Живота, вселената и всичко останало...

2011-10-17T22:02:00.001+03:00

Аз пак съм тук!

Heimweh

2009-09-27T21:37:00.010+03:00

Друго си е да си пише човек на кирилица.
Вчера едни немци ме питаха дали в България пишем още със славянски букви....
Трябва да кажа, че вече ми е тъпо тука. Прибира ми се. Дори и за един ден. Не ме свърта. Нали е ясно, че когато кораба потъва, мишиките първи бягат. Аз съм си мишок по природа.
Бяга ми се.
Тичам към къщи, към дома. Толкова ми липсват мръсните софийски улици и лудницата наоколо. Или пък спокойствието на любимия ми Кърджали. Родната къща. И улицата отпред, която за 25 години не реконструираха. Моят дом. Моята си кочина. И всеки камък си тежи на мястото.
Ивчо е вече на 4 месеца. Когато се прибера няма да ме познава.
А Митко. Той е моят герой !
Та така е. Въздуха има вкус само там където си го вдишал за пръв път.

Nesavisim

2009-09-22T13:00:00.003+03:00

Chestit prasnik! Tuk svuchim malko poveche kato unabhängig. Stranen e jivota, vselenata oshte poveche, a sa ostanaloto nishto niama da spomenavam.
Kude mi e malkiq gospodar, koito me tormosi dostatuchno i ot koito savisia... taka che daje ne se chuvstvam samotna. Drugo si e da imash kaishka. A as obicham da si ia slagam sama. Davai gospodario. Komandvai me kakto si pojelaesh. As shte kimam umnichko s glava, moga i da igraq podchinenie.
Svobodnia chovek mechtael.
I as taka, v svobodna evropa si mechtaq sa otpuska. Ama niama. Vuprosa e sa kogo po-tochno se bluskam taka uporito. Drugo si e da napravish chelna stoika v horisonralno polojenie. A sega da vidim koi e tvurdoglav.
Moga li da buda nesavisima? Niakak iskam v momenta da ne sum tolkova i silnia chovek da doide i da me sashtiti. Ei ot tova mi omrusna. I vse sama. Kude li e moqt geroi?! Dano beliat kon da ne e scupil krak, che sa podobni geroi obiknovenna kranta ne e reshenie. Moje bi sa tova se bavi. Ne moje da nameri podhodiasht kon! Ili prosto se e otbil v bensinostanciata predi grada da presaredi s edin burger.
Stranno neshto sa heroite!
Moq plemennik se sakljuchil saedno s cialata bebeshka grupa nachinaeshti banditi v edna ot staite v detskata gradina. Gorkata uchitelka, ne uspiala da reshi problema ot vunshnata strana na vratata, povikala policia da rasbivat. Tri godishno djudje rasigralo cialata mahala. Lelinata gordost! Ei na tova mu se vika svoboden duh!
Gorkata mi sestra... ima da visi pred uchitelsata staq.

Niama nishto, be brat mi

2009-08-28T12:45:00.003+03:00

Mnogo Obicham da mi e got. Slunceto gree...
Ptichkite ne peqa mnog, pregraknali sa ot snishtnia gulqi v susednia park. As si sedia li sedia, mursi me. Ochite mi se satvaria.
Kolkot e gotino da si spi chovek.
As chakam, chakam veche chas i neshto....
Glad.

Sled chetiri meseca i 18 dni

2009-08-18T12:35:00.004+03:00

Ami as napravo se sagubih! Mnogo sujaliavam sa tasi latinica...
Isobshto ne sum pisala ot nemsko. Jivotut si teche. Sujaliavam ili ne, tova e polojenieto. As sum tuk.
Mejduvremenno sestra mi stana maika sa vtori put. Kupon. Jalko , che hlapeto sum go vijdala samo na snimki, no kato se pribera obeshtavam da go namachkam i nagushkam poriaduchno. Mnogo mi lipsva doma. Niakoi neshta ne mojesh da samenih s nishto drugo... Osven s drug dom. No puk sa tova mi e rano mai.
Liatoto teche s pulna sila, as s um na rabota. Ochite mi se satvariat. Ismorena sum, tolkova mnogo... Tejko e da ne spirash dori sa sekunda, a produktivnostta ne e chak tolkova visoka, che da te presaredi. Taka de, kato shte da e garga, neka puk da e i roshava.
Edin ot bivshite mi shefove spomenal, che mnogo sum israsnala. Vsichko idva ot novata mi pricheska (veche suvsem ne nova...) , no kato se setia sa poslednia mi den v akademiata moje chovek da rasbere sashto nikoi ne rasbra sa leko drastichnata promiana ot okolo pod krusta do malko pod ushite...Maika reche, che momichetata kato iskat da si otrejat glavata, obiknoveno posiagat samo na kosata. Skulcana.
Ima niakoi neshta, koito vinagi isnenadvat v jivota. Nikoga ne snaesh ot koi ugul shte iskochi dobrata sluchka i ot koi ugul loshata. Poisnenadah se v tasi nasoka poslednite niakolko meseca. Ochakvai neochakvanoto.
Malko ili mnogo sum besdomna. No tova e tvurde dulga i slojna istoria, v koqto niamam namerenie i jelanie da se vpuskam sega. Where i lay my head is home ....
Ama ei taka sediah i si misleh snoshti... i si ronih krokodilski sulsi na prosoreca... Trudno e chovek da bude dovolen. Poniakoga e trudno da se usmihnesh. Poniakoga e trudno, no triabva da produljavash napred.

Нещо в края

2009-03-28T19:30:00.005+02:00

Може би трябва да разкажа за БАН, който всички активно плюят и ще продължават в същия дух. Работя в един от институтите на БАН 2 години и половина. Мизерията е пълна, поне откъм заплати. Иначе контактуваш с приятни, интелигентни хора, повечето от които са супер кадърни в областта, в която се вихрят. И е купон като цяло. Правиш странни неща, повечето хора те гледат странно, но това едва ли има значение.
Пари за работа академията не дава. Тя плаща парното и стаите, осветлевие.... Дори компютри не осигурява. Иначе централно управление имат кабелна с усилвател,че много телевизори ползват, но някои хора сами са си донесли компютри та да има къде да си пишат работни неща.
Бачкането е здраво. Зависи какво работищ, но като цяло ти трябват доста пари. Пари за заплати ... мизерно. Може да правиш преводи за пари, но като цяла успяваш да закърпиш месеца. Но какво пък. Парите не са всичко. Академията си е академия! Там има страхотни специалисти, които с доста по-малко пари от западни колеги успяват да направят страхотни неща.
Мъчно ми е, че скоро няма да съм част от това място. БЯх много щастлива там цели 2 години. Последните 3 месеца бяха под знака на трагедията, но какво може да направи един прост специалист в борбата на н.с.
Не крия, че съм тъжна. Нищо не крия.
Само дето сега искам да скрия себе си.

Адски транспорт

2009-03-19T11:56:00.002+02:00

Фактът, че тролей 5 промени така брутално маршрута си не е ли достатъчна причина да напусне човек България? А то да беше само петичката! Освен това времето направо е отблъскващо. Вчера ми замръзнаха ушите до толкова, че се прежалих да влезна в мола за малко затопляне на кръвта.
Билетът ми е за 30.03. Гот, а?
Айде, и докато се върна метрото да е тръгнало, че иначе пак ще си ходим.

Живей! - част 2

2009-03-06T22:29:00.006+02:00

Верче, за пореден път много ти благодаря за милите думи.
Ох, много кофти ми се получи с този пост. Май трябва да се обясня както си му е ред. Имах малка среща със стар приятел, който нистина беше брутален едно време. Пълен идиот. Правеше ни всички на луди гъби. А ако някоя си падне по него просто ... милото момиче. Ама аз се кисках, бях напълно инфантилна и гледах само да се хиля щот си е купон пък и по принцип съм му фенка. Та видяхме се... като цяло беше странен ден. Та този ми приятел споделя 4 часа за преживяванията на душата си и аз го видях колко е израснал като личност. И просто ми се прииска като порасна да стана като него...Дадах си сметка колко пошло живея, почти като по порно канала "Планета". Този К. Аврамов му се подигравам от дете между другото. Много е трагичен, милия гурканчо, като цяло пълна скръб и трагедия. Ама това не означава, че не заслужава обич? И като описах външността си и нещата, които не ми харесват, дори чисто физически, а честно, за това не ми е пукало никога, исках само да подчертая, че аз не съм идеална и няма как животът ми да е идеален. Няма пълно щастие...Понякога никакво щастие няма, но и това е резултат. Както казваше един мой любим и единствен дипломен ръководител " това, че веществата ти не са активни, не означава, че няма да си защитиш. Отрицателният резултат не е ли резултат?". Ама трябва да се борим. Далеч съм от мисълта, че здравето и наличието на 4те ти крайника е достатъчно основание да ставаш сутрин и да продължиш живота си ентусиазирано.
Децата са най-чистита същества. И в радостта си и в злобата, в страданието. Още не умеят да прикриват емоциите си и да лъжат, да театралничат. Даже могат и да си мрънкат без да получат критична бележка. Трябва ли между другото да се извинявам, че съм тъжна? Трябва ли да го крия? Не лъжа ли по този начин? Та думата беше за децата...С какво те са заслужили страданието на поредната химиотерапия или друга интервенция? Представи си, че малката Дарина никога няма да може да стане на 25 и да страда за това, че май е загубила себе си в двупосочното движение на мечтите си. А може би нейното страдание е помогнало на друг да се открие. Всеки има роля в тази плетеница от души, колкото и странна да е тя.

Азирафел, пожелавам ти усмивки и поводи за тях. Но не знам защо си криеш името.

Живей! (аре цъкни тук !)

2009-03-05T19:50:00.004+02:00

Знаете ли какво? Днес си резервирах билета за Дрезден. Не се радвам, леко ми е безразлично, но не ми е и тъжно вече. Няма да е лесно, но поне ще имам пари! Мамка му, ама и това си има значение. От три дни чета книжка на немски по тролеите. Ем кеф ще! Изглеждам наЧЕТЕна. Всичко, мили другарчета, е една голяма лъжа и измама. Тва дето щете лъжат тук еми по-добре докато те лъжат да ти дават добра заплата. Финито! Да му тегля една майна на веселия ми живот, достоен за селска постановка в къщата на Хасан - кварталният ром, който предпочита домашна ракия правена от кашон.
И кво мрънкам аз? Здрава съм, права съм, имам добро образование. Грозновата съм ама кво пък? Ти да не се имаш за красив? Пък и то истинската красота не се виждала с просто око. И мрънкам понеже ми дават докторантско място в Германия, ей тъй, щот съм печета. Нямам гадже и едва ли ще имам в близките 20 - 30 години. Онзи младеж, дето се посвалихме у немско залитал по друга мома в момента. Еми да са живи и здрави...И аз не бих си паднала по себе си с тези ми любовни дръжки и прекрасния си нос! Няма изобщо да споменавам изкелифенчения си характер.
А какво е проблем? Проблемът идва когато детето ти е болно, държавата не дава пари! Ракът е проблем, и други трудно лечими болести също. А имах един приятел -истински циник, който така се преродил покрай тези "душици", които питат дали ще ги оперират когато "купчинката с пари стигне до тавана"! Има някои неща, които наистина си струват притеснението! А ние няма какво да му се плашим на тази живот, а просто да го живеем! Поне докато можем...!

Пореден мрънкащ пост

2009-02-24T11:58:00.002+02:00

Какво ли става в животът ми в последно време? Трудна ме у да кажа като цяло. Не знам. Не мога да преценя как ме завъртя този водовъртеж и някак се оказах почти на път за Германия. Не искам като цяло. Но няма връщане назад. Животът е странна последователност от неопределени по същността си събития. Но всичко си е много логично. И ако имах малко повече информация преди 8-9 месеца щях да съм напълно сигурна какво ще се случва в момента. Но нямам как. Някои неща не ми бяха известни тогава.
На пърни април, почти като на шега, ще съм заела докторантското си място в FZD. Ако някой ми беше казал преди време, че ще си напусна страната, институа по молекулярната и моята шефка преди известно време, нямаше да повярвам. И друг път са ми предлагали докторански места, но никак не съм се блазнела. Исках тук, в моя институт. Кой искал, искал. Сервитьорът вече донесе манджата. Дали обаче ще успея да преглътна залъка, не знам, ама никак. Ще се мотам там, далеч от всичко, което обичам. Не знам колко ще издържа, може и никак да не успея и ще се върна да продавам разни неща в някоя фирма... Няма да мога да се върна тук, тази стая, която ми е била като дом, дори обежище толкова много време. Много ми е кофти. Ама няма да страдам вече. Нещата са такива каквито са. Едни не ме желаят вече, други ме пожелаха. Трябва да запомна отначало. Трябва, иначе ще трябва да се гръмна. Не че не съм дърта. 25 е една прилично старческа възраст. Ред сълзи, ред сополи...
Мамка му, превърнах се в зверско мрънкало. Трябва да взема пример от Верчето. Тя е свежа. Давай Верче, вярваме в тебе.

