Живота, вселената и всичко останало...

2011-10-17T22:02:00.001+03:00

Аз пак съм тук!

Heimweh

2009-09-27T21:37:00.010+03:00

Друго си е да си пише човек на кирилица.
Вчера едни немци ме питаха дали в България пишем още със славянски букви....
Трябва да кажа, че вече ми е тъпо тука. Прибира ми се. Дори и за един ден. Не ме свърта. Нали е ясно, че когато кораба потъва, мишиките първи бягат. Аз съм си мишок по природа.
Бяга ми се.
Тичам към къщи, към дома. Толкова ми липсват мръсните софийски улици и лудницата наоколо. Или пък спокойствието на любимия ми Кърджали. Родната къща. И улицата отпред, която за 25 години не реконструираха. Моят дом. Моята си кочина. И всеки камък си тежи на мястото.
Ивчо е вече на 4 месеца. Когато се прибера няма да ме познава.
А Митко. Той е моят герой !
Та така е. Въздуха има вкус само там където си го вдишал за пръв път.

Nesavisim

2009-09-22T13:00:00.003+03:00

Chestit prasnik! Tuk svuchim malko poveche kato unabhängig. Stranen e jivota, vselenata oshte poveche, a sa ostanaloto nishto niama da spomenavam.
Kude mi e malkiq gospodar, koito me tormosi dostatuchno i ot koito savisia... taka che daje ne se chuvstvam samotna. Drugo si e da imash kaishka. A as obicham da si ia slagam sama. Davai gospodario. Komandvai me kakto si pojelaesh. As shte kimam umnichko s glava, moga i da igraq podchinenie.
Svobodnia chovek mechtael.
I as taka, v svobodna evropa si mechtaq sa otpuska. Ama niama. Vuprosa e sa kogo po-tochno se bluskam taka uporito. Drugo si e da napravish chelna stoika v horisonralno polojenie. A sega da vidim koi e tvurdoglav.
Moga li da buda nesavisima? Niakak iskam v momenta da ne sum tolkova i silnia chovek da doide i da me sashtiti. Ei ot tova mi omrusna. I vse sama. Kude li e moqt geroi?! Dano beliat kon da ne e scupil krak, che sa podobni geroi obiknovenna kranta ne e reshenie. Moje bi sa tova se bavi. Ne moje da nameri podhodiasht kon! Ili prosto se e otbil v bensinostanciata predi grada da presaredi s edin burger.
Stranno neshto sa heroite!
Moq plemennik se sakljuchil saedno s cialata bebeshka grupa nachinaeshti banditi v edna ot staite v detskata gradina. Gorkata uchitelka, ne uspiala da reshi problema ot vunshnata strana na vratata, povikala policia da rasbivat. Tri godishno djudje rasigralo cialata mahala. Lelinata gordost! Ei na tova mu se vika svoboden duh!
Gorkata mi sestra... ima da visi pred uchitelsata staq.

Niama nishto, be brat mi

2009-08-28T12:45:00.003+03:00

Mnogo Obicham da mi e got. Slunceto gree...
Ptichkite ne peqa mnog, pregraknali sa ot snishtnia gulqi v susednia park. As si sedia li sedia, mursi me. Ochite mi se satvaria.
Kolkot e gotino da si spi chovek.
As chakam, chakam veche chas i neshto....
Glad.

