Понеже....

Понеже предишния пост е много тъжен и... мразя да съм тъжна и отчаяна.Така че малко разведряване.



Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.

Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?

Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:

Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.

По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада.

При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.

Оттук произтичат две възможности:

1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).

2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?

Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".

Наистина това се случва

Чудя се дали е възможно някога нещата да се подредят. Не, истината е, че нищо никога няма да бъде наред в моя живот, колкото и да се старая. Толкова много ми писна. Просто не знам какво толкова съм направила, че всичко трябва да е така отвратително. Скоро ще загубя единственото, което ми остана. А от много всичко е пустиня.

33

Такава е жега че се чудя след колко секунди ще се стопя. Водородните връзки се разпадат. Белтъците не са ми вече така стабилни.Ще ми се да отплавам на север, много на север. Ха , за това пък защо ли почна Life burns...сещам се за видеото и и ми става още по- топло.
Възможно ли е да се мисли адекватно когато мозъка ти почти изгаря. Нечовешко е .Някой трябва да осъди времето.Знам че метаболизма са забява в такова време за да се охладим. Мечтая си да имам фонтан в центъра на стаята и да се пльосна вътре :) В една студена зимна вечер най- доброто отоплително средство е ... един симпатичен и страстен младеж. А сега в жегата какво да си поръчам? Ледената кралица Азис? Хехе, знаех си, че човек спира да мисли адекватно.
Дам, сега ще си представя, че съм примерно в ...Петербурк, Москва или Хелзинки и ще се зачета в някой цикъл

Imagine

Imagine there's no heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today

Imagine there's no countries,
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace

You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will be as one

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world

You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will live as one

Вятър работа (или голямото духане)

Днес сутринта гледах " Сблъсък " по бтв. Обикновено не го правя. Една от спорещите беше Поли от "Бързи пари". Интелигенто момиче, а в онова предаване само си хаби потенциала. Та гледайки шоуто не можех да не се запитам "сешоар ли съм"?
Влюбвала съм се, веднъж. Беше преди доста време, но беше истинско. Разделихме се понеже така беше писано. А след като не ми се е случвало втори път, дали съм прекарено претенциозна или просто не съм "сешоар"? Просто чакам светкавицата...явно просто не съм сешоар.
Дам мисля че е така. Не мечтая за семеен живот. В моментите, в които съм се представяла с деца то те са били съседските или тези на сестра ми. хех майчинското чуство май ми липсва. Мисля си, че не съм създадена за това. Аз съм упорит сешоар,който не иска да се занимава с ничия коса, а предпочита да пробва...хех примерно да пасира зеленчуци. Не не аз съм пасатор преоблечен като сешоар. Обречени ли сме ако не можем да бъдем сешоари. Не може ли просто да бъдем друга марка... с по- различни функции, с по- различни предпочитания към коса или цвят? Би било жестоко...иначе ако не можем да обичаме страстно и постоянно, а имаме желание да сме щастливи обичайки по- друг начин и други неща различни само от евентуалните ни партньори...прави ли ни това по- лоши сешоари?
Отказвам да бъда лош сешоар. Наистина.
Според биологията всички животински видове сме тук само, за да запазим генетичната си информация. Това включва ли любов? Включва секс със сигурност , но любовта...И може ли да се даде еднозначна характеристика на това чуство....на което и да е чуство...
Има ли изобщо една истина? Тогава вероятно може да сме различни сешоари. Може. Хех кой може да ми каже?
Така де ...всичко си е вятър работа

Дрън дрън

Кога ли човек наистина разбира предназначението си в този свят, истинското си призвание. Според автора на Алхимика трагедията е, че това се случва много рано и човек няма силите и нужната смелост да последва мечтата си до край, да следва личната си легенда. Въпреки че сърцето му постоянно му напомня за това. После сърцето му се изморява да напомня за пътя ...изморява се и замлъква. Може би в този момент порастваш достатъчно, за да си избереш някоя прагматична професия :) или не... и така губим връзката със сърцето си. Попадаме в т.нар. ежедневие, рутина, скука , зрялост.
Според някои мои съвсем бегли познания в областа на астрологията, това се случва на около 24 при юпитерово завръщане ако се не лъжа разбира се...или чак на 29 за сатурновото такова. Сатурн...управляващата ми планета. Няма да споменавам, че откакто се подвизава в лъв, а и преди това в рак ми иде да я взривя. ...въсщност при това положение въпроса е : защо, по дяволите, на нас ни се налага да избираме професията си на 18? Хех
Всъшност по- склонна съм да вярвам, на Паулу Коелю, разбира се и на астрологията, но...Смятам, че една част от нас винаги го знае.
Нищо не е случайно. Казва се, че Бог праща такива изпитания каквито можеш да преодолееш. Всяка стъпка има своето значение и логическо място. Защо понякога обаче става толкова трудно да се бориш? Защо цветето, което откриваш след поредноо прескочено препядствие понякога не е това, което ти искаш да видиш?
Разбира се въпросите са хиляди, а отговори липсват. Такава ти бира съдбата :) Като няма кво друго да се каже...Може пък самите въпроси да са по- важни от отговорите.
Залеза е прекалено красив в момента за да продължавам с безмислените разсъждения. Само времето ще покаже, кое е било правилно.

Навън

Просто един залез някъде през лятото

Отново на сватба

Бях си пак вкъщи. :) Това лято е сезона на сватбите. Този път Радка. :) Когато бях по- малка..., примерно преди около 9 години , ходих на почти всички изпрощания на приятелките на сестра ми. Беше си купон почти всеки ден. Сега им ходя на тез момичета по сватбите. Наистина е веселба.
Сватбата си беше класическа, мило тържество. Дисководещия беше нещо сбъркан, но все пак се получи. Желая им цялото щастие на света. Те си го заслужават де.
Неделята беше ужасна жега в Кърджали. Имах намерение да посетя някои стари познати, но горещината ме прикрепи към леглото, притвори ми очите и докато не заваля не успях да се свестя
Понеделника да голяма степен беше ужасен, но завърши добре.
Дам, хубаво е когато хората са щастливи