Някъде по пътя

2009-02-17T09:56:00.003+02:00

От много време не съм имала сили да пиша. Не знам за какво. Аз съм във вакуума между две състояние, зарязана някъде по пътя. Неопределен субект с подута буза. Дали се вълнувам? Определено. Аз не споделям, но тялото ми го показва достатъчно красноречиво. Юри знае най-добре. Границата. Колко е трудно да я прескочиш, но в съзнанието си. Във възприемането за състоянието на духа си. И какво от това щом вече си натиснал ентъра. Късно е да мислиш, късно е. Пък и колкото и да премисляш и претегляш пътят избира теб, а ти просто вървиш по него.
И така, скоро ще е време да поема по новия си път. А малко ме е страх да не се загубя в тъмнината.

ЧНГ

2009-01-02T11:01:00.002+02:00

А вие слушахте ли през 2008? Не?!?! Ами за това Дядо Мраз и дечократичният му заместник - дядо Коледа, Снежанка (със и без седемте джуджета) не донесоха нищо на дедето!
Честита нова година! Дано е по-приятна като преживявания, изпълнена с много весели моменти, които да водят до весели спомени, които пък от своя страна, съвсем логично, да водят до повече усмивки -веднъж при случката и още веднъж при спомена!
Много здраве, успехи, любов и екстри от всякакъв род!

2008

2008-12-30T11:28:00.002+02:00

Годината почти свърши. Хмр всяка година едно и също!Идва 30ти дек, а аз се чудя как може времето да лети така. Още малко и ще стана пълнолетна! Не се знае защо си мисля, че трябва да си правя равносметка само защото земята е направила една пълна обиколка около слънцето. Та това не е нищо ново. Нищо необичайно. Ама ние обичаме така. Да си разделяме времето на периоди и да се тупаме по гърдите.
Какво свърших аз и имам ли повод да проверя дали циците ми са станали по-приятни на допир?
1. Приключих с висшето. Взех си дипломата за магистър и всеки път като мина покрай сградата на СУ в глвата ми се прокрадват хвалебствени слова за това прекрасно място под слънцето!
2. Лутах се безкрайно между разни влюбвания, кое от кое по-маловажни и странни. Оказа се, че дори разбих едно сърце. Ужас! Сега ще горя в пламъците на ада!
3. Бях у немско. Още не мога да оценя + и - на това, но имам малко време. Свърших някои неща там. Запознах се с някои хора. Като цяло беше приятно.
Годината някак не беше особено положителна. Много плачках аз и много бях депресирана. Аленчето си каза в началото, че тази ще е гадна за хората от моята зодия.
Айде, догодина отново, но в по-положителен дух!

Шест неща

2008-12-24T00:11:00.004+02:00

Трябва да напиша за нещата, които ме радват!

1. Аз = работата ми! Когато работата ми върви, аз съм щастлива!

2. Обичам веселите компании. Тайфа и шантави закачки. Но е важно наистина да се чувствам близка с тези хора. Иначе е поредният купон.
3. Книги. Искам пак да имам повече време за това!
4. Добрите новини. Всяко положително нещо, което достигне до мен като информация може да усмихне дения ми.
5. Леле, колко щастлива се чувствам след 12 часов сън!
6. Някои особени типове погледи..........

Всеки, който мине през ... моя блог да се чувства принуден да сподели за тези 6 неща, които водят пролетта в дущата му!

Последни часове в Дрезден

2008-12-22T01:22:00.005+02:00

Заминавам... отново сменям мястото. Никога не съм очаквала, че ще бъда тъжна напускайки тази страна, която ми донесе толкова разочарования. Но тук срещнах приятни хора. Езиковата бариера не ми попречи. Вчера с Марина бяхме на шопинг за последен ден. И тя ми каза, че за прън път може да се довери на някого така както на мен. Не е ли мило? Бил си полезен поне на един човек. Не всичко беше хубаво, но ... пет месеца са си пет месеца!Свикваш, започваш да мислиш на друг език без да се усетиш. Не ти пука ако направиш грешка. Те ти прощават. И ти също. Веднъж не се усетих и започнах да говоря на български. Андрей, който си е чист руснак, ме разбра и отговори...Остава ми само 2 часа още в Дрезден. След 20 мин ще дойде един познат да ме вземе с кола. Прибирам се...Дали ще им липсвам на хората тук? Надявам се. Опитах се да бъда весела, опитах се да бъда себе си, а много се промених. Странен е животът.
Марина замина тази сутрин. Тя ще ми липсва. Нейното желание за живот и приключения. Не мога да стоя повече в тази стая. Все едно цял живот съм живяла тук и сега ще принадлежи на някой друг.
Може би ще има нова серия постове от немско..., но следващият ще е от България!

Бараката като начин на живот

2008-12-20T13:55:00.011+02:00

Искам да спомена само между другото, че тук купоните бяха много яки! И сега следва малко визуализация...

тримата от запаса!

и всички ядат китайско...което няма нищо общо с китайското в бг

някои успяват да намерят и друго приложение на китайските клечки

... започваме с целувките

преминаваме към прегръдките

и танци на маса...

href="http://3.bp.blogspot.com/_Ih2Mo4UeYq0/SUziGoLiyQI/AAAAAAAAAGw/2XA8kc26uoU/s1600-h/IMGP3240.JPG">

помелото има много широко приложение

16.12

2008-12-16T01:23:00.003+02:00

Пиша почти на раздяла...
В събота правихме парти за довиждане с една италианка. Странно е как срещам и се сближавам с почти еднакви хора в различни етапи от живота си... Както и да е. Както винаги имаше силно присъствие на полската група. Нападение на тези интересни хора. ... Все пак ми е тъжно. Тук съм 5 месеца. Не знам дали бяха добри или лоши. Вокуумът ме тегли. Всичко тук е размито от алкохолните изпарения, носещи се след поредното парти, но по някакъв начин успях да се вплета в тази комуна наречена барака. Някаква форма на семейство намерило място сред килим от самотни листа долетели от различни места по света.
Танцуване на маса- национален ритуал, твърде впечатляващ за останалите...
Мусака. Те знаят вече какво е това и им харесва...
Тази стая ме приюти за толкова време.
Даже мога да остана. Само трябва да реша. Дали мога да се справя?! Точно сега искам да поговоря с един човек, който вече спи. Колко тъжно. Може би трябва да следвам мисълта „ почукай, за да ти отворят“

Пътувам на 22ри...

19.11

2008-11-19T13:01:00.003+02:00

Вчера гледахме един филм. Аз гледах, останалите го намериха за изключително скучен. То така се случва. Другите като са на терсене аз ще съм на опаки. Но във филма, чието име очевидно не знам, имаше една съществена реплика. Една баба англичанка към една млада и красива индиянка - "Ние сме като дърветата. Когато един клон изсъхне другите продължават да търсят слънцето". Разбира се, това е поредната интерпретация на "животът продължава". Въпросът е дали ние искаме да се случи или не...
Остава ми малко време тук, около месец. Ще бъде тъжен месец с прекалено много партита за напускане. Започваме още следващата седмица. Ще си тръгна оттук със смесени чувства. Много ми беше тъжно, но и много се смях и се запознах с много интересни хора. В тази барака ти не си в Германия. Може да ядеш китайска храна заедно с боб, да слущащ руски или полски песни, да те офъка младеж от турция, който приготвя чай с два чайника един върху друг ?!?? , английски сладкиши и италианси темперамент.... Но най-приятното е как повечето ми дават мейла си и ми казват, че ще се радват да ги посетя в тяхната страна. Колко хубаво би било ако го направя.

14.11 (все едно не знаете, коя дата е днес)

2008-11-14T16:49:00.003+02:00

Много съм се размълчала по принцип. Не ми идат простотии на тез два езика, които ми се налага да ползвам. Или пък прекалено съм почнала да размишлавам за житейските си проблеми. Въй мър майка, кво се случи с чедото?
Жива съм! Това е много важно. Опитвам се да се справям. Дори си намерих дружина. А в лаба с никой не мога да комуникирам нормално. Освен с Томас и Франси, но някак не ми е конфортно достатъчно. Тук има толкова проблеми... Много от тях са нерешими. Вече съм по-добре запозната със ситуацията и знам от къде идват нещата. Лошото е, че те рефлектират върху мен, а аз няма никаква вина. Така е, отношенията ти с хората могат да ти донесат и негативи и позитиви. Това е положението, Минке! Кой квот си е надробил, това ще сърба. Пък може и да се поканят още гости за вечеря...
Днес е петък, а вчера беше пълнолуние. Горкото ми тяло ежедневно е атакувано от "питателната немска храна и прекрасната немска бира". Не само Верчето е заприличало на алкохолик...
Остана малко.

2008-11-12T12:47:00.002+02:00

Бръм
Хъх
Дрън
Още един прекрасен ден от вечността!
Направо да почерпиш със EtBr

Как да ошаматиш англичанин

2008-11-05T21:20:00.002+02:00

1. Каниш го на парти в Бараката
2. Черпиш го с порядъчно количество алкохол от всякакъв тип.
3. Не го оставяш много много да спи. Имам предвид говорене на тоз прекрасен език, а не туй-онуй, което кара хората за се потят и да издават странни звуци.
4. Събуждаш го към 10 часа с кафе, после още едно и понеже сте пили поръдъчно и не се е спало много много правиш още веднъж по чаша... кафе.
5. Човекът просто си колабира!
6. АААААААААААаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
7. Добре че има хора, които се сещат да повикат линейка. Доки идва, преглежда всички наред понеже никой не знае къде се намира с изключение на въпросния колабирал джентълмен, който отговаря, че определено знае, че се намира на пода.
8. Очудващо, но всички са живи...
На следващия ден колабиралите правят кекс за здраве! Странно, но въпреки колапса той не е започнал да говори по-бавно, което не е добре за мен. Ще трябва да се опита отново явно.

За по- пълна информация може да се обърнете към ошаматения и ошаматващата Марина.

Открийте 10те разлики

2008-10-24T12:00:00.004+03:00

Пазете се! Отново ще хленча!

Спомням си за себе си преди 4 месеца. Дам, готвех се да заминавам за Дрезден. Да забравим за този период!

Спомням си за себе си по същото време миналата година. Работа... Работата въврвеше, още учех, Георги, техните и разни други хора наоколо. И всичко изглеждаше толкова добре. Бях прекарала 20 много мързеливи дни при майка и татко. Спях или четях книги. Дори за пореден път Романът на Яворов. Разходки в Борисовата, Марина, бира, пържени картофи... Дипломната ми работа, която никак не вървеше и много ме измъчи. Ама само това май ме мъчеше по това време. Но не беше чак толкова. Просто трябваше да се стегна, да помисля, да прочета някои неща и така то се получи. Да кажем, че не беше перфектно на края, но пък кво значение има щом на мен не ми пукаше толкова много.
Митко започна да вилнее, да развива детската си дивотия.
Да кажем, че нещата не бяха отлични. Дам, сега се сещам и за други простотии по това време, но в себе си носех прекрасното усещане, че нещата ще се развият към по-добро и не спирах да се надявам.
Спомням момента, в който осъзнах, че животът ми тръгва към по-добре. Прескочих едно препядствие и намерих красиво цвете след това. Оказа се, че има много цветя и аз не спирах да търся нови и нови.
Зимата дойде и всичко овяхна. Препядствията са ми добре познати и многократно прескачани, а сега по незнайна причина не мога да ги прескоча. И цветя няма.
Дъно? Хм, под него има купчина фекалии и гнилоч с червеи и други гнусни животинки. Малко под тях е един слой с черва и други дреболии. И малко по-надолу съм аз в целият си блясък

2008-10-22T16:07:00.002+03:00

Искам просто живота си обратно. Искам отново да се усмихвам. Искам отново себе си, такава каквато знам, че съм. Вече съм един пълен идиот и не мога да се понасям

Дупка

2008-10-08T14:39:00.002+03:00

За пръв път в живота ми искам да избягам от работното си място. Искам да се скрия или да спя с дни, което е почти едно и също. Не съм се чувствала по-безпомощна никога. Не знам какво да правя ама наистина. Опитах какво ли не, а проблема сякаш не се решава. Сякаш ... не знам от къде идва, кое е причината за тази идиотщина, но направо ме побърква. А работата е обикновено моето обежище. Обикновено е еиднственото място, където нещата се развиват не така зле. И сега няма на каво да се подпра...

