Аз пак съм тук!

Heimweh

Друго си е да си пише човек на кирилица.
Вчера едни немци ме питаха дали в България пишем още със славянски букви....
Трябва да кажа, че вече ми е тъпо тука. Прибира ми се. Дори и за един ден. Не ме свърта. Нали е ясно, че когато кораба потъва, мишиките първи бягат. Аз съм си мишок по природа.
Бяга ми се.
Тичам към къщи, към дома. Толкова ми липсват мръсните софийски улици и лудницата наоколо. Или пък спокойствието на любимия ми Кърджали. Родната къща. И улицата отпред, която за 25 години не реконструираха. Моят дом. Моята си кочина. И всеки камък си тежи на мястото.
Ивчо е вече на 4 месеца. Когато се прибера няма да ме познава.
А Митко. Той е моят герой !
Та така е. Въздуха има вкус само там където си го вдишал за пръв път.

Nesavisim

Chestit prasnik! Tuk svuchim malko poveche kato unabhängig. Stranen e jivota, vselenata oshte poveche, a sa ostanaloto nishto niama da spomenavam.
Kude mi e malkiq gospodar, koito me tormosi dostatuchno i ot koito savisia... taka che daje ne se chuvstvam samotna. Drugo si e da imash kaishka. A as obicham da si ia slagam sama. Davai gospodario. Komandvai me kakto si pojelaesh. As shte kimam umnichko s glava, moga i da igraq podchinenie.
Svobodnia chovek mechtael.
I as taka, v svobodna evropa si mechtaq sa otpuska. Ama niama. Vuprosa e sa kogo po-tochno se bluskam taka uporito. Drugo si e da napravish chelna stoika v horisonralno polojenie. A sega da vidim koi e tvurdoglav.
Moga li da buda nesavisima? Niakak iskam v momenta da ne sum tolkova i silnia chovek da doide i da me sashtiti. Ei ot tova mi omrusna. I vse sama. Kude li e moqt geroi?! Dano beliat kon da ne e scupil krak, che sa podobni geroi obiknovenna kranta ne e reshenie. Moje bi sa tova se bavi. Ne moje da nameri podhodiasht kon! Ili prosto se e otbil v bensinostanciata predi grada da presaredi s edin burger.
Stranno neshto sa heroite!
Moq plemennik se sakljuchil saedno s cialata bebeshka grupa nachinaeshti banditi v edna ot staite v detskata gradina. Gorkata uchitelka, ne uspiala da reshi problema ot vunshnata strana na vratata, povikala policia da rasbivat. Tri godishno djudje rasigralo cialata mahala. Lelinata gordost! Ei na tova mu se vika svoboden duh!
Gorkata mi sestra... ima da visi pred uchitelsata staq.

Niama nishto, be brat mi

Mnogo Obicham da mi e got. Slunceto gree...
Ptichkite ne peqa mnog, pregraknali sa ot snishtnia gulqi v susednia park. As si sedia li sedia, mursi me. Ochite mi se satvaria.
Kolkot e gotino da si spi chovek.
As chakam, chakam veche chas i neshto....
Glad.

Sled chetiri meseca i 18 dni

Ami as napravo se sagubih! Mnogo sujaliavam sa tasi latinica...
Isobshto ne sum pisala ot nemsko. Jivotut si teche. Sujaliavam ili ne, tova e polojenieto. As sum tuk.
Mejduvremenno sestra mi stana maika sa vtori put. Kupon. Jalko , che hlapeto sum go vijdala samo na snimki, no kato se pribera obeshtavam da go namachkam i nagushkam poriaduchno. Mnogo mi lipsva doma. Niakoi neshta ne mojesh da samenih s nishto drugo... Osven s drug dom. No puk sa tova mi e rano mai.
Liatoto teche s pulna sila, as s um na rabota. Ochite mi se satvariat. Ismorena sum, tolkova mnogo... Tejko e da ne spirash dori sa sekunda, a produktivnostta ne e chak tolkova visoka, che da te presaredi. Taka de, kato shte da e garga, neka puk da e i roshava.
Edin ot bivshite mi shefove spomenal, che mnogo sum israsnala. Vsichko idva ot novata mi pricheska (veche suvsem ne nova...) , no kato se setia sa poslednia mi den v akademiata moje chovek da rasbere sashto nikoi ne rasbra sa leko drastichnata promiana ot okolo pod krusta do malko pod ushite...Maika reche, che momichetata kato iskat da si otrejat glavata, obiknoveno posiagat samo na kosata. Skulcana.
Ima niakoi neshta, koito vinagi isnenadvat v jivota. Nikoga ne snaesh ot koi ugul shte iskochi dobrata sluchka i ot koi ugul loshata. Poisnenadah se v tasi nasoka poslednite niakolko meseca. Ochakvai neochakvanoto.
Malko ili mnogo sum besdomna. No tova e tvurde dulga i slojna istoria, v koqto niamam namerenie i jelanie da se vpuskam sega. Where i lay my head is home ....
Ama ei taka sediah i si misleh snoshti... i si ronih krokodilski sulsi na prosoreca... Trudno e chovek da bude dovolen. Poniakoga e trudno da se usmihnesh. Poniakoga e trudno, no triabva da produljavash napred.