Sled chetiri meseca i 18 dni

2009-08-18T12:35:00.004+03:00

Ami as napravo se sagubih! Mnogo sujaliavam sa tasi latinica...
Isobshto ne sum pisala ot nemsko. Jivotut si teche. Sujaliavam ili ne, tova e polojenieto. As sum tuk.
Mejduvremenno sestra mi stana maika sa vtori put. Kupon. Jalko , che hlapeto sum go vijdala samo na snimki, no kato se pribera obeshtavam da go namachkam i nagushkam poriaduchno. Mnogo mi lipsva doma. Niakoi neshta ne mojesh da samenih s nishto drugo... Osven s drug dom. No puk sa tova mi e rano mai.
Liatoto teche s pulna sila, as s um na rabota. Ochite mi se satvariat. Ismorena sum, tolkova mnogo... Tejko e da ne spirash dori sa sekunda, a produktivnostta ne e chak tolkova visoka, che da te presaredi. Taka de, kato shte da e garga, neka puk da e i roshava.
Edin ot bivshite mi shefove spomenal, che mnogo sum israsnala. Vsichko idva ot novata mi pricheska (veche suvsem ne nova...) , no kato se setia sa poslednia mi den v akademiata moje chovek da rasbere sashto nikoi ne rasbra sa leko drastichnata promiana ot okolo pod krusta do malko pod ushite...Maika reche, che momichetata kato iskat da si otrejat glavata, obiknoveno posiagat samo na kosata. Skulcana.
Ima niakoi neshta, koito vinagi isnenadvat v jivota. Nikoga ne snaesh ot koi ugul shte iskochi dobrata sluchka i ot koi ugul loshata. Poisnenadah se v tasi nasoka poslednite niakolko meseca. Ochakvai neochakvanoto.
Malko ili mnogo sum besdomna. No tova e tvurde dulga i slojna istoria, v koqto niamam namerenie i jelanie da se vpuskam sega. Where i lay my head is home ....
Ama ei taka sediah i si misleh snoshti... i si ronih krokodilski sulsi na prosoreca... Trudno e chovek da bude dovolen. Poniakoga e trudno da se usmihnesh. Poniakoga e trudno, no triabva da produljavash napred.

Нещо в края

2009-03-28T19:30:00.005+02:00

Може би трябва да разкажа за БАН, който всички активно плюят и ще продължават в същия дух. Работя в един от институтите на БАН 2 години и половина. Мизерията е пълна, поне откъм заплати. Иначе контактуваш с приятни, интелигентни хора, повечето от които са супер кадърни в областта, в която се вихрят. И е купон като цяло. Правиш странни неща, повечето хора те гледат странно, но това едва ли има значение.
Пари за работа академията не дава. Тя плаща парното и стаите, осветлевие.... Дори компютри не осигурява. Иначе централно управление имат кабелна с усилвател,че много телевизори ползват, но някои хора сами са си донесли компютри та да има къде да си пишат работни неща.
Бачкането е здраво. Зависи какво работищ, но като цяло ти трябват доста пари. Пари за заплати ... мизерно. Може да правиш преводи за пари, но като цяла успяваш да закърпиш месеца. Но какво пък. Парите не са всичко. Академията си е академия! Там има страхотни специалисти, които с доста по-малко пари от западни колеги успяват да направят страхотни неща.
Мъчно ми е, че скоро няма да съм част от това място. БЯх много щастлива там цели 2 години. Последните 3 месеца бяха под знака на трагедията, но какво може да направи един прост специалист в борбата на н.с.
Не крия, че съм тъжна. Нищо не крия.
Само дето сега искам да скрия себе си.

Адски транспорт

2009-03-19T11:56:00.002+02:00

Фактът, че тролей 5 промени така брутално маршрута си не е ли достатъчна причина да напусне човек България? А то да беше само петичката! Освен това времето направо е отблъскващо. Вчера ми замръзнаха ушите до толкова, че се прежалих да влезна в мола за малко затопляне на кръвта.
Билетът ми е за 30.03. Гот, а?
Айде, и докато се върна метрото да е тръгнало, че иначе пак ще си ходим.