Среднощно

2008-10-04T02:18:00.005+03:00

Днес спах целия ден и сега не ме лови сън. Колко интересно. Прави ми се нещо и нищо не ми се прави. Потънала съм в спомени от нормалния си живот. Спомням си как се чувствах миналата година по това време. Тогава не предполагах, че ....
Вчера, когато се прибирах от работа, валеше много приятен и лек дъжд, а слънцето още грееше и под сивите облаци беше светло. Красива гледка... а от другата страна се появи прекрасна дъга. Запечатах спомена за някой друг момент. Говори ми...
Майка ми вчера ми каза да не си търся гаджета сред немците (не че те са приритали за мен) понеже не искала внуците да се казват примерно Гертруд или Фриц...
Какво се случи зад океана. Американците, тези светли хора, нещо го загазиха. Мда, нищо не е сигурно на този свят. Чудя се дали някои мои познати ще решат да се приберат при това положение? Едва ли.
Май очите ми започват да се затварят...
Утре ще получа лютеница и кори за баница...

Here comes the rain again

2008-10-03T23:26:00.000+03:00

Here comes the rain again
Falling on my head like a memory
Falling on my head like a new emotion
I want to walk in the open wind
I want to talk like lovers do
I want to dive into your ocean
Is it raining with you

So baby talk to me
Like lovers do
Walk with me
Like lovers do
Talk to me
Like lovers do

Here comes the rain again
Raining in my head like a tragedy
Tearing me apart like a new emotion
Oooooh
I want to breathe in the open wind
I want to kiss like lovers do
I want to dive into your ocean
Is it raining with you

So baby talk to me
Like lovers do

Here comes the rain again
Falling on my head like a memory
Falling on my head like a new emotion
(Here it comes again, here it comes again)
I want to walk in the open wind
I want to talk like lovers do
I want dive into your ocean
Is it raining with you

Барак парти

2008-09-29T21:11:00.004+03:00

Нека опиша един много типичен петък в баракат с някои вариации.
1. Прибирам се почти веднага след кернцайт, понеже е петък... Ядосала съм се вече как инкубирах клетките си 15 мин повече от необходимото с MgCl2. Центрофугата беше заета, всъщност всички центрофуги, точно по закона на Мърфи, бяха заети. И така, човек не знае компетентни ли са му клетките или съвсем не. Което ще рече, че в понеделник всичко от начало.
2. Прибирам се и пия едно кафе за успокоение. Нямам нет. Решавам, че няма по-подходящ момент да легна и да закъртя здравата.
3. Събуждам се към 8 часа и решавам, че трябва да гонвя. Кво готвих... нямам спомен.
4. Появява се някой с алкохол. Гледаме филм и пием.
5. В някъм момент филмът вече не е интересен. Започват разговорите. Стиге се до сексът... и ние сме момичета, а не носим поли. Трябва да носим! Как така!?!? Дълъг спор. Някой се появява с костюм само, за да сложим поли... дълъг спор...
6. Прежалваме се, слагаме поли. Излизаме от стаята, а те ни чакат с фотоапарат. Поредица от снимки с всеки, който не е виждал момиче с пола. Нелепо е.
7. Преобличаме се, разбира се, на пуснати щори. Някак след това изпълнение се чувствам като в основното училище.
8. Само след два дни вече се говори за купона- две момичета с поли и разни мъже с вратовръзки.
Добре де, беше забавно, а защо си мисля, че е супер нелепо?

Вариацията беше в часта с полите!

В гонене на вятъра

2008-09-24T11:46:00.004+03:00

Ето го и поредният мрачен ден. Все едно е погледнал в сърцето ми и е решил да копира. Знам че е тъпо. Знам че съм тъпа... Аз съм в един от много красивите еропейски градове и все пак ми е тъпо. И колкото и да е странно ми се иска да си бъда вкъщи. София или Кърджали, не знам точно. Отново ми е много смачкано и май всички са се наговорили да ме смачкат още повече. Знам, че обикновено не ми върви в останалите сфери на живота, но с работата не съм имала проблеми до сега. За пръв път се чувствам несигурна и не достатъчно сръчна. А ТАМ всичко е много различно. Не ме съм на върха на щастието в бг, но тук, повярвайте ми, тъгата има друго измерение.
Толкова е куцо, тук не готвя вкусно! Не достатъчно! Не разсъждавам на време. Правя разни неща без да мисля, което е супер, ама супер тъпо. И после си нося последствията, разбира се. Сякаш тук никай не ме чува. Сякаш нямам сили вече да говоря. Не мога да се боря вечно! Но искам да избягам, да изтрия всичко до сега. Ако знаех само как ще се развият нещата щях да... не знам, щях да (15 минуте стоя и гледам монитора. нямам идея каква щях да... )
И постоянно се вайкам.
Тук трябваше да е весело, да е спорно, да хм, трябваше най-сетне да съм малко щастлива. Но не съм, за пореден път... И вече се наситих. Но не знам къде да търся щастието!

Швабско

2008-09-20T16:29:00.002+03:00

Свидетели сте на поредното включване от швабско! Поредната мрачна събота. Снощи тук имаше отново купон. Бях заспара така сладко и към 1 часа бях най-безсрамно събудена от крясаци в коридора. Хората се опитваха да прикоткат Доминик към партито, но той отказа. Аз щях да стоя само 20 мин и си легнах към 6 часа сутринта.
Леко съм депресирана. Имах проблем в лаба с един студент, на който се доверих нечовешки много, а той замърси един от ензимите. Отне ми цяла седмица докато открия тъпия проблем. И най-веселото е как след поредния му неуспешен опит да получи чист продукт аз му теглих една майна и казах, че аз ще го направя. Та след това и моят продукт не беше чист и той си отдъхна, че вината не е негова. А аз щях да полудея! Н Понеже имам две възможности - или да изхвърля всички химикари, с които работя или да тръгна да проверявам кой е замърсен. Благодаря на Томас-един от малкото хора, с които прецених, че мога да споделя, за помощта му. Обсъдих с него проблема и той ми даде неговите химикали за пробата. И така открих проблема. Никой не разбра освен Томас.
Тук е студено и тъмно, но срещам повече българи, което е добре за емоционалното ми състояние. Вчера цял час си говорих с един Христо, който е древен за мен и има 3 деца, но е свеж. Бг хората са свежи, както и всички славяни, които срещам тук.
Наще много ми липсват, но вчера майка ме изнерви по телефона. 10 мин ми разправяще, че трябва да си търся мъж! Е, като не си харесвам какво, по дяволите, мога да направя. Просто не съм влюбчива. При мен е трудно. Не пускам, въпреки че италианката тук вчера ни обвини с другия българин, че сигурно ще се праснем само понеже сме българи! По дяволите! Това причина ли е? По дяволите. Секс! Писна ми от това и се отказвам от него за винаги! Така и така съм си почти фригидна!
Другата свежа новина е, че другата вещица чака дете и ще бъда кръстница. Първо се шокирах и изпуснах два статива с над 200 малки епруветки на пода. Не ме питайте как ги наредих! Ами не знам. Всичко се променя при това положение. Но животът продължава. Сега няма да можем да се потаем като свободни електрони по цял ден, но ще го преживея. Все пак...
Нещо което ме отнесе... последният човек, който ми разтуптя сърцето, а това при мен се случва много ама много трудно, си е намерил мома. Това е хубаво... за него! Не че съм имала някакви надежди за него, но ми стана кофти. Ами пожелавам му всичко много хубаво и дано тя е правилната.
Ще пия кафе!

Размисли и пасти

2008-09-12T23:55:00.003+03:00

Здравейте драги радиослушатели!
Живея, опитвам се поне! Вчера получих компютъра си и се радвам. Някак се чувствам по-малко задължена да поркам. Тук се порка. В общежитието има още един представител на България и купонът се върти определено около него, а аз покрай него...и така се оказва, че българите в чужбина крепят купона. Забавно е понякога. Науката не е толкова скучно колкото някои си мислят. Даже тази сутрин един от лаба беше донесъл шнапс и пихме в 8 часа сутринта. Този швепс си е чиста ракия ама защо се излагат така с името.
Преди две вечери така хубаво се омотах с автобусите. За да стигна до общежитието трябва да сменя един път, но понеже често съм виждала първия автобус на една спирка, която е по–близо до общежитието реших, че мога да слезна по-късно. И изведнъш се оказах буквално на майната си. Обясних на шофжьора каква патица съм, а той така се зарадва, че ще има с кого да си говори... Та така поех по обратния маршрут и се прибрах успешно. И после така се напоркахме... Другите де, аз нося по принцип.
Работата е готина като изключим факта, че понякога се отнасят все едно хабя химикали на поразия, а аз съм толкова спестителна, че съм си стипца. Когато те прахосват на поразия няма нищо лошо, но когато съм аз, хм, тогава е най–ужасното нещо на света. А дори нищо не съм прахосала. Но почвам и аз да не си трая. Още повече, че вече подобрих качеството на приказване и разбиране.
Шефката ще бъде 3 седмици в бг. То хубаво за нея, но аз как ще го преживея не ми е много ясно. Лошото е, че в понеделник и вторник Мохамед и Томас, моите защитници, няма да ги има...Дано не е прекалено кофти.
Всички немски клавиатури са странни. Но тази е малко по-добра от обикновените.
Спи ми се. Но не ми се ляга, а прекалено ме боли стомаха, за да се отида при другите деца в общежитието.

Пиша глупости. Искам да напиша как всъщност се чувствам. Сякаш част от мен спи и само, чака благоприятна почва да се разбуди. От нищо не трепвам. Притиснявам се, но сякаш не съвсем. Радвам се, но не съвсем. И все още ме няма. И тук не се откривам. Спокойно ми беше първите дни, понеже се отдалечих от едни проблеми, но толкова бързо си създадах почти същите.

Където и да си...сменяш само местоположението и нищо друго. Ти си същия идиот, със същите проблеми (или почти) и ти липсват почти същите неща и не ти пука пак за това, за което никога не ти е пукало.

Лека нощ, мили деца! Мама иска да си оскубе мустаците!

Един месец по-късно

2008-08-28T13:24:00.004+03:00

Такам... Не съм в България. Просто се сетих, че мога да попроменя настройките на компа.
След един месец живот тук трябва да кажа, че най-същественото е, че ... съм още жива. Не съм се променила. Малко съм по-меланхолична. Гошко, гордастта на Бараката (така наричат общежитието, а всички, които живеят там съответно са баракуди), е вече тук и наистина това ми топли сърцето. Мога да си говоря с него за каквото си поискам първо, понеже е супер интелигентен (дано се случи и на мен като порасна) и второ, понеже го говори този странен език, демек български.
Тук всичко е много подредено. Малко е като аутизъм- не можеш да стигнеш от а до д и да прескочиш или заобиколиш някои от важните буквички, а няма такива дето не са важни. Криво ми е, че протоколите ми ги гледат под лупа. Не се считам да безгрешна, но понякога изглежда все едно искат да ми тамерят грешка, ама наистина, за да докажат, че бг хората не струват или по-точно, че за не струвам.Може би е наистина изнервящо, че с щефката говорим на български. Може би си мислят, че съм специялна за нея, но това не е така. И знам, че няма да ми останат длъжни.
В бараката всички са готини, но не разбират от пица и по-точно от истинска пица. Приготвих една, а се оказа, че блатът им бил много тънък и леко твърд по краищата. Е гова е пица, по дяволите, не кекс!
Вече си намерих Пратчет на немски. Въпреки че на този език всичко звучи куцо, определето е по-добре от "Капитан Блаубер" (напълно 100% детска книжка, която една тук ми донесе чисто и просто за подигравка).
Чувам се с нашите. Още не съм си взела немска карта (каква изненада).
Та такъв е животът.

