Нещо в края

Може би трябва да разкажа за БАН, който всички активно плюят и ще продължават в същия дух. Работя в един от институтите на БАН 2 години и половина. Мизерията е пълна, поне откъм заплати. Иначе контактуваш с приятни, интелигентни хора, повечето от които са супер кадърни в областта, в която се вихрят. И е купон като цяло. Правиш странни неща, повечето хора те гледат странно, но това едва ли има значение.
Пари за работа академията не дава. Тя плаща парното и стаите, осветлевие.... Дори компютри не осигурява. Иначе централно управление имат кабелна с усилвател,че много телевизори ползват, но някои хора сами са си донесли компютри та да има къде да си пишат работни неща.
Бачкането е здраво. Зависи какво работищ, но като цяло ти трябват доста пари. Пари за заплати ... мизерно. Може да правиш преводи за пари, но като цяла успяваш да закърпиш месеца. Но какво пък. Парите не са всичко. Академията си е академия! Там има страхотни специалисти, които с доста по-малко пари от западни колеги успяват да направят страхотни неща.
Мъчно ми е, че скоро няма да съм част от това място. БЯх много щастлива там цели 2 години. Последните 3 месеца бяха под знака на трагедията, но какво може да направи един прост специалист в борбата на н.с.
Не крия, че съм тъжна. Нищо не крия.
Само дето сега искам да скрия себе си.

Адски транспорт

Фактът, че тролей 5 промени така брутално маршрута си не е ли достатъчна причина да напусне човек България? А то да беше само петичката! Освен това времето направо е отблъскващо. Вчера ми замръзнаха ушите до толкова, че се прежалих да влезна в мола за малко затопляне на кръвта.
Билетът ми е за 30.03. Гот, а?
Айде, и докато се върна метрото да е тръгнало, че иначе пак ще си ходим.

Живей! - част 2

Верче, за пореден път много ти благодаря за милите думи.
Ох, много кофти ми се получи с този пост. Май трябва да се обясня както си му е ред. Имах малка среща със стар приятел, който нистина беше брутален едно време. Пълен идиот. Правеше ни всички на луди гъби. А ако някоя си падне по него просто ... милото момиче. Ама аз се кисках, бях напълно инфантилна и гледах само да се хиля щот си е купон пък и по принцип съм му фенка. Та видяхме се... като цяло беше странен ден. Та този ми приятел споделя 4 часа за преживяванията на душата си и аз го видях колко е израснал като личност. И просто ми се прииска като порасна да стана като него...Дадах си сметка колко пошло живея, почти като по порно канала "Планета". Този К. Аврамов му се подигравам от дете между другото. Много е трагичен, милия гурканчо, като цяло пълна скръб и трагедия. Ама това не означава, че не заслужава обич? И като описах външността си и нещата, които не ми харесват, дори чисто физически, а честно, за това не ми е пукало никога, исках само да подчертая, че аз не съм идеална и няма как животът ми да е идеален. Няма пълно щастие...Понякога никакво щастие няма, но и това е резултат. Както казваше един мой любим и единствен дипломен ръководител " това, че веществата ти не са активни, не означава, че няма да си защитиш. Отрицателният резултат не е ли резултат?". Ама трябва да се борим. Далеч съм от мисълта, че здравето и наличието на 4те ти крайника е достатъчно основание да ставаш сутрин и да продължиш живота си ентусиазирано.
Децата са най-чистита същества. И в радостта си и в злобата, в страданието. Още не умеят да прикриват емоциите си и да лъжат, да театралничат. Даже могат и да си мрънкат без да получат критична бележка. Трябва ли между другото да се извинявам, че съм тъжна? Трябва ли да го крия? Не лъжа ли по този начин? Та думата беше за децата...С какво те са заслужили страданието на поредната химиотерапия или друга интервенция? Представи си, че малката Дарина никога няма да може да стане на 25 и да страда за това, че май е загубила себе си в двупосочното движение на мечтите си. А може би нейното страдание е помогнало на друг да се открие. Всеки има роля в тази плетеница от души, колкото и странна да е тя.

Азирафел, пожелавам ти усмивки и поводи за тях. Но не знам защо си криеш името.

Живей! (аре цъкни тук !)

Знаете ли какво? Днес си резервирах билета за Дрезден. Не се радвам, леко ми е безразлично, но не ми е и тъжно вече. Няма да е лесно, но поне ще имам пари! Мамка му, ама и това си има значение. От три дни чета книжка на немски по тролеите. Ем кеф ще! Изглеждам наЧЕТЕна. Всичко, мили другарчета, е една голяма лъжа и измама. Тва дето щете лъжат тук еми по-добре докато те лъжат да ти дават добра заплата. Финито! Да му тегля една майна на веселия ми живот, достоен за селска постановка в къщата на Хасан - кварталният ром, който предпочита домашна ракия правена от кашон.
И кво мрънкам аз? Здрава съм, права съм, имам добро образование. Грозновата съм ама кво пък? Ти да не се имаш за красив? Пък и то истинската красота не се виждала с просто око. И мрънкам понеже ми дават докторантско място в Германия, ей тъй, щот съм печета. Нямам гадже и едва ли ще имам в близките 20 - 30 години. Онзи младеж, дето се посвалихме у немско залитал по друга мома в момента. Еми да са живи и здрави...И аз не бих си паднала по себе си с тези ми любовни дръжки и прекрасния си нос! Няма изобщо да споменавам изкелифенчения си характер.
А какво е проблем? Проблемът идва когато детето ти е болно, държавата не дава пари! Ракът е проблем, и други трудно лечими болести също. А имах един приятел -истински циник, който така се преродил покрай тези "душици", които питат дали ще ги оперират когато "купчинката с пари стигне до тавана"! Има някои неща, които наистина си струват притеснението! А ние няма какво да му се плашим на тази живот, а просто да го живеем! Поне докато можем...!