петък, декември 29, 2006

Коледен подарък

Днес преподавателката ми по мед. вирусология Любомира, ми изпрати много красив коледен подарък. Понякога забравям защо обичам толкова биологията, после се появява нещо такова, което ми напомня колко прекрасно е всичко. Когато днес го показах на майка си тя каза : " Представяш ли си, всичко това се случва непрекъснато в нас?"
Цъкни тук :)

вторник, декември 26, 2006

Коледна патица

Весела Коледа на всички и още по- коледна Нова Година!

Изминалите няколко дни ме научиха на няколко неща:

1) Никога не се омъжвай или ако се омъжваш кани свекървата ни само на кафе в събота!

2) Детето ти си е твое и ти трябва да си решаваш как да го гледаш!

3) Две лъвици не виреят заедно, особено ако всяка си има свое мнение!

4) Козирозите винаги са най- потърпевши!

5) Най- сладко е сам да си направиш палачинки!

6) Винаги има някой който вярва, че адаптираните млека са по- качествени от майчината кърма ( колкото и абсурдно да звучи) !Или ако не точно в това, то в това, че е важно да качваш кила, без значение какво точно ядеш!

7) Колкото и да разбираш от професията си и колкото и да е не разбира някой от професията ти , ако е достатъчно голям инат винаги може да ти каже че "теориите ти не намират никъде приложение"

8) Дори и някой да говори пълни простотии винаги може да намери смелост да ти каже ( просто от липса на аргументи в подкрепа на мнението си) че си тъпа идиотка ( дори и да е на заслужаваща уважение възраст)

9) Човешкото въображение е необичайно развихрящо се, когато се опитват да оплюят някого

10) Изобщо трай си, мило, щот мълчанието е злато, а невежеството не ходи по гората

четвъртък, декември 21, 2006

понеделник, декември 18, 2006

Супершоу "Такси"

Днес, като се прибирахме от прегледа на бебчо, хванахме такси. Шофьора щом разбра че ще вози младеж, веднага проветри таксито и нагласи отоплението на подходяща температура. После на шега попита свекървата на сестра ми, дали щом слезем от таксито му е позволено да пуши... От туко започна традиционния таксиджийски монолог.
- Аз, моя син като го взех от родилното и купих едни карамфили , ама цяла кощница. А те мокри, ама аз не се усещам и съм ги долепил до блузата и те ме омокрили. А лекарката ми вика "от радост сте се подмокрили."
Разказа как сина му от 3 години живеел в САЩ, женен за колумбийка само заради гражданството. Разбира се, не харесва американците.
- Жените им- като животни. Стегнали се в едни хубави клинове, та едни задници и кореми като баници, всичките им сланини се виждат! Изобщо не им пука!
Разбира се ЕС не бе пропуснат
- То и ние ще сме зле ама те да знаят кво ги чака. Ние тях три пъти ще ги продадем. Вчера един ми разправя, българи си организирали канал на 10 км от границата. Сложили бутка и бариера, събра ли им парите на нелегалните и уж ги пуснали. А на сутринта - лазят чужденцити в лозята около Петрич. А в Америка младежите банкомат с дъвка източват:)
Разказите бяха много весели. През цялото време се превивах от смях. Човека ми оправи настроението за две седмици на пред.
Имаше нещо много свежо за бг политическия живот, но...


Иначе бебчо е добре. Нищо бебешко не му е чуждо. жалоко, но асцендента му е козирог.
В общи линии е голям сладур. Сега спинка в другата стая.
Малко съм разочарована от магистратурата си. Все нищо не правим. Може би в края на следването ще имаме няква лабораторна практика понеже ще ни се наложи да си напишем дипломните работи....Ами кво да се прави. Ние ги лъжем че ни се учи, пък те - че им пука за нас!

неделя, декември 17, 2006

Направо ще се стопя



Ами вече взеха първа награда на финала на Гран При. Направо ще се разплача...толкова страст!

петък, декември 15, 2006

Снощи се възползвах от близкото си приятелство с едно мило другарче и ходих на "all that jazz" . Бедните студенти като мен трябва да си намират няква ниша та да отцелее духа им някак.
Ами постановкта е ...като филма. Разбира се, изпълнението и ефектите, танците са доста постни, за жалост. Джо Гидиън( не разбрах кой е актьора, който играе ролята) беше твърде нисък и дебел, отпуснат за "светило в хореографията и танцовот изкуство ) . Същото важи и за Аня Пенчева. При цялото ми уважение...Иначе беше добре. Със сигурност се почуствах доста по- добре след като го гледах.
Доста неща ми се насъбраха в последно време и наистина имах нужда да разпусна. Не знам как се получава, но точно когато си решил, че дори и малко , но си "поподредил къщичката си" се появява проблем от нейде си или просто някой да ти дръпне някоя подпорна греда....Изчистваш един проблем , други три ти хлопат вече на вратата.
Края на годината винаги е тежък за мен, но няма начин да го пропусна
Точно преди 15 мин имах най- готината лекция по мед. вирусология. Продължи точно 10 мин и беше нещо подобно на " колеги, днес съм много зает. Нека се видим...."

вторник, декември 12, 2006

Гнус

Тегаво ми е!
Нещата не се нареждат така както ми се искаше. Всъщност не трябва да се учудвам, но съм недоволна. Всички ме дразнят, до един. Пуши ми се. Днес, докато вървях по патриарха, през цялото време си представях как мога да си поискам цигара от някой миновач. Но не трябва. Познавам се и знам, че няма да мине много време и пак ще ги почна, а толкова се старах да ги откажа. Трябва да се справя.
Най- гнусното е , че се чуствам много сама, когато около мен има един концерта на Depeche mode народ.
И навън е едно мрачно и гадно.
Добре че Инка вчера звънна да се пошматим безцелно.
Защо ли колкото повече се опитваш да угодиш на хората около теб, те се отнасят отвратително?
Наистина искам да избягам, да се скрия. Да забравя за цялата простотия около себе си. Писнало ми е от хора дето си мислят, че са хванали на "Господ шлифера".
Така де, ако три дни под ред нещата са читави при мен- очаква се буря

понеделник, декември 04, 2006

Бебчо

Вече съм леля. Мъника се роди днес, в 21: 50. Беше много вълнуващо, но и страшно. Те влизат, излизат, ти не знаеш какво става. Но , Слава Богу, всичко е наред. Мъника е 3 кг и 500 и е много сладък. Много се вълнувам... но когато чифт чисто нови очи те погледнат през плексигласовата преградка , и сякаш малката устичка се усмихва, май забравяш всичко. Не знам дали е имало момент в живота ми , в който съзнанието ми да се е изпразвало до толкова, давайки преимущество на емоцията и чистата радост :) Петте часа в родилно ми се сториха като 2 мин. Вълнението ми продължава да е огромно и не отстъпва място на съзнанието. Още не го осъзнавам съвсем.
Димитър Рачков също беше в отделението. Преди дни и той е станал баща, пожела ни успех и късмет, но защо ли на нас , като систър е свършила цялата работа.
Уф, хубаво е че всичко мина добре.
Дано ни е живо и здраво