Chujbina

2008-08-14T13:26:00.000+03:00

Chestno kasano tolkova mi e stranno cialoto tova polojenie. Predi 5 min rediah samotno tipcheta po kutii poneje mi beshe tolkova skuchno, che biah na kosum da si prehapia arteria s seriosen diametur i da saprelicham na kurvav fontan. Ta se setih togava sa edin star rasgovor s Milen predi 100 godini. As biah sduhana i depresirana... a toi me popita dali niamam priateli, s koito da se rasvlicham i rasveseliavam i rasbira se drugi neshta, kato porkane, pushene i isobshto e iasno sa kakvo stava vupros. Iavno ne osusnavashe, che sum doshla ot maina si raina i sum kato isturvana ot ludnicata. I nishto ne snam, i nishto ne posnavam, i isobshto ne prinadleja kum tova miasto. Ta sega e sushtoto. Ne che niamam priateli, imam, no vsushnost niama. Ili po-skoro te me niamat. niamame se vsaimno. Kolko mnogo niamane ima. Ta takava e situaciata. A dnes se setih, che e po-lesno da si sam v laboratoria, v koqto po princip rabotish sam, otkolkoto v ofis soshte 6 choveka vutre.
Chujbina

Mitaka na more

2008-08-14T12:39:00.001+03:00

Do Chehia i obratno

2008-08-11T17:15:00.006+03:00

tesi dni biah s edna sadrujna grupa fisici do Chehia. Ne snam tochno kude, no ima li snachenie. Beshe veselo. govoreshe se na kakvito si esici pojelaesh. V niakakuv moment sapochnahme i da se rasbirame.
Eto niakolko snimki :)

Bessunici

2008-08-08T10:00:00.004+03:00

Dnes e 08.08.08! Shto ne se brakuvame po tosi sluchai?! Vsichki na tam sa trugnali, t.e. te se vrushtat ot tam kudeto as nikak ne shta da hodia.
Triabva li deniat da e specialen shtom e s tolkova osmici i mejdu tiah nuli. Koi snae ? As susvem ne. Snam samo, che mi se spi ujasno.
Biah sgotvila ot moite ljubimi kartofi i edna kitaika v barakata gi opitala taino. Snoshti tia reshi, che triabva da sme si drujki, sa da i prigotvia...Hum . Triabvashe da se setia sa skritata cel, kogato mi predloji palachinka na vecheria...Tc. Posledva dulug rasgovor sa Kitai i problemite na tasi ogrooooooooomna strana. tia beshe malko rasocharovana kogato rasbra, che Bulgaria e tolkova malka. Ta taka. Maodje Dun ili kakto i da se pishe e pich, a Dalai Lama e stranen tip, koito ograbva bednite kitaici. Predstaviah si go malko po-raslichno. No sum 4ela, che Mao e chista otkachalka. Imashe niakakva istoriika s vrabcheta. Kakto i da e. Vse pak govori do 1 chasa pres noshta i sega ne moga da si otvoria ochichkite.
Ne che svikvam ama se primiriavam.
Moito bivshe muj pak e precakalo neshtata s niakakva macka. Dano sledvashtata da mu se iskefi. Veche mu e vreme da se jeni. Stiskam silno palci.
Veche vsichkite mi priatelki islisat s jeneni muje. Tva e sarasa. Shto go praviat ( i te i mujete) nikoi ne snae. No vse pak im se kefia poneje si gledat jivota. A paticite kato men...
Shte si hodia...
Veche i as ne snam kude. Besputna patica krilata.

Lelia vi otkacha bavno no slavno

2008-08-01T11:43:00.004+03:00

Ili tosi proces otdavna e prikljuchil.....

Veche ciala sedmica sum tuk. Minalia petuk vsichko vidiah sa pruv put, a sega imam veche tetratki i molivcheta tuk. Chetsno kasano imam oshte mnogo problemi s esika. Poniakoga taka se miksiram, che ne moga da obelia duma nito na nemski, nito na angliiski. V takiva sluchai leja na pogovorkata, che usmivkata otvaria vsichki vrati. Edva li tova vaji i sa otnesenia smiah. Kakto i da e. Vercheto pisa che ima satumnenie i ne gledahme tuka i ohkahme i ahkahme. Kvo puk tolkova? Slunce i pred nego luna :) vinagi kogato Metallica sviriat tuk se sluchva :) Ta taka. Slusham musika. dobre che porednia pencho e s men - vsichki uredi naokolo se kasvat Pencho shte snaete. Edin e Pesho i toi ima chesta da mi e vutreshnia glas. imahme edin Pesho v instituta i toi mi beshe osobeno mil po obiasnimi prichini-polsvah mu vsuchkata aparatura v laba....
Eh, ah , oh, uh ...spoks, ne pravia seks. prosto keks - Kuchen.

Koga si nasitina dalech

2008-07-29T10:18:00.003+03:00

Eto me i men u nemsko. kakvo da kaja osven che sa sega ne mi haresva? Povecheto sa mili, no sa sega se chuvstvam islishna. i tova postoqnno pisane i chetene na latinica. Ujasno. Snaeh che shte e trudno, no ne predpolagah do kolko.
Inache dresden e mnogo krasiv. I Pilniz sushto. Ne se chustvam dobre. Tasi obshta kuhnia.... i vsichko ostanalo. Sa kvo mi triabvashe da idvam, vchera se sapitah. V bg imam takava samostoqtelnost pri rabotata. A tuk vsichki me rasglejdat kato vrag ili neshto takova. Moje v BG da e miserno, no tuk ti miserstva dushata, koeto e po-koftia variant. Osven tova Rosendorf e na kraq na sveta. Na edin chas ot Dresden i na 20 min ot nai-bliskia magasin. naistina mojesh da si umresh ot glad tuk. Sapochva grupovata sakuska, koqto nikak ne mi dopada. Vsichki tuka pluskat kato sa svetovno. koeto si e istinsko ispitanie sa moeto shkembe sus ne chak tolkova skromni rasmeri poniakoga, no osobeno sega ... Ok, stiskaite palci da oceleq. Niama da e lesno.

19,07

2008-07-19T15:28:00.002+03:00

Вече не остана. Колкото по-близо е датата, толкова по-успешно забравям немския. Ха, трябва да е някакво болестно състояние. Родителите ми ще дойдат тук утре, за да ме изпратят и да ме стресират още повече. Не знам. Снощи, докато се прибирах от среща с поредния приятел, който ме изпраща няколко дни преди заминаването, осъзнах, колко много ще ми е тъжно за този град. София определено не е мечтаното място за живеене за мен и ми е било ужасно трудна да намеря тук среда, приятели, но се получи. И когато вървя по улиците често срещам разни познати, пием кафе, прибирам се късно заради спонтанни желания за купон. А в Дрезден никого не познавам...само Катрин и Соня, но те са ми шефове... И няма да срещам познати хора. И всички ще говорят на немски. И ще съм съвсем сама. Знам че звучи тъпо. Това е такъв шанс, а аз мрънкам и мрънкам и пак мрънкам. Пък и не е за вечни времена. Само 5 месеца. Стоян, снощи когато се разделяхме някъде по пътя ми каза "до след 5 месеца". Колко далеч звучи само, а?

Петък вечер

2008-07-13T18:04:00.002+03:00

Най-обичам да ми звънне телефона, докато се прибирам към къщи и някой да изскочи с предложение за бира примерно. В петък Зори, която ми е бивша съквартирантка, предложи да спя у тях и да се повеселим като за последно. Това наистина ще ми липсва и кофтито е ,че чак сегаго осъзнавам. Естествено си изкарахме суперски. На другата сутрин тя ме събуди и каза, че трябва да свърши нещо рано и за това ме оставя да си спя. Но нали съм станала ранобудна, не ми се отдаде, ококорих се и почнах да се чудя какво да правя. Излезнах да си потърся кафе. Не бях ходила из Люлин по светло. Не ми хареса. Не е зле, но има много панел и още повече строежи. След половин час ми стана супер скучно и събудих Георги (бившият ми приятел), измъкнах го от тях и ходихме да пием кафе. Както и да е ...и понеже Зори още не се прибираше, а аз наистина вече нямаше какво да диря в Люлин се и обадих, че ще и дам ключовете някъде из моя квартал. Уговорихме се, разходихме се по магазините, изпаднахме в потрес от дрехите, които се предлага. Ужас, и аз ще измисля по-прилични... И след като се излекувахме от Shoppingshock със сладолед, решихме, че е редно вече да си ходим. ...и по пътя срещнах една стаааааара позната и пихме кафе и много приятно си говорехме. И изведнъж се появиха още други познати и аз се прибрах след 12 ...А майка ми ми каза тази сутрин, че вече не съм на 16 и може да не хойкам толкова... А на мен ми хареса, понеже от много време не съм ги вършила такива. Който срещнеш и хайде с него...Ама е гот

Предзаминаваща треска (и аз ги изплаках едни все едно ще мра)

2008-07-09T15:31:00.004+03:00

Както 100 пъти до сега съм писала, на 23 заминавам. Вълнувам се, но основно ме е страх. Чудя се дали ми се ходи. Мисля какво ще правя ако не ми хареса или пък...ако ми хареса. Или по-лошото, ако не ме харесат. Дрезден. Малко ми се плачи и ми е тъжно. Мисля за всички неща, които не успях да направя в София, за родителите си и сестра ми, които остават тук и дори да са само 5 месеца, нас ще ни дели много голямо разстояние. Един телефонен разговор... Там познавам толкова малко хора и ще трябва да говоря с чужденци на чужд език и да пиша и всичко... Кондолизе Райс май в момента минава по "Цариградско". Разни аларми се разнесоха...Както и да е. Да е жива и здрава жената. Не мога да си събера мислите. Сещам се за някакви абсурдни неща постоянно. Почти мисля, почти не мисля. Такива едни. Толкова хора искат да се видят с мен преди да замина. А аз май искам да видя само някои или само някой... Но кой ме пита мен.

Кино в събота вечер

2008-07-06T16:52:00.004+03:00

Понеже повечето ми приятели са силно втресени, че следващите 5 месеца няма да може да ме срещнат из софийските улици, почти всеки ден някой се обажда да се отнесем на някъде. Някои ги отрязвам не понеже не ме кефят, а понеже имам много работа и трябва да я свърша до деня, в който ще ме отнесе един вихър към Дрезден. За лошите деца няма почивка.
Вчера Стънски ме отнесе към Уго-то да се наплюскаме като свинчета без звънчета( но пък с МР3-ки) и след това да погледаме как си уреждат хората живота в Манхатън, демек гледахме Сексът и градът. Занесохме се ние и гледахме и плакахме, между сълзите се смяхме. Филма е весел. Има интересни лафове и много случки, като за още един сезон на сериала. Може би трябваше просто да направят още един сезон. Та в общи линии Кари и Тузара решават да се вземат най-сетне и да ни спестят още много Брадшоу-сълзи, но преди сватбата той отново се колебае и съответно не отива. Тук идва чуденката, защо по-дяволите на мъжете им е толкова трудно да разберат коя всъщност е жената на живота им?!? Кари циври и е съкрушена (точно като в сериала). И ние циврихме с нея. Май не трябваше да го споменавам този факт. Аз минавам за курава мома. Е, накрая всичко се оправя покрай един чифт обувки и дрешник. Те се женят в кметството без гости, но пък за какво им са? Обикновено те заемат много място, трябва на всички да се усвихмаш...Ами останалите...Саманта зарязва Смит, Шарлот ражда, а Миранда първо се разделя и после пак се събира със Стийв...С две думи Happy end. Но може би "поуката" в тази типична женска история със сълзи и сополи е, че най-ценните неща са най-елементарните и дори простичките и ... най-важно е да намериш любовта. Клише, но е истина и е поуката в 90 % от историите с тон сълзи и сополи.
Изобщо не звучи като хубава критика май?! А филма ми хареса...

2008-06-30T23:54:00.001+03:00

Много ме е страх. Остава толкова малко...Преди 10 мин си запазих билет до Дрезден. 23 юли е датата. Хъх

Теория

2008-06-23T12:07:00.002+03:00

В съзнанието ми звучи една много нежна и хубава песен, но не я знам коя е тя.
Живота е странен, странни сме и ние, които го живеем. Ще си направя календар с усмивки и ще налепя снимки по него с хората, които обичам. Защото без тях съм просто поредната биологична единица, която се опитва да си остави ДНК-то след себе си. Няма значение какво си мислиш, от какво се вълнуваш ...ако то си е само за теб. И сам война не е войн, всъщност. Стадо

Всъщност аз съм толкова саможива, че почти си се стремя към самотата. Не споделям, не се притеснявам ако няма на кой да се обадя или никой не ме е търсил 10 дни примерно. Не обичам някой да ми се влачи, да ме изпращат до нас "щото съм момиче". Обожавам да стоя сама вкъщи, да си пия сама вино и да чета или да гледам нещо много яко. Но явно остарявам... и понякога ми се иска да се споделя, поне на теория.

