Днес

Вече е пролет. Може да се каже, че е радващо да чуваш как пеят птичките, цветовете на дърватета, дечица по паркове и градинки, по-яркото и силно слънце.
Черната ми луна е в 4-ти дом, от около септември месец.Загубих и двете си баби за този период. Остана ми само дядо Сава.Тъжно е...Когато ги губя имам чуството, че детството ми безвъзвратно си отива. Това са хората, които най-нежно и мило винаги се отнасят към теб.Хах тъжно е.Последните дни на баба са били тежки. Тъжно е. Беше пълно с роднини, които не познавам, питат ме как съм, кой курс съм, клюкарстват...После самото погребение.Татко е съсипан.
Една седмица по-късно е Великден. Кака и Веско обявиха годежа си.Не празнувахме. Не е редно след погребение. Просто го обявиха. Утешително е, че нейния живот се развива добре. Скоро ще има всичко към което се стреми човек. Дано е жива и здрава и все така успешна.Дано всичко мине добре и без проблеми. Много я обичам. Знам че е егоистично и гадно , но когато тя е щастлива и и се случват хубави нещо...понякога ми е достатъчно да забравя за проблемите си и как не се справям.
Чуството че си нямам нищо все повече ме завладява.Опитвам се да се справям. Влагам почти цялата си енергия...но след неуспех тя намалява.Не можеш да се раздаваш когато нямаш. Понякога се чудя дали да не попитам някой астролог кога ще отмине тежкия период. Но в крайна сметка какво като знам.Не мога да променя нищо. Колкото и да съм се опитвала не става. Знам че ще се сгромолясам отново, но този път ...няма да имам вече сили.Няма надежда нещо да се оправи. Знам че нищо добро няма да се случи. Плаче ми се. Аз и плача. Сега също. Срам ме е защото съм загубила вярата и надеждата си. Но наистина вече няма сили