петък, септември 29, 2006

Направо съм си изрод

Ще ми се да напиша нещо.
Пак ми е тревожно. Нещо не е наред. Отпуснала съм се, зарадвах се, а още не му е време. Страх ме е че няма да си свърша работата докрай и отново няма да стигна до желаната цел. Дори ме е страх да мисля за това. По дяволите. Пак ще се прецакам. Но кво си прави човек сам, друг никой не може да му направи.

сряда, септември 27, 2006

Баклава

Вече съм баклава :) Когато го споменах на един приятел, той ми обясни че всъщност повече ми отива да съм щрудел :)
Доживях и аз да си завърша висшето образование. Няма да си кривя душата, много се радвам. Радвам се че имам 6 на държавния си изпит. Беше ми го пожелал един преподавател на последния семестриален изпит, който взех също с 6 :) Наистина се радвам. Надявам се това да е началото на един по- красив период от живота ми. Пожелавам си го.
Благодаря на всички, които ме изтърпяха геройски през този период. Задачата им не беше никак лека.

петък, септември 22, 2006

Just let the sun

I walked into the sea
Those waves, they came for me
Egged on by scarlet sun
But I will never burn

My eyes stay liquid free
Not phased by chemistry
The whole nine yards I see
Striding through the haze

Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home

Just let the sun
Shine on your face

Special, these dirty deeds
That floods my pretty dreams
I snap awake from love
Relieved I'm on my own

Fearless and tacky free
Guided by empathy
Still you're not lost on me
I still smell the sea

Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home

Just let the sun
Shine on your face

You'll make it (x3)

Ooh, just let the sun
The sun
You just need the sun
The sun
Ooh

Just let the sun (just let the sun)
Shine on your face (shine on your face)
Only the darkness blinds your way (only the darkness. blinds your way)
You take it easy (you take it easy)
You walk on your own (walk on your own)
Look for the sunshine you'll find your way home (look for the sunshine. find your way home)

Just let the sun
Shine on your face

четвъртък, септември 21, 2006

Big Brother 3

На 18. 09 стартира третия сезон на Big Brother. Отново се залага на простотията.
Кой е вътре?
1 Някъв ръгбист. Трябва никак да не ти върви в спорта, за да си позволиш да се излежаваш три месеца и в крайна сметка да заприличаш на отпуснат чувал с картофи. Но все пак този изглижда да е най- интелигентен.
2) Някъв барман, който е бивше гадже на 3)Дияна или нещо си там- студентка в НХА. Приключили са връзката си с бой.
4)Баба Виолета- Къде отидоха онез мили бабки, които плетат пуловери на внуците и пържат картофки за обяд?Колко нещастни са днешните деца. Малко от тях ще имат късмет да имат една " истинска баба"!
5)Тройно нападение. Тризначки в шоуто- много тъпи и руси. Речника на първата се състои от "ахам" , "мъъъъъ", "да", "не" и "разбира се". Невероятно представяне- " Не обичам да работя, никога не съм имала намерение. Обичам да пазарувам и да ме издържат" Че е малко не съмсем финна, трябва да е як младежа.
6)Гаро- травестит от Пловдив.
7)Ева- с бившия и (Мариан от ББ2) може тва да им стане като сезонна работа. Но е симпатична. Обича астрология и нумерология.
8)Лиляна- Няква мутреса ще е това. Само 350 евро и били цайсите :) Бившия и подарил кола ама като му писнало да я клати (не колата) си я взел :) Споменах ли, че е мутреса?
9)Мариола- побиват ме тръпки. Чудя се дали не е травестит или просто така си изглежда. Ужасен диалект. Няма нужда да споменава, че е от Сливен. Много луда, като фурия, но не впечатляващо ами засрамващо. Такава натурална селянка не бях виждала от години.
10)Павел- той "плющи". Бас държа че пениса му е като на пеленаче.
11) Палома- тази е сладка. ЗА съжаление е имала много неща с които е трябвало да се справя и май е избирала не винаги правилния начин.
12)Панайот- няма думи. Типичен селски гъзар. Само дето нежната Пепи такъв номер му извъртя, че може и да последва самоубийство. ББ трябва да помислят за някои неща по- задълбочено.
13)Въпросната Пепи, по паспорт Пеньо. Момче изглеждащо като момиче с тайна мисия да се държи като такова за една седмица. Сега се чудя дали ББ се сещат колко проблеми има той и как не е хубаво да си играят с човешката съдба по такъв брутален начин.
14)Пламен- ей от такива изроди се "раждат" водачи като Хитлер. Ужас! Волен Сидеров ще е очарован. Би било наказание за всеки да съжителства с човек като него. Той мрази всичко, а се пише за голям християнин.
15)Светлана- бременна от любовника си в 8 месец. Нямам кяква да кажа.
16)Тодор- бивш сводник , опитвайки се да прочисти греховете си със следване на богословие.
Картинката е прелестна. Няма да се пропусне нищо ако не се гледа. Очаквам да се бият , да се карат, да се ръсят глупости. Жалко е че по- малките го приемат за пример.
Сещам се за Star Academy. Децата там поне имаха няква цел и талант и ...