Les Miserables

2008-06-21T10:47:00.000+03:00

Нещо се вдъхнових тези дни!

Skin feat. Maxim

2008-06-17T17:17:00.001+03:00

Из чата...

2008-06-16T14:18:00.002+03:00

Говорим си с един колега и той ме пита дали няма да се омъжвам скоро и понеже аз казах, че не ме щат коментара му беше следния:

ako ne viziq imas pone cici
[14:17:23] BIOTECHNOLOGY каза: izpolzvai gi
[14:17:26] BIOTECHNOLOGY каза: (y)
[14:17:46] BIOTECHNOLOGY каза: a i kat individ si ponosima
[14:17:57] BIOTECHNOLOGY каза: taka 4e se probvai

Едно от 10

2008-06-13T21:20:00.003+03:00

Едно от 10те неща, за които благодаря на съдбата, че не ми се случиха е...., че не влезнах медицина! Колко страдах тогава само аз си знам. Ред сълзи, ред сополи. В последно време обаче осъзнавам, че повечето лекари, които срещам са коравосърдечни надувковци/ надувки и хич не си разбират от работата. Ще подчертая дебело че не месля, че всички са такива, а просто различните от тази група явно не ги срещам...
Моя племеник Митко имаше висока температура няколко дни. Докторката каза, че е херпангина. Ок, ама му излезна обрив и температурата падна. А то е събота...., а тя не може да го прегледа понеже е събота, а прегледите и за месеца са свършили и здравната каса няма да и плати и...Сестрами отива в един друг център, където лекарката без да го прегледа и базирайки се на слуха, че в момента има бум на скарлатина казва, че вероятно това е болеста. Взема се гърлен секрет и се изписва антибиотик. После д-р-то изпада в чуденка дали не е по-добре да се вземе секрет в понеделник заради нещо с в лабораторията. Изкача втора чуденка - "ако му даваме 3 дни антибиотици възможно ли е резултата да се компрометира?" И тя се обажда на своя приятелка да иска съвет. Моя чуденка : ако стрептококът не пукне от този антибиотик за какво го пиеш аджеба?
Излиза резултата от гърления секрет. Няма нетипична флора. Д-р личен лекар все пак казва, че видите ли, не че тя го е прегледала ама в лабораторията може да са объркали нещо. Не иска да го гледа, здравната каса няма да плати. През цялото време аз стоя вкъщи понеже това е сериозно заболяване и не мога да рискувам здравето на колегите си и техните деца.
Д-р личен лекар се съгласява да го прегледа. Не може обрива да е Roseola infantum, нe e HHV-6 или 7. Не знаем за тях! Описани са след датаа на дипломирането ни. Викаме дерматолог. Той преглежда детето от 1 метър разстояние. Не го пипа, но след "прегледа" си мие ръцете. Кеф! Не е скарлатина!!!!! Четири дни той пие антибиотик. Аз не ходя на работа. Всички въкщи пощуряхме. На никой не му пука.
Ако бях станала такава щях да се гръмна.

Статистика

2008-06-05T10:58:00.003+03:00

Та така драги приятели. Миналата година когато имаше протести на младите учени четях по разни форуми изказвания от рода " ами прав ви път като сте толкова талантливи. Ми намерете си работа в чужбина". Щото явно хората от тази сфера се имат за голяма работа или са давалаи такъв вид. Или пък като цяло се разглеждаме като излишен елемент. И какво би спечелила нашата велика държава ако още 2000 млади хора си отидат? Предполагам не много. Но то вече се случва. Повечето млади хора от нашия институт вече стягат куфарите и явно тук ще останат само завеждащите секция. И не е ли тъжно. Може би по-тъжното е, че малко от тях ще намерят причина да се върнат. Не е ли тъжно? А автотрофното хранене още не ни е присъщо.

Детство мое!

2008-06-01T10:19:00.004+03:00

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Честит празник на всички, които не са загубили лапетийското в себе си!
Айде, големи да пораснем!

Просто наблюдение

2008-05-30T19:12:00.001+03:00

Преди малко се загледах в самотната птица, която лети над моя блог и това май съм аз.

Май май винаги е луд

2008-05-28T14:23:00.003+03:00

Децата завършват училище. И са много щастливи, диви...Ние бяхме по-кротки. Трябва ли да се радваме всъщност? След като приключих с училище, заминах и преживях толкова много неща тук (София) и продължавам тъжно да се влача по тесните, на затова пък претъпкани улици с непознати лица...Ако можех винаги да бъда на 16 по онзи начин по който бях тогава. Но уви. Живота тече и нищо не е същото. И никога няма да бъде. И се питам дали поне някога ще бъда поне на 50% щастлива като тогава. Да знам че родителите ми са добре, има човек, който аз обичам и той ме обича, точно такива каквите сме, резултатите от заниманията ми са добре, имам толкова приятели, че не мога да направя и 2 крачки без да се сблъскам с някого...и всичките са страшно печени. Това му трябва на човек. На мен това ми трябва. Може би искам прекалено много, граничещо с всичко.
Най-странното е, че миналия ден минах покрай един булченски салон. Това всъщност не е странно, понеже човек минава покрай какво ли не...Загледах се във витрината и имаше една много семпла рокля. И ми стана кофти. Може би никога няма да облека такава. Всъщност странно е понеже до този момент не съм осъзнавала, че ми се иска. Прииска ми се да влезна и да я меря, ей така, да си имам една снимка. Да не се окаже че не съм навличала такова нещо. По принцип не съм фен на тези събития.
Възможно е и да откачам. Възмажно е пък и сега да ставам нормална.

P.s. около 24 май винаги ме наляга страшна носталгия за ученическите години. Около тази дата преди доста време започна първата ми връзка, която до момента е единстевената, която наистина си е струвала.

James Blunt - Same Mistake

2008-05-24T23:34:00.001+03:00

So the world turning in my sheets and once again, I cannot sleep .
Walk out the door and up the street; look at the stars beneath my feet.
Remember rights that I did wrong, so here I go.

Hello, hello. There is no place I cannot go.
My mind is muddy but my heart is heavy, does it show?
I lose the track that loses me, so here I go.

And so I sent some men to fight, And one came back at dead of night.
said he'd seen my enemy. Said "he looked just like me",
So I set out to cut myself and here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

And maybe someday we will meet, and maybe talk and not just speak.
Don't buy the promises 'cause, there are no promises I keep,
and my reflection troubles me, so here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

Saw the world turning in my sheets and once again I cannot sleep.
Walk out the door and up the street,
Look at the stars. Look at the stars, falling down,
And I wonder where, did I go wrong.

Момчето (Пешо) си отива...

2008-05-23T13:27:00.003+03:00

Не става въпрос за вътрешния ми глас. Но няма да е и чудно ако и той ме напусне в някой момент. Не че Пешо напуска мен. Поредния ми млад колега, притиснат от финансовите простотии търси по-добро място за изява. Кофти. Нищо че си признава за самопродажбата си. Може би прави правилния избор. С толкова кинти не може човек да свърши каквото и да е. Верно че се превръщаш в продавач в другия случай. Пък знае ли човек...Виното е добро, особено когато тече във вените ти.
Притиснявам се, притиснявам се най вече, че ще замина скоро и може би няма да намеря причина да се върна. А това е тъжно, тъжно е да бъдеш безпътен и изкоренен. Цял живот, цял един глупав и обикновен живот в търсене на нищото. Като скъсана снимка, отлепена от стъклото на студения прозорец. Търся специалния поглед в тази снимка, опитвам да видя себе си, но мен ме няма. Няма ме в отражението на себе си. Празно е дори в претъпкания тролей. Тъжно. Гледам за втори път един и същ филм, но той е трагедия, а отворения край предстои в третия прочит на историята. ...безмислена също като първата. Филмът е екшън с проблясъци на тъга. От онези екшъни, в които става въпрос за нещо. Но без главен герой.Герой от много време не се е раждал. ...има само тъга.

Слънцето грее, птичките пеят...

2008-05-20T10:26:00.003+03:00

Слънцето грее, птичките не пеят, понеже им е прекалено горещо предполагам. Аз се радвам. Обичам си ризите с къс ръкав.
Ще заминавам месец по-късно от плануваното за Германия. Има малко проблеми с настаняването, но аз не страдам. Тъкмо ще свикна с мисълта и ще си преговоря по-добре граматиката и думички. Пък и имам толкова друга работа. Сестра ми също е щастлива от това отлагане...
Инчето ще се омъжва. Ще се ходи на сватба и ще се тропкат хорца. Колко обичам само! Купон! Да видим този път кой ще гушне букета! Имам малки чуденки вътре в себе си относно подаръка. Все ще се роди нещо в моята кратуна до 7-ми.
Чета Романа на Яворов за пореден път. Любов от различни гледни точки, ревност, себеотдаване...или просто егоизъм. Честно казано обаче неговите любовни истории са ми образец за това какви не трябва да са отношенията между двама души. Спят вечните води, безбрежните води бездънни... Живота може и да не бъде толкова трагичен.
В неделя с моята жена, обичната Марина, се лигавихме поне 4 часа в Борисовата. Лежахме на тревата в очакване на някой кърлеж, топихме крака в Ариана и после хванахме една лодка на стоп, люшкахме се уважавайки творчеството на Черно фередже и други знайни и незнайни поети. И може би точно такъв трябва да е живота. Да ти е гот, да срещаш хора, с които да ти е гот!
Айде да ни е гот!

Мечтала жабата да бъде принцеса или стремежа към недостижимото

2008-05-12T21:52:00.002+03:00

Видях сладката инициатива и въпреки тотално отвратително ми и несериозно отношение към нет пространството в последно време, съм "предизвикана", за което съм много благодарна. И започвам да мечтая...
1. Мечтая ужасно много задачките ми за деня да са: четене на книги, слушане на музика, четене на книги, музика, чаша бира с приятели....т.е. да съм рентиер или богата небрежна наследница...
2. Искам да имам много силно развито шесто чувство. Искам да общувам с починалите си баба и дядо понеже те много ми липсват.
3. Мечтая да плувам в някое много красиво планинско езеро с кристално чиста вода.
4. Искам когато искам и съдбата да не се гаври с мойте искания. :)
5. Искам да имам рокля с перка и когато си поискам да мога да летя....тва беше на Милена. Всъщност мечтая да имам смелост да мечтая повече!

Ха

Нещо ново

2008-04-25T12:14:00.002+03:00

Утре се прибирам в любимия Кърджали. Много се радвам, ще боядисам яйцата, ще си говоря с майка. Не съм виждала родителите си от август и вече толкова ми липсват, че просто не мога да го опиша с думи.
Случи се нещо много хубаво. Вера позна всичко на келтския ми кръст...Заминавам за Дрезден. Радвам се и много ме е страх, но повече се радвам. Шест месеца няма да съм в България. Ще трябва да свърша много неща там. Надявам се нещата да ми тръгнат добре. В чужбина няма 6-5, всичко трябва да е на 6. Ох! Страшничко си е. В началото ще съм съвсем сама. Дали ще се справя докато шефката дойде и тя.
Вчера ми дадоха командировъчното на което пишеше "София-Дрезден-Бостън с автобус..." Това е с перспектива. Пообъркала се е тази от Личен състав...Беше весело.
Весели празници пожелавам на всички. Да си пазите добре яйцата и да си искарате много весело.

Остава....

2008-04-22T10:55:00.002+03:00

Преди няколко дни в понеделник, с моята колежка Рада си пиехме кафето пред института и в някакъв момент започнахме да си тананикаве "...спаси ме от скучен делник, остани с мен в понеделник..."
как ли да опиша Остава? Какво остава? Музиката? Доброто настроение? Малко са меланхолични като начало, но ти става весело и приповдигнато като ги слушаш.
Пътувайки в тролея любим №5, с МР3 и леко шантаво сутришно настроение, се смея на поредната весела хрумка в текста. Става дума за секс...ама за готин секс, любов и секс, тук-там секс без любов, пари, живот. Готино е.
В 18 часа имам среща с траш приятелчето си Стоян, който вече е костюмиран и работи за PWН. За непросветените- консултантска къща е това. Смеем се двамата разхождайки се по Витошака и изкача въпроса "Абе, Вилке, кво слушаш ти сега?" .Весело изчуруликване следва на тоз обичаен въпрос - "Остава"! "Кво остава?. "Остава"?!?!?! Неееее" Спира се той и ми казва как не ме познава вече! Остава и да не ми е другарче вече, след като съм алтернатив.
Да живее "Бар на края на вселената"! Старите приятели си ОСТАВАт такива след поредния коктейл.

