Memory remains

Концерта мина. Да, това бяха depeche mode!
Беше хубаво. Лошото на такива събития е ...ръста ми. Факт е, че трудно виждах каквото и да било. От това, което видях мога да кажа, че ефектите бяха невероятни. Саунда си го биваше. Казват че жените възприемат повече със слуха си, а на мъжете им е нужна картина. Може би съм мъж :)))) или просто когато отиваш на концерт визуалната част от събитието е много много важна. Дам няма да си кривя душата , това беше един грандиозен концерт, невероятен. Но на фона на невероятната сцена, 20 годишните хитове, славата на триото, огромните мащаби на събитието... Апокалиптика ме развълнуваха повече ...с прегръдката си в края на концерта, развятото българско знаме. Не мога всъшност да кажа кой направи по- голямо шоу, някои ще се изсмеят, дори че правя сравнение...Тук не виждах, чувах , но контакта с групата ми липсваше. Което ще рече че по независещи от мен причини, не успях да се нарадвам хубаво.
Това което остава след концерта е емоцията... спомена за емоцията, спомена ...Memory remains...

Depeche mode

Спечелих билет за концерта на DEPECHE MODE! Ураааа
Браво на мен.
Колко се радвам, си купих тази карта преди време :) такава радост :)

Crazy

I remember when
I remember
I remember when I lost my mind
There was something so pleasant about that face
Even your emotions had an echo
In so much space

Mmm…

And when you’re out there
Without care
Yeah, I was out of touch
But it wasn’t because I didn’t know enough
I just knew too much

Mmm…

Does that make me crazy
Does that make me crazy
Does that make me crazy
Probably
(OR "possibly" - depending on what version you have)

An I hope that you are having the time of your life
But think twice
That’s my only advice

Mmm…

Come on now
Who do you
Who do you
Who do you
Who do you think you are
Ha ha ha
Bless your soul
You really think you’re in control

Well
I think you’re crazy
I think you’re crazy
I think you’re crazy
Just like me

My heroes had the heart
To live their lives out on the limb
An all I remember
Is thinking I wanna be like them

Mmm…

Ever since I was little
Ever since I was little it looked like fun
It was no coincidence I’ve come
An I can die when I’m done

But maybe I’m crazy
But maybe you’re crazy
Maybe we’re crazy
Probably


Хм от около седмица свиря нещо много усърдно. Вече си представям как съседката от горния ме хваща, беси ме на полилея и ме оставя да вися като прясно лакирана цигулка.
И пак ми се свири.Тез младежи от Apocalyptica успяха да размърдат музиканта в мене. :)
Не беееее, туй щот съм в сесия. А когато имаш мноого да четеш , най- приятно е да си губиш времето.

Сънчо

Днес , след като сутринта сестра ми ме разходи за някви неща, се прибрах и легнах да си доспя. Разбира се сънувах. Разбира се не беше оптимистично. И так си се чудя сега...няма ли най- сетне ей тъй, съвсем случайно да сънувам нещо, което да предвещава нещо хубаво и весело??? Или съм способна да разчитам само "черните" си сънища. По дяволите. may be I'm crazy ...yes I'm ...дори няма да отрека :)
Иначе времето е невероятно в момента
Неприятното е, че ще трябва тези дни да извървя дългия път по магазините и да взема да си купя нещо за на систъра сватбата. Добре де, ще се постарая да не мрънкам много за неудобните обувки, които ще трябва да нося...
Ся си слушам Nigel Kennedy. Чакам да стане някъде 16:30 та да посвиря малко. Времето е чудно. Дано си намеря компания за бира :)
между другото http://www.thebigview.com/pastlife/

Apocalyptica

Концерта мина
Беше невероятно
Не знам какво да кажа
Първо имаше някакъв техничски проблем и концерта не можеше да почне, отрязаха подгряващите групи.Е и ? По- добре, защо да хабиш енергията си предварително. Влезнахме едва към 22 часа. И когато те започнаха да свирят сякаш времето спря. Наистина една мечта се сбъдна. Нищо друго не съществуваше. Беше като първо напушване с трева, просто възхитително. Не сках да свършва, ако можеше да продължи вечно щях да съм най- щастливия човек. Аз бях там и те свириха на една ръка растояние от мен. Ако ръкат ми беше по- дълга може би щях да докосна Perttu.
Искам да благодаря на Ивето, Анар и останалите които не познавам, но споделих с тях един от най- щастливите моменти от живота си
Благодаря на апокалиптика, че съществуват , че ме спасяват, че развяха българското знаме
Поклон

Апокалиптика са тук

Днес е концерта на Апокалиптика :)
Не знам защо съм тъжна. Страх ме е защото това ще ме зарадва и не знам какво ще трябва да платя за тази си радост :( Вън валеше, но се разясни сякаш изведнъж.Защо не става така в живота? Защо черните моменти не са кратки?
Защо?
Може би не заслужавам

Сетлиста за шоуто в София ще съдържа следните парчета:

1. Path - Cult (2000)
2. Master of puppets - Plays Metallica (1996)
3. Somewhere around nothing - Reflection (2003)
4. Fight fire with fire - Cult (2000)
5. Quutamo - Apocalyptica (2005)
6. Heat - Reflection (2003)
7. Betrayal - Apocalyptica (2005)
8. Faraway - Reflection (2003)
9. Hope - Cult (2000)
10. Life burns - Apocalyptica (2005)
11. Fisheye - Apocalyptica (2005)
12. Bittersweet - Apocalyptica (2005)
13. Seek & Destroy - Plays Metallica (1996)
14. Prologue - Reflection (2003)
15. Creeping death - Plays Metallica (1996)
16. Inquisition symphony - Inquisition symphony (1998)
17. Enter sandman - Plays Metallica (1996)
18. Refuse/resist - Inquisition Symphony (1998)
19. Hall of the mountain king - Cult (2000)

Това ще слушам тази вечер
Дано е хубаво