Живей! - част 2

2009-03-06T22:29:00.006+02:00

Верче, за пореден път много ти благодаря за милите думи.
Ох, много кофти ми се получи с този пост. Май трябва да се обясня както си му е ред. Имах малка среща със стар приятел, който нистина беше брутален едно време. Пълен идиот. Правеше ни всички на луди гъби. А ако някоя си падне по него просто ... милото момиче. Ама аз се кисках, бях напълно инфантилна и гледах само да се хиля щот си е купон пък и по принцип съм му фенка. Та видяхме се... като цяло беше странен ден. Та този ми приятел споделя 4 часа за преживяванията на душата си и аз го видях колко е израснал като личност. И просто ми се прииска като порасна да стана като него...Дадах си сметка колко пошло живея, почти като по порно канала "Планета". Този К. Аврамов му се подигравам от дете между другото. Много е трагичен, милия гурканчо, като цяло пълна скръб и трагедия. Ама това не означава, че не заслужава обич? И като описах външността си и нещата, които не ми харесват, дори чисто физически, а честно, за това не ми е пукало никога, исках само да подчертая, че аз не съм идеална и няма как животът ми да е идеален. Няма пълно щастие...Понякога никакво щастие няма, но и това е резултат. Както казваше един мой любим и единствен дипломен ръководител " това, че веществата ти не са активни, не означава, че няма да си защитиш. Отрицателният резултат не е ли резултат?". Ама трябва да се борим. Далеч съм от мисълта, че здравето и наличието на 4те ти крайника е достатъчно основание да ставаш сутрин и да продължиш живота си ентусиазирано.
Децата са най-чистита същества. И в радостта си и в злобата, в страданието. Още не умеят да прикриват емоциите си и да лъжат, да театралничат. Даже могат и да си мрънкат без да получат критична бележка. Трябва ли между другото да се извинявам, че съм тъжна? Трябва ли да го крия? Не лъжа ли по този начин? Та думата беше за децата...С какво те са заслужили страданието на поредната химиотерапия или друга интервенция? Представи си, че малката Дарина никога няма да може да стане на 25 и да страда за това, че май е загубила себе си в двупосочното движение на мечтите си. А може би нейното страдание е помогнало на друг да се открие. Всеки има роля в тази плетеница от души, колкото и странна да е тя.

Азирафел, пожелавам ти усмивки и поводи за тях. Но не знам защо си криеш името.

Живей! (аре цъкни тук !)

2009-03-05T19:50:00.004+02:00

Знаете ли какво? Днес си резервирах билета за Дрезден. Не се радвам, леко ми е безразлично, но не ми е и тъжно вече. Няма да е лесно, но поне ще имам пари! Мамка му, ама и това си има значение. От три дни чета книжка на немски по тролеите. Ем кеф ще! Изглеждам наЧЕТЕна. Всичко, мили другарчета, е една голяма лъжа и измама. Тва дето щете лъжат тук еми по-добре докато те лъжат да ти дават добра заплата. Финито! Да му тегля една майна на веселия ми живот, достоен за селска постановка в къщата на Хасан - кварталният ром, който предпочита домашна ракия правена от кашон.
И кво мрънкам аз? Здрава съм, права съм, имам добро образование. Грозновата съм ама кво пък? Ти да не се имаш за красив? Пък и то истинската красота не се виждала с просто око. И мрънкам понеже ми дават докторантско място в Германия, ей тъй, щот съм печета. Нямам гадже и едва ли ще имам в близките 20 - 30 години. Онзи младеж, дето се посвалихме у немско залитал по друга мома в момента. Еми да са живи и здрави...И аз не бих си паднала по себе си с тези ми любовни дръжки и прекрасния си нос! Няма изобщо да споменавам изкелифенчения си характер.
А какво е проблем? Проблемът идва когато детето ти е болно, държавата не дава пари! Ракът е проблем, и други трудно лечими болести също. А имах един приятел -истински циник, който така се преродил покрай тези "душици", които питат дали ще ги оперират когато "купчинката с пари стигне до тавана"! Има някои неща, които наистина си струват притеснението! А ние няма какво да му се плашим на тази живот, а просто да го живеем! Поне докато можем...!

