Много ме е страх. Остава толкова малко...Преди 10 мин си запазих билет до Дрезден. 23 юли е датата. Хъх

Теория

В съзнанието ми звучи една много нежна и хубава песен, но не я знам коя е тя.
Живота е странен, странни сме и ние, които го живеем. Ще си направя календар с усмивки и ще налепя снимки по него с хората, които обичам. Защото без тях съм просто поредната биологична единица, която се опитва да си остави ДНК-то след себе си. Няма значение какво си мислиш, от какво се вълнуваш ...ако то си е само за теб. И сам война не е войн, всъщност. Стадо

Всъщност аз съм толкова саможива, че почти си се стремя към самотата. Не споделям, не се притеснявам ако няма на кой да се обадя или никой не ме е търсил 10 дни примерно. Не обичам някой да ми се влачи, да ме изпращат до нас "щото съм момиче". Обожавам да стоя сама вкъщи, да си пия сама вино и да чета или да гледам нещо много яко. Но явно остарявам... и понякога ми се иска да се споделя, поне на теория.

Les Miserables

Нещо се вдъхнових тези дни!

Skin feat. Maxim

Из чата...

Говорим си с един колега и той ме пита дали няма да се омъжвам скоро и понеже аз казах, че не ме щат коментара му беше следния:

ako ne viziq imas pone cici
[14:17:23] BIOTECHNOLOGY каза: izpolzvai gi
[14:17:26] BIOTECHNOLOGY каза: (y)
[14:17:46] BIOTECHNOLOGY каза: a i kat individ si ponosima
[14:17:57] BIOTECHNOLOGY каза: taka 4e se probvai

Едно от 10

Едно от 10те неща, за които благодаря на съдбата, че не ми се случиха е...., че не влезнах медицина! Колко страдах тогава само аз си знам. Ред сълзи, ред сополи. В последно време обаче осъзнавам, че повечето лекари, които срещам са коравосърдечни надувковци/ надувки и хич не си разбират от работата. Ще подчертая дебело че не месля, че всички са такива, а просто различните от тази група явно не ги срещам...
Моя племеник Митко имаше висока температура няколко дни. Докторката каза, че е херпангина. Ок, ама му излезна обрив и температурата падна. А то е събота...., а тя не може да го прегледа понеже е събота, а прегледите и за месеца са свършили и здравната каса няма да и плати и...Сестрами отива в един друг център, където лекарката без да го прегледа и базирайки се на слуха, че в момента има бум на скарлатина казва, че вероятно това е болеста. Взема се гърлен секрет и се изписва антибиотик. После д-р-то изпада в чуденка дали не е по-добре да се вземе секрет в понеделник заради нещо с в лабораторията. Изкача втора чуденка - "ако му даваме 3 дни антибиотици възможно ли е резултата да се компрометира?" И тя се обажда на своя приятелка да иска съвет. Моя чуденка : ако стрептококът не пукне от този антибиотик за какво го пиеш аджеба?
Излиза резултата от гърления секрет. Няма нетипична флора. Д-р личен лекар все пак казва, че видите ли, не че тя го е прегледала ама в лабораторията може да са объркали нещо. Не иска да го гледа, здравната каса няма да плати. През цялото време аз стоя вкъщи понеже това е сериозно заболяване и не мога да рискувам здравето на колегите си и техните деца.
Д-р личен лекар се съгласява да го прегледа. Не може обрива да е Roseola infantum, нe e HHV-6 или 7. Не знаем за тях! Описани са след датаа на дипломирането ни. Викаме дерматолог. Той преглежда детето от 1 метър разстояние. Не го пипа, но след "прегледа" си мие ръцете. Кеф! Не е скарлатина!!!!! Четири дни той пие антибиотик. Аз не ходя на работа. Всички въкщи пощуряхме. На никой не му пука.
Ако бях станала такава щях да се гръмна.

Статистика

Та така драги приятели. Миналата година когато имаше протести на младите учени четях по разни форуми изказвания от рода " ами прав ви път като сте толкова талантливи. Ми намерете си работа в чужбина". Щото явно хората от тази сфера се имат за голяма работа или са давалаи такъв вид. Или пък като цяло се разглеждаме като излишен елемент. И какво би спечелила нашата велика държава ако още 2000 млади хора си отидат? Предполагам не много. Но то вече се случва. Повечето млади хора от нашия институт вече стягат куфарите и явно тук ще останат само завеждащите секция. И не е ли тъжно. Може би по-тъжното е, че малко от тях ще намерят причина да се върнат. Не е ли тъжно? А автотрофното хранене още не ни е присъщо.

Детство мое!

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Честит празник на всички, които не са загубили лапетийското в себе си!
Айде, големи да пораснем!