Нещо в края

Може би трябва да разкажа за БАН, който всички активно плюят и ще продължават в същия дух. Работя в един от институтите на БАН 2 години и половина. Мизерията е пълна, поне откъм заплати. Иначе контактуваш с приятни, интелигентни хора, повечето от които са супер кадърни в областта, в която се вихрят. И е купон като цяло. Правиш странни неща, повечето хора те гледат странно, но това едва ли има значение.
Пари за работа академията не дава. Тя плаща парното и стаите, осветлевие.... Дори компютри не осигурява. Иначе централно управление имат кабелна с усилвател,че много телевизори ползват, но някои хора сами са си донесли компютри та да има къде да си пишат работни неща.
Бачкането е здраво. Зависи какво работищ, но като цяло ти трябват доста пари. Пари за заплати ... мизерно. Може да правиш преводи за пари, но като цяла успяваш да закърпиш месеца. Но какво пък. Парите не са всичко. Академията си е академия! Там има страхотни специалисти, които с доста по-малко пари от западни колеги успяват да направят страхотни неща.
Мъчно ми е, че скоро няма да съм част от това място. БЯх много щастлива там цели 2 години. Последните 3 месеца бяха под знака на трагедията, но какво може да направи един прост специалист в борбата на н.с.
Не крия, че съм тъжна. Нищо не крия.
Само дето сега искам да скрия себе си.

Адски транспорт

Фактът, че тролей 5 промени така брутално маршрута си не е ли достатъчна причина да напусне човек България? А то да беше само петичката! Освен това времето направо е отблъскващо. Вчера ми замръзнаха ушите до толкова, че се прежалих да влезна в мола за малко затопляне на кръвта.
Билетът ми е за 30.03. Гот, а?
Айде, и докато се върна метрото да е тръгнало, че иначе пак ще си ходим.

Живей! - част 2

Верче, за пореден път много ти благодаря за милите думи.
Ох, много кофти ми се получи с този пост. Май трябва да се обясня както си му е ред. Имах малка среща със стар приятел, който нистина беше брутален едно време. Пълен идиот. Правеше ни всички на луди гъби. А ако някоя си падне по него просто ... милото момиче. Ама аз се кисках, бях напълно инфантилна и гледах само да се хиля щот си е купон пък и по принцип съм му фенка. Та видяхме се... като цяло беше странен ден. Та този ми приятел споделя 4 часа за преживяванията на душата си и аз го видях колко е израснал като личност. И просто ми се прииска като порасна да стана като него...Дадах си сметка колко пошло живея, почти като по порно канала "Планета". Този К. Аврамов му се подигравам от дете между другото. Много е трагичен, милия гурканчо, като цяло пълна скръб и трагедия. Ама това не означава, че не заслужава обич? И като описах външността си и нещата, които не ми харесват, дори чисто физически, а честно, за това не ми е пукало никога, исках само да подчертая, че аз не съм идеална и няма как животът ми да е идеален. Няма пълно щастие...Понякога никакво щастие няма, но и това е резултат. Както казваше един мой любим и единствен дипломен ръководител " това, че веществата ти не са активни, не означава, че няма да си защитиш. Отрицателният резултат не е ли резултат?". Ама трябва да се борим. Далеч съм от мисълта, че здравето и наличието на 4те ти крайника е достатъчно основание да ставаш сутрин и да продължиш живота си ентусиазирано.
Децата са най-чистита същества. И в радостта си и в злобата, в страданието. Още не умеят да прикриват емоциите си и да лъжат, да театралничат. Даже могат и да си мрънкат без да получат критична бележка. Трябва ли между другото да се извинявам, че съм тъжна? Трябва ли да го крия? Не лъжа ли по този начин? Та думата беше за децата...С какво те са заслужили страданието на поредната химиотерапия или друга интервенция? Представи си, че малката Дарина никога няма да може да стане на 25 и да страда за това, че май е загубила себе си в двупосочното движение на мечтите си. А може би нейното страдание е помогнало на друг да се открие. Всеки има роля в тази плетеница от души, колкото и странна да е тя.