Дипломиране 2008

2008-04-14T19:59:00.003+03:00

2008 е кофти

2008-04-03T12:18:00.002+03:00

Вече е април. Не ми се пише. Нямам за какво. Живота ми си е един и същ откъдето и да го погледнеш. Хубави неща не се случват...не ми се пише може би точно по тази причина. Не знам какво искам и почти всичко ми е безразлично. Ако ми кажат, че утре ще ми падне тухла на главата и ще пукна сигурно няма да се развалнувам особено. Кофти, но наистина ми е супер безлазлично. Чувствам се супер безполезна и некачествена. И все нови проблем и изкачат.
Сменихме си квартирата. По-широко е. В съседния блок е.
Дипломирах се официално за втори път, но този път като магистър.
Това е. Превръщам се в един празен човек, който търси утеха в Рей Бредбъри на последък.

7 музикални другарчета

2008-03-02T00:18:00.003+02:00

Малко късно...но по-добре късно отколкото никога.
1. Аз съм голям фен на Металика, нищо че сега няма да ги уважа за концерта. Просто това вече не е групата, в която се влюбих. В този ред на мисли бих взела албума им Ride the lightning. Много го обичам. Освен това ми е набор.
2. Втората голяма любов в живота ми са Apocalyptica. с голямо удоволствие бих завлачила Cult с мен.
3. Guns n` roses с Use Your Illusion I.
4. Fleshwounds на Skin печели четвъртото място в кутията ми за дискове.
5. Nigel Kennedy с Еast meet west.
6. Jamiroquai с Synkronized.
7. Нещо на Depeshe mode. Може би Violator.
Много е трудно само със седем албума. Просто толкова хубави неща се пренебрегват. Ха. А единични парчета може ли да се влачат?

29.02

2008-02-29T13:56:00.002+02:00

Искам да кажа толкова много неща. Но някак не мога. Вчера с приятебката ми Вики стигнахме до извода че тъгата и болката са много по-висши емоции, водещи до пречистване на душата, в сравнение с еуфорията. Но точно в този момент това не ме успокоява.
Минах един етап от живота си, не много успешно в края. Лошото е, че често труда ти остава неоценен и пренебрегнат. Никога не можеш да прецениш кога точно правиш правилния избор. Дали изобщо правим такива?

:)

2008-02-06T15:28:00.001+02:00

Ей т`ва е моя мъж!

What Kind of Guy Will You Fall For?
	You would fall for the sensitive guy. You'll find your future man wherever turtlenecks are sold. He will have depth, introspection, and a disturbing knowledge of musical theatre. And he may be a little weird. But hey, while your girlfriends cry over broken hearts, you'll be having Shakespeare read to you every night.
Find Your Character @ BrainFall.com

Ха

2008-02-04T16:21:00.000+02:00

Здравейте драги гости!

Днес е приличен ден за българската демокрация. Това изречение всъщност от много време си е загубило смисъла. Нито българското вече е българско, нито пък демокрацията ни някога е била демокрация. Ха! Защо започвам така? Сутринта гледах по няколко телевизии видни личности от т.н. демократична/и партии в бг. Те се поразцепиха и така е трудно човек да им хване спатиите. Та всички говорят някакви нелепици, опитвайки се да си създадат един по-приличен облик пред обществото. Всички сте криви, подобно на краставиците на женския пазар, внос от турция (и определено не си заслужавате цената)!
Никак не се интересувам от политика. Просто в момента съм малко ядосана на света. Заради една простотия може би ще изпусна един прекрасен шанс. Странно е защото някои случки в живота ми се повтарят. Преди много години отново заради една моя простотия не успях да достигна целта си и сега е мъзможно това да се случи отново. Та така, писна ми да плюя себе си, писна ми да плюя живота в цялата му прелест, писна ми да плюя всичко, което съм плюла до момента! Е време беше да си го излея(по стара българска традиция между другото) и на политиката!

В следващия си пост ще спомена футбола!

Разпад, полуразпад и други физични истории

2008-01-25T20:24:00.000+02:00

Ха- ха, кеф! Отново всичко върви към разпад. Може би трябва да се радвам, че имаше период, през който живота ми течеше прилично. Бръм.
Уморена съм вече да се боря. Още по- уморена съм да страдам. Все едно нищо никога не се е променяло. Все едно пръста си не съм мръднала за т.н. растеж в личен план. За кво ли изобщо се тръшкам? Ха! Все едно пък има значение. Както скоро CarreraGT писа "Никой нищо не ни е обещавал...". Вече имаш един цитат в писателската си практика.

Отнесени от вихъра

2008-01-22T10:25:00.000+02:00

Представете си, че сте пън...не, нека бъде нещо по- вдъхновяващо! Примерно (мхм ммхм ) пън преди да стане такъв т.е. едно прилично дърво от онези, които имат хубава корона и все още необелена кора от миролюбиви хора, на които вашата корона много им пречи на изгледа от прозореца им.Представихте ли си? Поуспокоихте ли си, че каквото и да се случи вие нищо не можете да направите понеже сте дърво ( или пън ?!?!). А сега си пуснете Enya и застанете в поза "лотус"! Мислите си "тая съвсем е изперкала и защо по дяволите трябва да правя всичко това?". Отговора е бърз - защото баланса му е майката!

Опитах се да светя като крушка...

2008-01-14T19:09:00.000+02:00

Вече са минали цели 14 дни от т.н. нова година. Какво се е променило, питам аз. Нищо съществено. Хората са си същите, проблемите са си същите, купоните са все такива ненормални, аз също. Имаме си ново апаратче за електрофореза, което ми скъса нервите преди малко. Не мога да улуча колко точно агароза да му сложа, че да ми е хубав гела. Крайния резултат ще видим утре вечер.
Много радостно вчера, след като изпихме прилично количество бира, с мойта жена Марина се запътихме към една от пързалките в София. Наехме си кънки и се запътихме към леда с надеждата да не се върнем целите в синини. Благодарение на старата ми страст към ролери, блейдове и други нещица на колела, доста бързо свикнах да се лъзгам и скоро вече набирах скорост по леда. Марина, обаче, почти не се отдели от ограждението, опитвайки се да се научи да не пада така често. Беше голям смях. Караш си, опитваш се да избегнеш човекопотока. Странно е защо някои хора решават да се движат в "насрещното платно". Оказва се че внезапно прегръщашщ непознати младежи. Не че се оплаквам. Повечето бяха симпатични. Когато се прибрах видях , че имам много красива синка на дясното коляно за спомен.
Продължавам да пиша дипломната си работа , уж. Ще видим до къде ще я докарам.
Мъже няма! Което не е лошо, даже е чудесно, понеже така се радваш изцяло на себе си. Нещо съм сбъркана аз, поне майка така ми каза последния път когато си говорехме. Добре е винаги да имаш под ръка родителското одобрение.
Masy Gray е много готина ще знаете!
А Алена пише , че за родените на 02,01, каквато съм аз, тази година ще е най- трудната от песледните няколко и следващите девет. Оптимистично също като прогнозата на Орешарски "2008 ще е по- тежка от 2007, но за сметка на това по- лека от 2009"! Някак изведнъж започвам да си пея една стара песен на Милена. Опитах се да светя като крушка, опитах се да ходя на въже...... Да живее СССР!

Happy New Year

2008-01-01T01:44:00.000+02:00

Честита нова година! Пажелавам на всички, които минават през моя блог да бъдат пъти по- щастливи през новата година! Няма да пиша повече понеже съм толкова пияна, че си виждам грешките и тръгвам да ги поправям! Така че ще кажа само...

No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It's the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we'll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Няколко лафа

2007-12-27T19:52:00.000+02:00

Дойде момент и аз да напиша нещо ново.
Осми декември празнувах в Девин. Мога да кажа, че беше приятно. Девин е типичен планински град, град ама с изместни аванти. Планината е на всякъде около теб. Не знаеш на къде да погледнеш, че да видиш по- красива гледка. Всичко е еднакво красиво. Исках да се разходим по чукарите. Толкова обичам, но повечето хора от компанията под разходка разбират разстоянието до най- близкото кафе. Вечерта чалгата беше в изобилие. Малко неприятно. Всъщност далеч не е най- хубавото ми изкарване на 8ми дек, въпреки че една от случките през вечерта до някъде е идентична с случка от най- веселия ми 8ми дек. Само участниците са малко различни. Мисля че никога вече няма да си покажа навън на 8ми дек, ще изключвам телефона си и ще спя през целия ден!
Преди около 2 седмици се разделих с приятеля си. Аз го исках, но все пак ми е все още тежко. Неприятно е, че не се получи, но понякога се случват неща, които не зависят от теб. Искрено се надявам всеки от нас по- бързо да намери подходящия си партньор.
Може би щях да се отдам на разочарованието си ако в следващите дни половината ми познати не бяха решили да се сетят за мен. Така се оказа, че тази седмица ми беше ужасно купонджийска. Понеже вече съм старичка пропуснах петъчния, за да ходя на съботния. Честно, беше голямо шоу.
Съботния купон всъщност беше среща на курса ми. Започнахме с пица в "Джепето" и свършихме с танци в "Мохито". Бях забравила какво да танцуваш без да ти пука от нищо. Почувствах се толкова свободна, че не ми се искаше вечерта да свърши. Не мога да се сетя в кой момент точно всички се хванахме за раце и танцувахме/блъскахме се заедно. В галавата ми зазвуча една песен на Фамилия Тоника мисля, тази за неразделния клас... Интересното е, че моя клас никога не успях да ги почувствам толкова близки. ...а колко вино изпихме само.
Сега съм отново сама, но това не ме притеснява. Човек по принцип е сам, казвала съм го много пъти. Може би се преувеличава тъгата от самотата. Парадоксално е, че Земята е претъпкана от човеци, а повечето от тях (или почти всички) са самотни! Кофти е когато това се случва по празниците. Някак ти се иска в първата секунда на новата година да целунеш някого когото обичаш. Но няма да е фатално! Всяка година свършва и отстъпва реда на следващата, така че в края на 365- ия отново имаш възможността да целунеш някого за пръв път през новата година!

И утре пак ще плача

2007-12-12T11:11:00.000+02:00

Понякога човек се чуства толкова празен, че няма сили да опиша по какъвто и да е начин душевното си състояние. Толкова ми е тъжно да си призная, че съм в такъв филм в момента. И нищо не ме радва, и нищо не ме трогва. Като огледало- всичко се отразява , но не минава през мен.
Като се замисля обаче, няма причина да се чуствам така, понеже всичко това вече съм го преживявала и малко или много съм го очаквала. Така да се каже , нищо ново под слънцето. Все пак за 23 години е трябвало да свикна с този си живот и с тези неща, които се случват през светлата половина от денонощието, както и тези през по- тъмната...И утре пак ще плача...бях писала такова стихотворение едно време. Съдържанието му не пасва на сегашното ми състояние, но заглавието...
Родила съм се 14 дни след термин. Ако си бях излезла на време може би живота ми щеше да е по- различен(всички знаят, че съм фен на астрологията). Друг път се замислям дали не е било по- добре изобщо да не излизам?
Спомням си края на Ана Каренина...когато четях книгата всъщност повече се интересувах от едни малко по- странични герои...Та в края на книгата, до колкото си спомням Левин си мислеше за това, че няма смисъл да си обещава, че утре ще бъде различен, ще се държи по- добре към всички. Идеята беше такава, че той е такъв какъвто е и живота му е поел своята си посокои колкото и да се стараеш да промениш нещо, то едва ли ще се случи. Просто трябва наистина да свикнеш да приемаш себе си , живота си и всичко, което се случва докато плануваш следващия ден.

Блях (ама звучно)

2007-12-06T22:21:00.000+02:00

Понякога ми се иска да бягам, да се скрия и никого да не виждам. Писна ми от всичко!Толкова ми писна, тъпанчетата ми страдат ужасно!

Честит празник на всички именици!

Precious illusions

2007-12-02T17:20:00.000+02:00

Вярно е, че ще прекаля с клиповете, но това е една от любимите ми песни на Alanis Morisette. Тези дни нещо се върнах към нея и се почуствах много приповдигнато...направо си го вдигнах

The red violin

2007-11-30T17:26:00.001+02:00

Да не видя и аз нещо....