Пореден мрънкащ пост

2009-02-24T11:58:00.002+02:00

Какво ли става в животът ми в последно време? Трудна ме у да кажа като цяло. Не знам. Не мога да преценя как ме завъртя този водовъртеж и някак се оказах почти на път за Германия. Не искам като цяло. Но няма връщане назад. Животът е странна последователност от неопределени по същността си събития. Но всичко си е много логично. И ако имах малко повече информация преди 8-9 месеца щях да съм напълно сигурна какво ще се случва в момента. Но нямам как. Някои неща не ми бяха известни тогава.
На пърни април, почти като на шега, ще съм заела докторантското си място в FZD. Ако някой ми беше казал преди време, че ще си напусна страната, институа по молекулярната и моята шефка преди известно време, нямаше да повярвам. И друг път са ми предлагали докторански места, но никак не съм се блазнела. Исках тук, в моя институт. Кой искал, искал. Сервитьорът вече донесе манджата. Дали обаче ще успея да преглътна залъка, не знам, ама никак. Ще се мотам там, далеч от всичко, което обичам. Не знам колко ще издържа, може и никак да не успея и ще се върна да продавам разни неща в някоя фирма... Няма да мога да се върна тук, тази стая, която ми е била като дом, дори обежище толкова много време. Много ми е кофти. Ама няма да страдам вече. Нещата са такива каквито са. Едни не ме желаят вече, други ме пожелаха. Трябва да запомна отначало. Трябва, иначе ще трябва да се гръмна. Не че не съм дърта. 25 е една прилично старческа възраст. Ред сълзи, ред сополи...
Мамка му, превърнах се в зверско мрънкало. Трябва да взема пример от Верчето. Тя е свежа. Давай Верче, вярваме в тебе.

Някъде по пътя

2009-02-17T09:56:00.003+02:00

От много време не съм имала сили да пиша. Не знам за какво. Аз съм във вакуума между две състояние, зарязана някъде по пътя. Неопределен субект с подута буза. Дали се вълнувам? Определено. Аз не споделям, но тялото ми го показва достатъчно красноречиво. Юри знае най-добре. Границата. Колко е трудно да я прескочиш, но в съзнанието си. Във възприемането за състоянието на духа си. И какво от това щом вече си натиснал ентъра. Късно е да мислиш, късно е. Пък и колкото и да премисляш и претегляш пътят избира теб, а ти просто вървиш по него.
И така, скоро ще е време да поема по новия си път. А малко ме е страх да не се загубя в тъмнината.

ЧНГ

2009-01-02T11:01:00.002+02:00

А вие слушахте ли през 2008? Не?!?! Ами за това Дядо Мраз и дечократичният му заместник - дядо Коледа, Снежанка (със и без седемте джуджета) не донесоха нищо на дедето!
Честита нова година! Дано е по-приятна като преживявания, изпълнена с много весели моменти, които да водят до весели спомени, които пък от своя страна, съвсем логично, да водят до повече усмивки -веднъж при случката и още веднъж при спомена!
Много здраве, успехи, любов и екстри от всякакъв род!

2008

2008-12-30T11:28:00.002+02:00

Годината почти свърши. Хмр всяка година едно и също!Идва 30ти дек, а аз се чудя как може времето да лети така. Още малко и ще стана пълнолетна! Не се знае защо си мисля, че трябва да си правя равносметка само защото земята е направила една пълна обиколка около слънцето. Та това не е нищо ново. Нищо необичайно. Ама ние обичаме така. Да си разделяме времето на периоди и да се тупаме по гърдите.
Какво свърших аз и имам ли повод да проверя дали циците ми са станали по-приятни на допир?
1. Приключих с висшето. Взех си дипломата за магистър и всеки път като мина покрай сградата на СУ в глвата ми се прокрадват хвалебствени слова за това прекрасно място под слънцето!
2. Лутах се безкрайно между разни влюбвания, кое от кое по-маловажни и странни. Оказа се, че дори разбих едно сърце. Ужас! Сега ще горя в пламъците на ада!
3. Бях у немско. Още не мога да оценя + и - на това, но имам малко време. Свърших някои неща там. Запознах се с някои хора. Като цяло беше приятно.
Годината някак не беше особено положителна. Много плачках аз и много бях депресирана. Аленчето си каза в началото, че тази ще е гадна за хората от моята зодия.
Айде, догодина отново, но в по-положителен дух!

