четвъртък, декември 27, 2007

Няколко лафа

Дойде момент и аз да напиша нещо ново.
Осми декември празнувах в Девин. Мога да кажа, че беше приятно. Девин е типичен планински град, град ама с изместни аванти. Планината е на всякъде около теб. Не знаеш на къде да погледнеш, че да видиш по- красива гледка. Всичко е еднакво красиво. Исках да се разходим по чукарите. Толкова обичам, но повечето хора от компанията под разходка разбират разстоянието до най- близкото кафе. Вечерта чалгата беше в изобилие. Малко неприятно. Всъщност далеч не е най- хубавото ми изкарване на 8ми дек, въпреки че една от случките през вечерта до някъде е идентична с случка от най- веселия ми 8ми дек. Само участниците са малко различни. Мисля че никога вече няма да си покажа навън на 8ми дек, ще изключвам телефона си и ще спя през целия ден!
Преди около 2 седмици се разделих с приятеля си. Аз го исках, но все пак ми е все още тежко. Неприятно е, че не се получи, но понякога се случват неща, които не зависят от теб. Искрено се надявам всеки от нас по- бързо да намери подходящия си партньор.
Може би щях да се отдам на разочарованието си ако в следващите дни половината ми познати не бяха решили да се сетят за мен. Така се оказа, че тази седмица ми беше ужасно купонджийска. Понеже вече съм старичка пропуснах петъчния, за да ходя на съботния. Честно, беше голямо шоу.
Съботния купон всъщност беше среща на курса ми. Започнахме с пица в "Джепето" и свършихме с танци в "Мохито". Бях забравила какво да танцуваш без да ти пука от нищо. Почувствах се толкова свободна, че не ми се искаше вечерта да свърши. Не мога да се сетя в кой момент точно всички се хванахме за раце и танцувахме/блъскахме се заедно. В галавата ми зазвуча една песен на Фамилия Тоника мисля, тази за неразделния клас... Интересното е, че моя клас никога не успях да ги почувствам толкова близки. ...а колко вино изпихме само.
Сега съм отново сама, но това не ме притеснява. Човек по принцип е сам, казвала съм го много пъти. Може би се преувеличава тъгата от самотата. Парадоксално е, че Земята е претъпкана от човеци, а повечето от тях (или почти всички) са самотни! Кофти е когато това се случва по празниците. Някак ти се иска в първата секунда на новата година да целунеш някого когото обичаш. Но няма да е фатално! Всяка година свършва и отстъпва реда на следващата, така че в края на 365- ия отново имаш възможността да целунеш някого за пръв път през новата година!

сряда, декември 12, 2007

И утре пак ще плача

Понякога човек се чуства толкова празен, че няма сили да опиша по какъвто и да е начин душевното си състояние. Толкова ми е тъжно да си призная, че съм в такъв филм в момента. И нищо не ме радва, и нищо не ме трогва. Като огледало- всичко се отразява , но не минава през мен.
Като се замисля обаче, няма причина да се чуствам така, понеже всичко това вече съм го преживявала и малко или много съм го очаквала. Така да се каже , нищо ново под слънцето. Все пак за 23 години е трябвало да свикна с този си живот и с тези неща, които се случват през светлата половина от денонощието, както и тези през по- тъмната...И утре пак ще плача...бях писала такова стихотворение едно време. Съдържанието му не пасва на сегашното ми състояние, но заглавието...
Родила съм се 14 дни след термин. Ако си бях излезла на време може би живота ми щеше да е по- различен(всички знаят, че съм фен на астрологията). Друг път се замислям дали не е било по- добре изобщо да не излизам?
Спомням си края на Ана Каренина...когато четях книгата всъщност повече се интересувах от едни малко по- странични герои...Та в края на книгата, до колкото си спомням Левин си мислеше за това, че няма смисъл да си обещава, че утре ще бъде различен, ще се държи по- добре към всички. Идеята беше такава, че той е такъв какъвто е и живота му е поел своята си посокои колкото и да се стараеш да промениш нещо, то едва ли ще се случи. Просто трябва наистина да свикнеш да приемаш себе си , живота си и всичко, което се случва докато плануваш следващия ден.

четвъртък, декември 06, 2007

Блях (ама звучно)

Понякога ми се иска да бягам, да се скрия и никого да не виждам. Писна ми от всичко!Толкова ми писна, тъпанчетата ми страдат ужасно!

Честит празник на всички именици!

неделя, декември 02, 2007

Precious illusions



Вярно е, че ще прекаля с клиповете, но това е една от любимите ми песни на Alanis Morisette. Тези дни нещо се върнах към нея и се почуствах много приповдигнато...направо си го вдигнах