неделя, септември 17, 2006

Keane- Is it any wonder

понеделник, септември 11, 2006

Only time

Отивам днеска в бф-то за малко организационни. Мисля си,че съм толкова ранна,че няма никого да засека. И то още Сашко по пътя...Дрън- дрън глупости. Обяснява ми, че изглеждам изключително свежа като за рано сутринта. Разделяме се. Той имаше твърде неприятна среща с една шанта...Леле майко не му завиждам.
Седя си пред таблото с обяви ...чакам великата секретарка да се появи. Мярка се позната муцуна. Шляп по вратлето. Леле всички харесват странната ми прическа.
Свършвам си работата и слизам към кафето- познати лица. Мятам се на врата на първя дългокос симпатяга :) Малко групости и бав в кафето...Колко е приятно с тях. Все още носят надеждата в себе си. Свежарки. А Маринка е чисто ку-ку. Не знам защо, но я обичам. Разбира се при нея също нищо не върви нищо както трябва. Може би за това си пасваме. Живота ни е тъп и объркан, леко плесенясал, съвсем подходящ да си изолираш няква гнус от него.
Каца Гоги и Славейчето ми. ХЕ пък тях от кога не съм ги виждала. Даже не се усещам как вече вися на врата на Славейчето ми. А Гоги ревнува че не съм уважила първо него. Хвалят се, излъгали са микрото. :)
Прибираме се със Славейчо по познатия път.
Хех не ми стига. Още не съм получила това за което дойдох и не съм готова да си тръгна. Трябва ми още време

събота, септември 09, 2006

Майната му

Днес се замислих дали е възможно човек да не притежава никакви качества, които да си струват. Кога се чустваш безличен? Кога ежедневието ти те поглъща? Кога усещаш, че не можеш да промениш нищо, нищо не зависи от теб? Не си избирал дали да се родиш, в какво семейство, какво да ти се случва...Колко са векторите, вълните, които те тласкат като песачинка на брега на студенота море? Дали можеш да се спреш? Дали има надежда? Кога си плащаш ужасно високата цена за бъркалката в кафето? Нещото което по принцип се получава безплатно за да можеш по- лесно да смесиш кафето и захарта, които вече си закупил, че да им усетиш вкуса? " Гор-чи- во!" - И младоженците си подариха дълга и страстна целувка! Въпроса е кога наистина започва да горчи като жлъчка, а няма кой да те целуне че да балансира нещата.

ДОбре де, блога ми е заприличал на черна дупка последно време и поглъща всичките ми черни емоции, но иначе ще трябва да занимавам хората около мен с горчилката и търсенията през които преминавам. Понеже обикновено съм "изслушващата" , сега няма кой мен да ме изслуша. Ще трябва да пиша. Иначе ще експлоадирам
Трябва да ми се случи нещо хубаво...Трябва да успея да се справя...Трябва да се случи онова хубаво нещо, което ще ми покаже, че не всичко е напразно или не съвсем или ...просто ще ме накара да се почуствам по- добре.

Майната му на всичко!