Шест неща

2008-12-24T00:11:00.004+02:00

Трябва да напиша за нещата, които ме радват!

1. Аз = работата ми! Когато работата ми върви, аз съм щастлива!

2. Обичам веселите компании. Тайфа и шантави закачки. Но е важно наистина да се чувствам близка с тези хора. Иначе е поредният купон.
3. Книги. Искам пак да имам повече време за това!
4. Добрите новини. Всяко положително нещо, което достигне до мен като информация може да усмихне дения ми.
5. Леле, колко щастлива се чувствам след 12 часов сън!
6. Някои особени типове погледи..........

Всеки, който мине през ... моя блог да се чувства принуден да сподели за тези 6 неща, които водят пролетта в дущата му!

Последни часове в Дрезден

2008-12-22T01:22:00.005+02:00

Заминавам... отново сменям мястото. Никога не съм очаквала, че ще бъда тъжна напускайки тази страна, която ми донесе толкова разочарования. Но тук срещнах приятни хора. Езиковата бариера не ми попречи. Вчера с Марина бяхме на шопинг за последен ден. И тя ми каза, че за прън път може да се довери на някого така както на мен. Не е ли мило? Бил си полезен поне на един човек. Не всичко беше хубаво, но ... пет месеца са си пет месеца!Свикваш, започваш да мислиш на друг език без да се усетиш. Не ти пука ако направиш грешка. Те ти прощават. И ти също. Веднъж не се усетих и започнах да говоря на български. Андрей, който си е чист руснак, ме разбра и отговори...Остава ми само 2 часа още в Дрезден. След 20 мин ще дойде един познат да ме вземе с кола. Прибирам се...Дали ще им липсвам на хората тук? Надявам се. Опитах се да бъда весела, опитах се да бъда себе си, а много се промених. Странен е животът.
Марина замина тази сутрин. Тя ще ми липсва. Нейното желание за живот и приключения. Не мога да стоя повече в тази стая. Все едно цял живот съм живяла тук и сега ще принадлежи на някой друг.
Може би ще има нова серия постове от немско..., но следващият ще е от България!

Бараката като начин на живот

2008-12-20T13:55:00.011+02:00

Искам да спомена само между другото, че тук купоните бяха много яки! И сега следва малко визуализация...

тримата от запаса!

и всички ядат китайско...което няма нищо общо с китайското в бг

някои успяват да намерят и друго приложение на китайските клечки

... започваме с целувките

преминаваме към прегръдките

и танци на маса...

href="http://3.bp.blogspot.com/_Ih2Mo4UeYq0/SUziGoLiyQI/AAAAAAAAAGw/2XA8kc26uoU/s1600-h/IMGP3240.JPG">

помелото има много широко приложение

16.12

2008-12-16T01:23:00.003+02:00

Пиша почти на раздяла...
В събота правихме парти за довиждане с една италианка. Странно е как срещам и се сближавам с почти еднакви хора в различни етапи от живота си... Както и да е. Както винаги имаше силно присъствие на полската група. Нападение на тези интересни хора. ... Все пак ми е тъжно. Тук съм 5 месеца. Не знам дали бяха добри или лоши. Вокуумът ме тегли. Всичко тук е размито от алкохолните изпарения, носещи се след поредното парти, но по някакъв начин успях да се вплета в тази комуна наречена барака. Някаква форма на семейство намерило място сред килим от самотни листа долетели от различни места по света.
Танцуване на маса- национален ритуал, твърде впечатляващ за останалите...
Мусака. Те знаят вече какво е това и им харесва...
Тази стая ме приюти за толкова време.
Даже мога да остана. Само трябва да реша. Дали мога да се справя?! Точно сега искам да поговоря с един човек, който вече спи. Колко тъжно. Може би трябва да следвам мисълта „ почукай, за да ти отворят“

Пътувам на 22ри...