2007-11-30T12:19:00.001+02:00

You Are 1: The Reformer

You're a responsible person - with a clear sense of right and wrong.
High standards are important to you, and you do everything to meet them.

You are your own worst critic, feeling ashamed if you're not perfect.
You have uncompromising integrity, and people expect you to be fair.

At Your Best: You are hopeful, honest, and inspiring. You bring out the best in humanity.

At Your Worst: You are intolerant, judgmental, and picky.

Your Fixation: Resentment

Your Primary Fear: Being corrupt.

Your Primary Desire: To be good.

Other Number 1's: Al Gore, Martha Stewart, Gandhi, Celene Dion, and Spock from Star Trek.

What Number Are You?

А зад облака се криело слънцето

2007-11-26T18:02:00.000+02:00

Студено е! Може би понеже е зима. Е честно казано май няма начин да съм доволна от времето.
При всяко положение съм по- спокойна. Стигнах до някои заключение сама за себе си и мъглата в главата ми започна да се разсейва. Не че нещо се е променило. Просто свикнах с мисълта, че няма да се промени и нищо не мога да направя. Някъде бях чела, че е цяло изкуство да умееш да приемаш съдбата си.
Слушам някакви странни парчета и интересното е,че те започват да придобиват някакъв смисъл за мен...Много неочаквано...Така де, никога не е късно да станеш за резил.
Шефката ми е в Прага, но работата си върви. Тези дни се замислих за това, че ако не е работата ми сигурно щях да съм пълно ку-ку. Дано само всичко тук да е ок.
Митко ще му правим прощъпулник в четвъртък. Трябва да измислим какви предмети да наредим. Ако сложим обаче мобилен телефон или каквато и да е друга техника... е просто другите предмети няма да имат шанс. Такива са съвремените деца.

Отново загубена

2007-11-13T12:23:00.000+02:00

Имам нужда да говоря, дори да крещя. Болката в мен е толкова много, че вече ме боли сърцето, гърдите ми са се стегнали и не позволяват на дробовете ми да работят нормално. Не мога да споделя за страданието си, няма да ме разберат. А нещата стават по- зле. И други случки ми се случват, но ми е толкова болно като цяло, че почти не усещам тези събития, подминавам ги. Нямам сили за повече...
Всъщност не знам дали страдам пвече защото случката се случи или понеже знам, че няма да се случи никога повече.
Животът ми е дупка. Аз понякога си внушавам , че хиляди светулки светят около мен и придават блясък на съществуването ми. После отварям очи и разбирам, че те са само в болното ми съзнание.

Пеперуди

2007-11-11T20:06:00.000+02:00

Толкова съм объркана. Не знам какво ми става. Мисля за неща, за които избщо не трябва и да се сещам...А мислите се блъскат в стените на черепа ми и ми причиняват ту силна болка, ту невероятно удоволствие. Отново искам да избягам, да се прибера в моя неизвестен дом, рай на спокойствието. Лутам се, блъскам се в светлината на една искрица...като огромна, черна, нощтна пеперуда. А крилете ми горят и скоро ще дойде момента, в който ще го осъзная с пълна сила, ще тупна на пода като една шесттонна оловна пеперуда с прегорели от болка криле.
Вчера тук валя прекрасен сняг. Прочисти въздуха, но не и мен. Искам само малко спокойствие.
Един прекрасен миг, откраднат, ми струва толкова много. Отново съм направила неволна грешка...

Куцо

2007-11-05T22:45:00.001+02:00

Куцо ми е! Може би защото идва онази специална част от месеца или просто нещата наистина не вървят. Може би защото зимата така за се каже е тук или шоколада ми е малко.... Има някои неща, които наистина ме притисняват. Честите срещи с една персона ме изкарват извън нерви. Не мога да си представя, че съществуват такива хора. Аз им викам "мозъчни валяци" - лек разговор с тях имаш чуството, че нещо продължително е тъпкало аксоните ти, докато болката завалдее цялята ти нервна система... Все пак народа си е казал, че простотията не ходи по гората. Дори не искам да се сещам за нея, но ще трябва да я виждам доста често...за жалост.
Събота си облъчих очите на UV лампа. Не съм се опитвала да хвана тен. Цял ден работих разни неща по дипломната си работа и тези лампи се ползват за да се стерилизира помещението за работа. Уж я изключих лампата пък два дни мъглата е по дирите ми. Добре че и Колумбиеца не се е довлачил.
Изтеглих си новия албум на Апокалиптика. Интересен е, но да нямаше толкова вокалисти. Все повече заприличват на типична рок- банда и все по- малко са Апокалиптика, но комерса преди всичко.
Искам да седна да прочета някоя хубава книга, но имам много статии за четене. Спи ми се, меланхолична съм, криво ми е, нервя се на всички. Искам да се скрия, не понеже проблема ми е много голям. Преживяла съм доста неща, причината за сегащното ми сътресение също ще преживея. Аз съм реалист, знам какво може и какво не може да се случи.

Димитровден

2007-10-26T11:27:00.001+03:00

Честит имен ден на всички Димитровци, по специално на баща ми, малкия ми племеник, свекъра на сестра ми :), Димитър (ratm18) и малкия герой на Satany! Освен това, според народните поверия, тази вечер небето се отваря и Господ изпълнява желания. Но внимавайте какво ще си пожелавате, че после да няма въпроси от типа - "Ние ли грешно искахме, Той ли грешно ни разбра..."

МВнР мечти

2007-10-24T20:31:00.000+03:00

Да бях аз Лила Георгиева от Външно министерство...щях да си направя един сайт, да си снимам голия задник. И когато задника ми стане известен ще раздавам картички с автографи...А текста на картичката ще галси : " Целуни ме отзад!"

Luciano Pavarotti - lL Canto

2007-10-24T19:51:00.000+03:00

Работа, работа

2007-10-19T17:12:00.000+03:00

Седим си ние с моя младеж в лабораторията и изведнъж нахълтва една колежка и казва:
- Видях Гоги, че влиза и идва да проверя дали се целувате!
И се хили :) И ние се хилим и изобщо една работна обстановка ...

Да си пожелаем повече цветя

2007-10-16T17:13:00.000+03:00

Есен е, студено ми е и все по- малко ми се пише. Не искам да си вадя зимното яке. Искам още да се нося с тънки ризки и панталонки. Но свърши за тази година. То е потискащо и на мен ми личи.
Какво да кажа за живота вселената и всичко останало освен 42! Малко е гадно, че си навлизам в коловоза...
Запознах се с родителите на моя младеж. Хората са много мили и внимателни. Дори ме посрещнаха с един концерт за цигулка ( нали половината си живот съм прекарала с цигулка в ръка...)Пих страхотна метакса там и малко ме цапна в главата, но нали трябва да е весело. Пък и имах нужда да забравя неприятната случка с един банкомат преди това. На път за "Люлин" спрях, за да изтегля пари и да купя нещо за тях, но банкомата ми излапа картата. Това ме разтрои много, особено като се има предвид, че в джоба си имах 20 ст.
Надявам се да съм им направила прилично впечатление. Не обичам подобни срещи понеже веднага започват да те разглеждат като потенциална снаха, а колко време имаме пред себе си....Но мисля, че се получи добре.
В събота и неделя ходя във факултета да работя по дипломната си работа и така се оказва, че нямам почивен ден. Все пак много си харесвам работата и това не ми пречи много. Само да не трябваше да ставам рано.
Митко е чудесен. Става все по- весел и осъзнат. Танцуваме си двамата. Най - обича да пипа на леля си (демек моите) писанията.
Лошо е, че компютъра ни вкъщи се развали и така ми се ограничава достъпа до тези толкова приятни джаджи. Изгоряло е дъното.
Та така. Случват се и хубави и лоши неща всеки ден. Опитвам се да не мисля за лошото...не става пък и само за добро да мислиш (някак не ми отива да съм оптимист) Важното е "зад скалата да има цвете"...
Да си пожелаем повече цветя!

Да оттъркаляме безпросветността

2007-10-03T11:27:00.000+03:00

Поредния протест! Едва ли ще се стигне до резултат.
Интересно е, че НТВ не са отразили нито един от протестите на учените. Споменават за учителите, но за малдите учени- не! Може би според тях това не си струва. Чудя се понеже имат един лозунг "6 милиона репортери.......". Може би наистина според тях няма нужда от наука. Па за какво ни е! Имаме си "остров на изкушението".
Вчера отсякоха дръвчетата пред института. Ще строят бизнес сграда.
То така е тук
Иначе всичко е нормално. Имам малко проблеми в работата , но нищо не може да се направи. Чуствам се много отпаднала и безнадеждна. Сякаш няма да се случи нищо хубаво. Депресарски период.

Протест

2007-09-11T22:31:00.000+03:00

Колеги!

Серия от протестни действия под наслов „Образованието и науката —
национален приоритет“ ще се проведат в София.

На 13 септември 2007 г. от 10,30 ч. на площад „Ал. Батенберг“
Движението на младите учени в БАН и Университетите „2х&3х“ организират
митинг. Целта е образователна, а темата на урока — „Що е това наука и
има ли нужда от нея у нас?“ На „отличниците“ ще бъдат връчени награди
на Академия „2х&3х“ за най-голям принос към българската научна
емиграция. Сред номинираните са български министри от последните 18
години. След това митингът ще премине в шествие до СУ „Св. Климент
Охридски“.

В първия учебен ден — 15 септември, започват протестни шествия в
цялата страна. В София шествието ще тръгне в 13,00 ч. от НДК до
площад „Св. Александър Невски“. Организатори са Гражданското движение
за защита на науката и образованието, Инициатива за промяна —
необвързано със синдикатите движение на учителите, Движението на
младите учени в БАН и Университетите "2Х&3Х" и др.

С двете прояви организаторите настояват образованието и науката да се
превърнат в национален приоритет. Исканията за по-високи заплати в
сектора са само част от проблема. А той отдавна не е образование и
наука. Защитаваме знанието като национална потреба и приоритет. Под
въпрос е бъдещето на България!

ЗАЩИТЕТЕ ГО ЗАЕДНО С НАС! ОЧАКВАМЕ ВИ

Протест на учените

2007-09-05T13:13:00.000+03:00

Вчера протестирах! Като човек, който никога за нищо не е протестирал, това беше ново изживяване за мен.
Всичко започна към 10 часа до Народното събрание. След кратка въвеждаща реч, обиколихме 3 пъти НС. Някои от протестиращите носеха свои статии, които след това трябва да бъдат дадени на народни представители , за да си ги четат и евентуално да ги разберат.
Сигурно ще има още такива инициативи. Иначе съвсем ще ни затрият.
Всъщност заплатите в науката и образованието са смешни. Не че някъде по света са свръх високи, но прилични. Парите по българските проекти са крайно недостатъчни.
Стана ми и малко криво. След протеста прегледах няколко форума. Науката е масово оплювана, коментарите са нелепи. Хората си мислят, че от това трябва да падат пари, патенти, облаги...Всъщност това е дълготрайна инвестиция. Не е като да сееш чушки и в края на сезона ги береш и продаваш (не плюя по селското стопанство, дълбоко го уважавам. Аз също съм сяла чушки и доматки.) Не разбират че науката е фундаментална и приложна...Не знаят що за животно е импакт фактор и има ли то почва у нас...
Истината е една. Младите учени, а и по- зрелите, трябва да се борят, за да направят нещо. После им писва и си намират някъде другаде да се трудят. А това е жалко.

Малко снимки

2007-09-01T14:51:00.000+03:00

Ето малко снимки и от мен с много лошо качество (правени са с камерата на телефона ми) .

Това е малки бандит Митко

И едно малко пътешествие до село , близко до София

Имало едно време ботаническа градина

2007-08-29T12:04:00.000+03:00

Когато бях 2 курс ни водиха на лятна учебна практика в Ботаническата градина в Балчик. Беше много красиво всичко. Честно казано много благодаря, че имах шанса да я видя, понеже в България всичко хубаво се рязрушава. Младите колеги може да искат и те да я видят... Съжалявам колеги! Да сте се родили по- рано. Стефчо изкорени кактусите. Скоро могат да разрушат сградата на СУ, да изгорят гората, която си е позволила да се настани на точно този терен, където има планове да се строи хотел. Изобщо нека прецакаме всичко.
Нека го стопанисва Министерството на културата. В крайна сметка какво значение би имало това, ако градината се запази. Изобщо не мога да ги разбера тези хора, какво мислят че правят. Пък и всички дела, които СУ заведе бяха спечелени от университета. Наистина такава простащина я няма никъде в света. Но може би е напълно нормално нещо такова да се случва, след като министъра на културата е неграмотен (това е доказано).
Съчуствам на всички хора, които до сега не са успели да видят красивата ботаническа градина. Понеже ние сме единствените хора в света, които разрушават нещо, за което са се грижели 50 години квалифицирани хора.
Горките кактуси.
А на нас ни остава само да почнем да горим книги.