петък, септември 08, 2006

Полет над нощта

Аз съм огромна, черна, оловна пеперуда...гротескна. С криле - плетени мечти и сънища. Тромаво се отлепвам от студения си, покрит със сълзи и скреж под на стаята си . Отлитам към светлината, към една искрица, която ще изпепели крилете ми. Понасям се тромаво и се питам :" Трябва ли да се страхувам от смърта? Силата на искрицата, която ще слее плетените ми мечти с огъня и те ще достигнат безкрая."
Затварям очи. Някой ме приспива в съзнанието ми. Спомените ми се преплитат с опръсканите с утринна свежест листа на въображаемото бъдеще.
Отварям очи. Светлината е толкова силна че примигвам бързо....превръщам се в един от хилядите танцуващи паяци...един от онези, които не спират да танцуват в дъжда, слепи за светлината.

Първия ми приятел бе писал веднъж( хех, не само веднъж де. по принцип си пишеше ехектно) великорепно есе. Текущите драсканици са хвърчащи мисли, предизвикани от спомена за него (есето).

четвъртък, септември 07, 2006

Human behaviour- Bjork

If you ever get close to a human
and human behaviour
be ready to get confused

there's definitely no logic
to human behaviour
but yet so irresistible

there's no map
to human behaviour

they're terribly moody
then all of a sudden turn happy
but, oh, to get involved in the exchange
of human emotions is ever so satisfying



and there is no map
and a compass
wouldn't help at all

human behaviour

неделя, септември 03, 2006

Носталгично

Преди 4 години почина един мой съученик. Митко. Пушехме в близкото "междублоково пространство" с другите от димящата компания- Наталия, Мима, понякога Деси, Румен...Петето. Минаха 4 години от завършването ми. Беше ни весело. Бягахме от час и пиехме кафе в едно заведение, което кръстихме "Чалгито".
КОгато Митко почина бях толкова потресена. Още не вярвам.
Тез цигари...тлкова вредят. Ако не бяха те нямаше да опозная толкова много хора. В смешната фас пауза успяваш да споделиш, да се посмееш, да направиш план за вечерта.
След репетициите с оркестъра сядахме задружно на една пейка до Културния дом.Говорехме си, смеехме се. Преди месец, може би, почина Александра Беловска(момичето , което дари органи за трансплантация). ПОзнавах я по физиономия. Танцуваше в един балет "Странже". Добра приятелка на момиче с което свирех. Когато тя почина се запитах " Какво става с моя випуск?" Милата Александра. Милия Митко. Отидоха си толкова рано. Защо?
Училището, толкова ми липсва. НЕ знам точно какво, но нещо изчезва от теб, бяга , в момента в който целунеш знамето за последен път. Нещо се счупва. Като че никога няма да бъдеш толкова искрено усмихмащ се и цял. Цигулката, репетициите, уроците.
ТОлкова искам още да пуша на някоя пейка със Стън или Вики или Наталия. Наталия, знам че никога няма да прочетеш това, но толкова много ми липсваш. Всички ми липсват.
Надявам се да откриете щастието си и да бъдете винаги много усмихнати и весели. Випуск 2002.

събота, септември 02, 2006

Сменяме това което можем

Стария образ ми писна. Но да сменя това е толкова лесно. В биологията, когато някой процес се отклони от нормалното си протичане се включва някой балансиращ го процес. Всичко е толкова подредено и балансирано...далеч не е съвършено, но едно красиво нещо никога не е такова. Понякога успявам да опиша повечето неща, които се случват с някой специфичен биохимичен процес. На тез около мен им е досадно, но все пак повечето ми познати са икономисти, простено им е.
А живота ни...понякога е толкова неконтролируем...като грешка в генетичната информация,която SOS системата не е успяла да поправи своевременно, разчита се като ужасно дефектен белтък...а това не ти позволява да се изправиш понеже ставите ти липсват и ...
Въпроса е защо се случват...защо клетките загубват контактното си инхибиране и предизвикват "тумори" в живота ни? А когато започва да не ти харесва...Хех, трудно е да му смениш кода. Невъзможно е да накараш сатурн да смени местоположението си...та да беше само той проблем...