19.11

2008-11-19T13:01:00.003+02:00

Вчера гледахме един филм. Аз гледах, останалите го намериха за изключително скучен. То така се случва. Другите като са на терсене аз ще съм на опаки. Но във филма, чието име очевидно не знам, имаше една съществена реплика. Една баба англичанка към една млада и красива индиянка - "Ние сме като дърветата. Когато един клон изсъхне другите продължават да търсят слънцето". Разбира се, това е поредната интерпретация на "животът продължава". Въпросът е дали ние искаме да се случи или не...
Остава ми малко време тук, около месец. Ще бъде тъжен месец с прекалено много партита за напускане. Започваме още следващата седмица. Ще си тръгна оттук със смесени чувства. Много ми беше тъжно, но и много се смях и се запознах с много интересни хора. В тази барака ти не си в Германия. Може да ядеш китайска храна заедно с боб, да слущащ руски или полски песни, да те офъка младеж от турция, който приготвя чай с два чайника един върху друг ?!?? , английски сладкиши и италианси темперамент.... Но най-приятното е как повечето ми дават мейла си и ми казват, че ще се радват да ги посетя в тяхната страна. Колко хубаво би било ако го направя.

14.11 (все едно не знаете, коя дата е днес)

2008-11-14T16:49:00.003+02:00

Много съм се размълчала по принцип. Не ми идат простотии на тез два езика, които ми се налага да ползвам. Или пък прекалено съм почнала да размишлавам за житейските си проблеми. Въй мър майка, кво се случи с чедото?
Жива съм! Това е много важно. Опитвам се да се справям. Дори си намерих дружина. А в лаба с никой не мога да комуникирам нормално. Освен с Томас и Франси, но някак не ми е конфортно достатъчно. Тук има толкова проблеми... Много от тях са нерешими. Вече съм по-добре запозната със ситуацията и знам от къде идват нещата. Лошото е, че те рефлектират върху мен, а аз няма никаква вина. Така е, отношенията ти с хората могат да ти донесат и негативи и позитиви. Това е положението, Минке! Кой квот си е надробил, това ще сърба. Пък може и да се поканят още гости за вечеря...
Днес е петък, а вчера беше пълнолуние. Горкото ми тяло ежедневно е атакувано от "питателната немска храна и прекрасната немска бира". Не само Верчето е заприличало на алкохолик...
Остана малко.

2008-11-12T12:47:00.002+02:00

Бръм
Хъх
Дрън
Още един прекрасен ден от вечността!
Направо да почерпиш със EtBr

Как да ошаматиш англичанин

2008-11-05T21:20:00.002+02:00

1. Каниш го на парти в Бараката
2. Черпиш го с порядъчно количество алкохол от всякакъв тип.
3. Не го оставяш много много да спи. Имам предвид говорене на тоз прекрасен език, а не туй-онуй, което кара хората за се потят и да издават странни звуци.
4. Събуждаш го към 10 часа с кафе, после още едно и понеже сте пили поръдъчно и не се е спало много много правиш още веднъж по чаша... кафе.
5. Човекът просто си колабира!
6. АААААААААААаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
7. Добре че има хора, които се сещат да повикат линейка. Доки идва, преглежда всички наред понеже никой не знае къде се намира с изключение на въпросния колабирал джентълмен, който отговаря, че определено знае, че се намира на пода.
8. Очудващо, но всички са живи...
На следващия ден колабиралите правят кекс за здраве! Странно, но въпреки колапса той не е започнал да говори по-бавно, което не е добре за мен. Ще трябва да се опита отново явно.