Отново в София

2007-08-27T18:00:00.000+03:00

Повече от 20 дни бях в Кърджали. Града продължава да си е красив. Има някои тенденции, които никак не ми харесват, но светът се променя навсякъде.
Най- ценно за мен беше врмето, което прекарах с родителите си. Сестра ми и бебор също бяха там. Малкото джуджалче вече не може да бъде оставено за 30 секунди само. Всичко до което се докопа, минава на проверка първо през устата. Бабините грижи доста са го разлигавили. Не стои в количка, което ще е лошо най- вече за сестра ми. Все пак е вече 8 кг и не може да го влачиш постоянно на ръце.
Видях се с много от моите приятели, даже и някои хора, които не съм очаквала, че някога ще видя. Общо взето беше весело, но кратко.
От понеделник всичко започва от начало. Не се оплаквам. Даже го чакам с нетърпение. Дано годината е също толкова хубава както изтеклия сезон :)

Жега

2007-07-23T14:23:00.000+03:00

Многи ми е топло! Искам климатик, коктейл и ...искам да им е хладно и да си лежа по цял ден.
Тези дни работя по дипломната си работа. Веществата не са активни. Херпеса си яде клетките и няма какво да го спре, поне за сега. Не ми се занимава. Дори не и е много интересно. Нещо не мога да се влея, пък и шефа нещо ми се кара, понякога само за спорта.
Сестра ми си е в Кръджали, искам и аз, поне за малко.
Толкова ми е жегаво, че даже не измислям какво да напиша.

Пиле по БАНски!

2007-07-12T12:25:00.000+03:00

Все по- често чувам как Д. Вълчев искал да закрие работното ми място. С наука щяли да се занимават университетските люде...Когато водиш лекции и упражнения със сигурност имаш доста време за научна работа. Да не говорим, че много добре знам как стоят нещата поне в един университет. Направо е плачевно, а идеите ....
Ами така ще и стана! За какво ни е да мислим изобщо. Аз лично смятам да се влея в строителството.
После защо младите хора заминавали?!? Кажи ми да ти кажа!

Шефе, къде си?!?

2007-07-02T12:15:00.000+03:00

Всъщност ми е много криво!
Шефката вече е в Германия и аз съм си самичка в лабораторията. На пръв поглед трябва да съм доволна. Сама ще реша кога да пусна последните рестрикции и да свърша останалите експерименти, пуснала съм си музика, настанила съм се на кефския стол...Дори мога да си тръгна по- рано ако реша. Но всъщност това мога винаги да го правя понеже шефката е най- ефектната шефка на света и ако работя много то е понеже искам резултатите да са хубави, не понеже ще ми се кара , гълчи или квото и да е. И ми е толкова скучно... Шефката ми липсва :( Няма с кого да си обсъдя последната статия дето я четах вчера по нощите :(
Утре трябва да се отнеса до факултета и ще почвам да работя по вирусите за дипломната работа. Дано се разсея малко че иначе ще изкукам. ТРябва да чета и за изпити. Днес ми заявиха, че датите се променят. А тъкмо бях съставила план за действие.
Хъх!

2007-06-27T13:22:00.000+03:00

Близо 100 години не съм писала. Дори не съм преглеждала чуждите писания, за което се извинявам. Има някои нови неща около мен.
Сега се връщма от изпит.Остават ми още три, а жегата е непоносима и аз и се сърдя! Ще бягам къв северния полюс. Работата върви добре, но жегата е виновна.... човек не може да мисли ако мозъка му е заприличал на пихтия.
Всъщност най- новото е новия младеж :) който е едва 40 см по- висок от мен( възможно е да е повече) Но какво да направя като съм събирала само рецисивни алели за ръст. Вече знам къде са отишли :) Колега ми е. То оставаше и някъде другаде да го срещна като прекарвам тук почти целия си ден. Ами няма да правя прогнози , понеже не ми е в стила.
Искам на море , но няма време. Може да отида до селото на Вики за 10 дни, но това също е само план за сега

Не можеш да танцуваш танго сам!

2007-05-25T21:00:00.000+03:00

Просто!

2007-05-24T22:48:00.000+03:00

Какво се прави ,когато разбереш,че всичко е отишло на майната си? Плачеш ли? Смееш ли се нервно? Пиеш ли? Живота е гада кучка! Аз не знам как да я чукам и затова тя ми го начуква постоянно.

Гласуване за едно евро

2007-05-20T21:32:00.000+03:00

Възможно ли е най- много мандати в европейския парламент да са за ДПС?
Не съм гласувала. Бях забравила, докато приятелката ми Марина вчера не ми каза, че днес няма да можем да си купим бира за разходка в парка , понеже ще се гласува.
Гледах изборното студио на НТВ. Честно казано си умрях от смях. Лафовете бяха като за вечерно шоу. Всички бяха прави. И определенията за десните партии на Кориторов -"десните не са загубили, понеже такъв термин в патоанатомията няма", идеята на Цветков - "Хората сега ни гледат щото чакат да свършим , та да гледат Матрицата..."
Толкова ли е трагична политиката ни, че като слушам как се краде ми става повече смешно, от колкото тъжно!
Честито!

2007-05-19T22:36:00.000+03:00

Нещо се загубих в последно време. Не че имам много работа. Нормално количество е.Не ми пречи, даже възнамерявам да повишя дозата. Установих, но може и да е понеже сега не се занимавам активно с това, че вирусите не ме вълнуват много в последно време. Мисля си повече за това, което се случва на работата ми и то е много ефектно.Има някви проблеми. Разбрах че не трябва да ставам никога шеф, понеже ще подлудя подчинените си, както и че трудно работя с нови хора.
България стана 5-та на Евровизия. Лично аз повече се изкефих на Украинците, но причината поради която не съжалих, че гледах конкурса е финалното изпълнение на Апокалиптика. А сръбската песен , лично за мен, не струва даже и 5 ст. Но всички знаем как се гласува на такъв конкурс
Ето ги и моите любимци

разни

2007-04-28T14:07:00.000+03:00

Победител в Vipbrother е Христина! Не е ли това най- голямото доказателство, че на родна земя vip няма?
Не съм гледала всички издания, но много се разочаровах от Катето. Винаги много съм я харесвала, но дори и нобеловите лауреати са по- скромни от нея.
Всъщност най- симпатична ми беше Росица. В това момиче има нещо много интересно, въпреки че пие като казак.

Иначе нищо специално не се случва. Тази сряда бях на Салсапарти. Вного хубаво! Не знам нито една стъпка. Много страстно танцуваха всички. Мен се скъсаха да ме канят на танц, но трябваше да отказвам. Какво да се прави като не ги умея тези неща.
Въпреки цялото настроение и пламенната музика и танци няма да се запиша на курс. Не е в стила ми. Така де, предпочитам Мерилин Менсън.

Шефката ми е нещо в не много весело настроение последните дни. А нещата не са чак толкова трагични. Верно е че 50 клона са погубени по необясними причини, но може и да се спасят нещата. Надявам се само да не я дразня аз :) понеже тази ми работа много ме кефи.

Беборо му растат зъбки. едно една снимка на славния герой!

Отново на линия

2007-04-13T14:40:00.000+03:00

Доживях да се запиша и вече отново :) съм студент. Да не повярва човек. Беше много смешно когато се обадих на секретарката и я питах дали има развитие по въпроса и тя ми отговори важно " Ами , добре, ще ви запиша!"

Бях в Кърджали за празниците. Не се бях забавлявала така сигурно от 100 години. На всяка стъпка - познати. Бира, бира и пак бира. А там, една пролет, едно чудо...С майка направихме един кръг по магазините.
На връх Великден, пред църквата засякох един бивш гаджор. Цялата ми радост от това да го видя се отблъсна от гладката повърхност на студеното му отношение. Държа се все едно съм му изтръгнала бъбрека и съм го дала на някое куче да го ръфа. Всъщност, той трябва да ми е благодарен, че се разделихме. Как иначе щеше да срещне сегашната си мацка? Все пак нека се живи и здрави и много щастливи.

Половината ми приятели са се изпоженили или възнамеряват да свършат тази задача в най- скоро време. Кеф

Понеже на празничния обяд след Великден моя милост се занимаваше предимно с дечурлигата и изобщо не удостоих прехвърлилите 30-те с внимание, майка тотално ме отписа от списака си с "чакащи да се задомят" Рече и отсече, че мен още играчките ме вълнуват или дали ще ни прораснат колониите
Ех, живот!

Тъжни студентски истории

2007-03-30T22:35:00.000+03:00

Преди известно време писах за това, че трябва да се справям с глупости свързани с образованието си. Тогава не знаех точно какво ме чака. Ето и накратко причината, поради която мога да прекъсна.
Магистърската сесия започва един месец след началото на тази при бакалаврите. Понеже знам колко много висшето училище държи на плащането на семестриалните такси в срок, аз си внесох моята още преди началото на сесията си. Можех да свърша това чрез електронното банкиране. И така, като всяка прилежна студентка, по време на сесията си почти не излизам от вкъщи. Сесията ми беше много разтеглена и разнесена. изпитите бяха тежки и не съм се и замисляла да се разхождам. Както всяка година, очаквах че ако си платил таксата си и си ходил на изпити, няма проблем да се запишеш и извън срока. Всъшност аз не знаех кога точно е срока за записване. Причината за това е проста- не съм ходила до факултета понеже учех за изпити.
След последния ми изпит, т.е. два изпита, понеже двата ми най- съществени изпита бяха в един ден...та след като взех два изпита с 6- ци и серазхождах весела с колежката си из бф , ръководителя на магистърските ми програма запъхтян се приближи до мен и ме попита дали знам, че съм отстранена понеже не съм се записала в срок.
Оказа се че срока за записване е бил 5-6 март ( точно началото на сесията ми). след приключване на срока от факултета са пратили веднага информация в университета, че определените хора не са се записали. От ректората разбира се, не се връща информация, че аз съм си мнесла таксата в размер на 750 лв. Те не могат да знаят дали аз ходя на изпити, понеже до този момент не е минал нито един мой изпит. Та чакай пенке протокол от непротекли изпити.
Този срок е спуснат от министъра. За да се опитам да продължа да уча, въпреки че съм взела изпитите си и съм платила такса , трябваше да напиша молба до ректора да ми позволи да се запиша. Цялата история е много абсурда. Всъшност всичко опира до несъобразяване на срокове. Но потърпевшите сме аз и доста мои колеги от различни магистърски програми на СУ
Решението ще излезне но 11 април. До тогава въпреки отличния си успех, похвалите на проф. Гълъбов, внесената ми такса и цялото ми старание да съм добра и прилежна студентка (тази година съм пропуснала само 1 ден от лекции,въреки че работя) си оставам отстранена.
Ще искарам много весел Велик ден. Ще видим дали ще си ми върнат парите ако реша да бегам на нейде заради отстраняването ми. Не ми се чака до февруари 2008 за да си продължа образованието. СУ не е единствения университет в Европа.
Ужасно ми писна да се занимавам с такива неща. Но не ми се прекъсва. Исках тук да си завърша магистърската.
Гадно!

Денят на УПС

2007-03-22T16:31:00.000+02:00

Днес получих дипломата си за висше образование. Цялата процедура е супер смешна. А дори и хаоса е по- организиран...
Блъсканица от близки на дипломиращите се не позволяваше на самите абсолвенти да стигнат до подиума за да си вземат дипломата.
По традиция, издънката се случи при мен. Когато ме извикаха, зам. ректора ми подаде чужда диплома. Видях снимката и се оказа че съм се променила доста. Казах че далеч не се казвам Дамяна. Той се обърна , посъветва се с деканката, поровичка из дипломите през което време аз стоях като идиот на подиума и се чудех дали трябва да слязна и да викна колежката ми, да стоя и да чакам или просто да потъна в земята. След като намериха мойта диплома , съвсем небрежно човека ми я подаде, поздрави ме, бутна приложението и каза "Упс", което на академичен език ще рече "опа". Сега 22 март за мен ще е деня на голямото УПС.
ето и малко снимков материал

Аз и моето другарче Славейко

седя си просто така в очакване....

след дълго търсене...

всички сме по халати...тоги бееееееее