Азирафел, пожелавам ти усмивки и поводи за тях. Но не знам защо си криеш името.

Живей! (аре цъкни тук !)

Знаете ли какво? Днес си резервирах билета за Дрезден. Не се радвам, леко ми е безразлично, но не ми е и тъжно вече. Няма да е лесно, но поне ще имам пари! Мамка му, ама и това си има значение. От три дни чета книжка на немски по тролеите. Ем кеф ще! Изглеждам наЧЕТЕна. Всичко, мили другарчета, е една голяма лъжа и измама. Тва дето щете лъжат тук еми по-добре докато те лъжат да ти дават добра заплата. Финито! Да му тегля една майна на веселия ми живот, достоен за селска постановка в къщата на Хасан - кварталният ром, който предпочита домашна ракия правена от кашон.
И кво мрънкам аз? Здрава съм, права съм, имам добро образование. Грозновата съм ама кво пък? Ти да не се имаш за красив? Пък и то истинската красота не се виждала с просто око. И мрънкам понеже ми дават докторантско място в Германия, ей тъй, щот съм печета. Нямам гадже и едва ли ще имам в близките 20 - 30 години. Онзи младеж, дето се посвалихме у немско залитал по друга мома в момента. Еми да са живи и здрави...И аз не бих си паднала по себе си с тези ми любовни дръжки и прекрасния си нос! Няма изобщо да споменавам изкелифенчения си характер.
А какво е проблем? Проблемът идва когато детето ти е болно, държавата не дава пари! Ракът е проблем, и други трудно лечими болести също. А имах един приятел -истински циник, който така се преродил покрай тези "душици", които питат дали ще ги оперират когато "купчинката с пари стигне до тавана"! Има някои неща, които наистина си струват притеснението! А ние няма какво да му се плашим на тази живот, а просто да го живеем! Поне докато можем...!

Пореден мрънкащ пост

Какво ли става в животът ми в последно време? Трудна ме у да кажа като цяло. Не знам. Не мога да преценя как ме завъртя този водовъртеж и някак се оказах почти на път за Германия. Не искам като цяло. Но няма връщане назад. Животът е странна последователност от неопределени по същността си събития. Но всичко си е много логично. И ако имах малко повече информация преди 8-9 месеца щях да съм напълно сигурна какво ще се случва в момента. Но нямам как. Някои неща не ми бяха известни тогава.
На пърни април, почти като на шега, ще съм заела докторантското си място в FZD. Ако някой ми беше казал преди време, че ще си напусна страната, институа по молекулярната и моята шефка преди известно време, нямаше да повярвам. И друг път са ми предлагали докторански места, но никак не съм се блазнела. Исках тук, в моя институт. Кой искал, искал. Сервитьорът вече донесе манджата. Дали обаче ще успея да преглътна залъка, не знам, ама никак. Ще се мотам там, далеч от всичко, което обичам. Не знам колко ще издържа, може и никак да не успея и ще се върна да продавам разни неща в някоя фирма... Няма да мога да се върна тук, тази стая, която ми е била като дом, дори обежище толкова много време. Много ми е кофти. Ама няма да страдам вече. Нещата са такива каквито са. Едни не ме желаят вече, други ме пожелаха. Трябва да запомна отначало. Трябва, иначе ще трябва да се гръмна. Не че не съм дърта. 25 е една прилично старческа възраст. Ред сълзи, ред сополи...
Мамка му, превърнах се в зверско мрънкало. Трябва да взема пример от Верчето. Тя е свежа. Давай Верче, вярваме в тебе.