За по- пълна информация може да се обърнете към ошаматения и ошаматващата Марина.

Открийте 10те разлики

2008-10-24T12:00:00.004+03:00

Пазете се! Отново ще хленча!

Спомням си за себе си преди 4 месеца. Дам, готвех се да заминавам за Дрезден. Да забравим за този период!

Спомням си за себе си по същото време миналата година. Работа... Работата въврвеше, още учех, Георги, техните и разни други хора наоколо. И всичко изглеждаше толкова добре. Бях прекарала 20 много мързеливи дни при майка и татко. Спях или четях книги. Дори за пореден път Романът на Яворов. Разходки в Борисовата, Марина, бира, пържени картофи... Дипломната ми работа, която никак не вървеше и много ме измъчи. Ама само това май ме мъчеше по това време. Но не беше чак толкова. Просто трябваше да се стегна, да помисля, да прочета някои неща и така то се получи. Да кажем, че не беше перфектно на края, но пък кво значение има щом на мен не ми пукаше толкова много.
Митко започна да вилнее, да развива детската си дивотия.
Да кажем, че нещата не бяха отлични. Дам, сега се сещам и за други простотии по това време, но в себе си носех прекрасното усещане, че нещата ще се развият към по-добро и не спирах да се надявам.
Спомням момента, в който осъзнах, че животът ми тръгва към по-добре. Прескочих едно препядствие и намерих красиво цвете след това. Оказа се, че има много цветя и аз не спирах да търся нови и нови.
Зимата дойде и всичко овяхна. Препядствията са ми добре познати и многократно прескачани, а сега по незнайна причина не мога да ги прескоча. И цветя няма.
Дъно? Хм, под него има купчина фекалии и гнилоч с червеи и други гнусни животинки. Малко под тях е един слой с черва и други дреболии. И малко по-надолу съм аз в целият си блясък

2008-10-22T16:07:00.002+03:00

Искам просто живота си обратно. Искам отново да се усмихвам. Искам отново себе си, такава каквато знам, че съм. Вече съм един пълен идиот и не мога да се понасям

Дупка

2008-10-08T14:39:00.002+03:00

За пръв път в живота ми искам да избягам от работното си място. Искам да се скрия или да спя с дни, което е почти едно и също. Не съм се чувствала по-безпомощна никога. Не знам какво да правя ама наистина. Опитах какво ли не, а проблема сякаш не се решава. Сякаш ... не знам от къде идва, кое е причината за тази идиотщина, но направо ме побърква. А работата е обикновено моето обежище. Обикновено е еиднственото място, където нещата се развиват не така зле. И сега няма на каво да се подпра...

Среднощно

2008-10-04T02:18:00.005+03:00

Днес спах целия ден и сега не ме лови сън. Колко интересно. Прави ми се нещо и нищо не ми се прави. Потънала съм в спомени от нормалния си живот. Спомням си как се чувствах миналата година по това време. Тогава не предполагах, че ....
Вчера, когато се прибирах от работа, валеше много приятен и лек дъжд, а слънцето още грееше и под сивите облаци беше светло. Красива гледка... а от другата страна се появи прекрасна дъга. Запечатах спомена за някой друг момент. Говори ми...
Майка ми вчера ми каза да не си търся гаджета сред немците (не че те са приритали за мен) понеже не искала внуците да се казват примерно Гертруд или Фриц...
Какво се случи зад океана. Американците, тези светли хора, нещо го загазиха. Мда, нищо не е сигурно на този свят. Чудя се дали някои мои познати ще решат да се приберат при това положение? Едва ли.
Май очите ми започват да се затварят...
Утре ще получа лютеница и кори за баница...