Есента си е тука, даже замирисва на зима и на истиски студ. Вчера направо ми замръзнаха ушите (нали са огромни, та все се развяват срещу вятъра) докато се прибирах.
Безцелно, всеки ден се разкарвам до университета та да видя дали оназ световна заповед вече е излезла. Вчера бях свидетел на един скандал подходящ за "господари на ефира". Колежка с по- нисък бал е получила държавно място в една от магистърските програми, а тази която има цяла единица отгоре е класирана при платените бройки и е решила да вдигне факултета, но да не оставя нещата така. Така и трябва. Не ти е нужна да търсиш с лупа несправедливостта. Дано нещата се наредят, но мен ако питат нито едната не заслужава държавна субсидия.
В общи линии в момента нищо не се случва. В някво очакване съм. Странно, но си поднових контактите с хора, които смятах, че едва ли някога отново ще видя. Срещам ги навсякъде- по улците, в нета, в кафета....Нещо се случва :) въпреки че ми харесва.
Всичко което ми се прави в момента обаче е ...една много хубава книга. Имам нещо под ръка за номерология и кабала, но май не точно това ми се чете в момента. Трябва ми нещо, в което да потъна. Иска ми се да си почина хубаво от всичко. Колко абсурден е света, в който живея, в това се убеждавам всеки ден. Слуша ми се Skin, иска ми се с приятелчетата си да седна в парка и да си пеем някое старо парче. Искам всичко пак да е толкова просто.
Дам пак отпраших в оная посока дето не я харесвам много.
Искам да съм на снимката

По родните места...

Преди около седмица и нещо с батко решихме да се прибираме в... както казва една моя приятелак " аре, кой от къде е ....". Та тръгнахме значи. Пропуснахме отбивката за Пловдив, замотахме се малко, но благодарение на баща му( този човек е като атлас ) успяхме да се приберем и при това не закъсняхме прекалено, че майка ми да задава странни въпроси.
Следва:
Действие 1 : Всички се радван че съм си вкъщи.
Дази седмица беше изпълнена с много емоции от срещи с хора, който не съм виждала от много време. Наталия си е все същата и добре че е така. Видях се и с братовчедка ми Ина и след това и двете отидохме на репетиция на оркестъра. Там свирих ... 8 години. По мое време :) бяхме поне 20 и повече. Сега са останали 9 цигулки. Но трябва да се признае на Филипов, че и при това положение резултата е добър. Посрещнаха ме много топло :) Прииска ми се пак да съм на 15, да си стоя на моя стол, ей там , на третия пулт. После ходих на един концерт по случай Деня на Кърджали. Тази прогарам я бях гледала :))Някои неща не се променят.
Същата вечер водих доста странен теологически спор с приятелка на Инчето. Хех бях малко арогантна. Много съжалявам че понякога се паля така.
Хех и на 21 , който е деня на Кърджали, решаваме с майка да купим :) чушки щото ми се ядеше домашна лютеница. И минаваме с майка през центъра съвсем неглижирани щот нали за чушки отиваме...и на централната улица- парад на училищата! Есетествено виждам половината си учителки и няма как едно здрасти да не има кажа ама се усищам как съм с облечена като за тенис :) пък то парад някъм се състои. Веселба
Целия ми престой там обаче мина под знака на притиснението и неизвестността от това какво ми предстои когато се прибера в София.
Трябва да престана да се притеснявам.

Кво да кажа

Хороскопа ми е много лош. Личния. В почти всички месечни хороскопи октомври е успешен, но като си гледах личния...не разбирам чак толкова, но...Все пак наистина се случват кофти неща. Скоро всичко ще свърши. В общи линии не съм очаквала и да се наредят добре. В живота ми винаги така се е случвало- мога да полагам огромни усилия, старание, уж стигам до някъде, после се спъвам на финала, толкова болезнено че просто нямам сили да продължа. Не съм и очаквала да се случи по друг начин. Дано всички, които злобееха сега да пируват. Е, ок, не успях. Дано ви е сладко. Наздраве

Не пак , отново

Пак! Все пак нещата са си такива и аз няма какво да направя. Не мога да разбера с какво точно съм го заслужила. Тъкмо бях решила, че нещата започват да се понареждат и сега отново съм на дъното. Лошото е че вече нямам сили да се боря срещу невидимите стени и телените огради. Не ми се и иска. Омръзна ми. Не виждам смисъл. Не мога да дишам, да вярвам. Няма в какво.

Реалити ужаси

Днес гледах ББ3. Едва ли ще повторя. Не обичам да давам оценки за хорското поведение. Не е моя работа. Нито за интелекта им- винаги има някой по- умен от теб , който също би оценил не много положително поведението ти и размислите ти. Но онзи селски гъзар...Не го познавам, по принцип не изпитвам отрицателни чуства към никого, но него го ненавиждам. Всички са отвратителни. Проява на най- долното човешко поведение, избиване на комплекси, нисши страсти...
Пеньо- образа на различното, непознато, отхвърлено дори и от себеподобните си. Гаро доказа че е арменец. Съчуствам му. Трудно е да носиш дамгата на некрасивото лице и различното от т.н. "нормално" поведение. Радвам се че не ми е пукало никога за това че формата на носа ми много напомня тази на Пеньо. Надявам се да оцелее и ако иска операция толкова, мечтата му да се сбъдне. Както и всичките му останали. А болката му. Винаги ще я носи в себе си, за жалост е нежна душа.
Панайот е типичен "мъж". Бас държа че е девствен или свършва за секунди. Толкова комплексиран човек рядко може да се наблюдава. Виждаме съвсем добре че скоро е слезнал от дървото. А отчаянието му е толкова горямо че се лепва за всяка мома, която се доближи до него. Бабата успя да го възбуди за 10 сек. Тоя човек не е виждал цица.
А после се състезаваха да уригат. Колко горд беше селския дръвник от завидните си умения в тази област. Срам ме е , че така и не успях да изуча това изкуство! Защото то е изкуство и когато Панайот изригва спортния си хъс и дава всичко от себе си, всички трябва да замълчим и да се възхитим на таланта му. За жалост единствен.
А бременната- как може да пуши цигара след цигара точно в периода, в който се подготвят белите дробове на бебето. Имах познат, който като дете беше преживял повече от една операция на сърцето именно заради страста на майка му към цигарите. Такива хора ...не знам какво да кажа.
Стига съм ги съдила. Както казва един мой много обичан преподавател "всеки е ексцентрик по своему". Всеки носи отговрност за себе си и поведението си. Дано и Нова тв се замислят над това.