2008

Годината почти свърши. Хмр всяка година едно и също!Идва 30ти дек, а аз се чудя как може времето да лети така. Още малко и ще стана пълнолетна! Не се знае защо си мисля, че трябва да си правя равносметка само защото земята е направила една пълна обиколка около слънцето. Та това не е нищо ново. Нищо необичайно. Ама ние обичаме така. Да си разделяме времето на периоди и да се тупаме по гърдите.
Какво свърших аз и имам ли повод да проверя дали циците ми са станали по-приятни на допир?
1. Приключих с висшето. Взех си дипломата за магистър и всеки път като мина покрай сградата на СУ в глвата ми се прокрадват хвалебствени слова за това прекрасно място под слънцето!
2. Лутах се безкрайно между разни влюбвания, кое от кое по-маловажни и странни. Оказа се, че дори разбих едно сърце. Ужас! Сега ще горя в пламъците на ада!
3. Бях у немско. Още не мога да оценя + и - на това, но имам малко време. Свърших някои неща там. Запознах се с някои хора. Като цяло беше приятно.
Годината някак не беше особено положителна. Много плачках аз и много бях депресирана. Аленчето си каза в началото, че тази ще е гадна за хората от моята зодия.
Айде, догодина отново, но в по-положителен дух!

Шест неща

Трябва да напиша за нещата, които ме радват!

1. Аз = работата ми! Когато работата ми върви, аз съм щастлива!

2. Обичам веселите компании. Тайфа и шантави закачки. Но е важно наистина да се чувствам близка с тези хора. Иначе е поредният купон.
3. Книги. Искам пак да имам повече време за това!
4. Добрите новини. Всяко положително нещо, което достигне до мен като информация може да усмихне дения ми.
5. Леле, колко щастлива се чувствам след 12 часов сън!
6. Някои особени типове погледи..........

Всеки, който мине през ... моя блог да се чувства принуден да сподели за тези 6 неща, които водят пролетта в дущата му!

Последни часове в Дрезден

Заминавам... отново сменям мястото. Никога не съм очаквала, че ще бъда тъжна напускайки тази страна, която ми донесе толкова разочарования. Но тук срещнах приятни хора. Езиковата бариера не ми попречи. Вчера с Марина бяхме на шопинг за последен ден. И тя ми каза, че за прън път може да се довери на някого така както на мен. Не е ли мило? Бил си полезен поне на един човек. Не всичко беше хубаво, но ... пет месеца са си пет месеца!Свикваш, започваш да мислиш на друг език без да се усетиш. Не ти пука ако направиш грешка. Те ти прощават. И ти също. Веднъж не се усетих и започнах да говоря на български. Андрей, който си е чист руснак, ме разбра и отговори...Остава ми само 2 часа още в Дрезден. След 20 мин ще дойде един познат да ме вземе с кола. Прибирам се...Дали ще им липсвам на хората тук? Надявам се. Опитах се да бъда весела, опитах се да бъда себе си, а много се промених. Странен е животът.
Марина замина тази сутрин. Тя ще ми липсва. Нейното желание за живот и приключения. Не мога да стоя повече в тази стая. Все едно цял живот съм живяла тук и сега ще принадлежи на някой друг.
Може би ще има нова серия постове от немско..., но следващият ще е от България!

Бараката като начин на живот

Искам да спомена само между другото, че тук купоните бяха много яки! И сега следва малко визуализация...



тримата от запаса!



и всички ядат китайско...което няма нищо общо с китайското в бг



някои успяват да намерят и друго приложение на китайските клечки



... започваме с целувките



преминаваме към прегръдките



и танци на маса...

href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjHMFn_xNiShPt3SGZ0b91LFhJbtKvftUBK0kWFQR_IXkHgrEqiBKNeD21ID7vzzpy8DpcFVwGlfkJHs0QX6ZessQ8yBZjuqnLrLJHgJmpnl4KOZ3hEdxVuz2oTd4LFt31S2OUL/s1600-h/IMGP3240.JPG">

помелото има много широко приложение

16.12

Пиша почти на раздяла...
В събота правихме парти за довиждане с една италианка. Странно е как срещам и се сближавам с почти еднакви хора в различни етапи от живота си... Както и да е. Както винаги имаше силно присъствие на полската група. Нападение на тези интересни хора. ... Все пак ми е тъжно. Тук съм 5 месеца. Не знам дали бяха добри или лоши. Вокуумът ме тегли. Всичко тук е размито от алкохолните изпарения, носещи се след поредното парти, но по някакъв начин успях да се вплета в тази комуна наречена барака. Някаква форма на семейство намерило място сред килим от самотни листа долетели от различни места по света.
Танцуване на маса- национален ритуал, твърде впечатляващ за останалите...
Мусака. Те знаят вече какво е това и им харесва...
Тази стая ме приюти за толкова време.
Даже мога да остана. Само трябва да реша. Дали мога да се справя?! Точно сега искам да поговоря с един човек, който вече спи. Колко тъжно. Може би трябва да следвам мисълта „ почукай, за да ти отворят“


Пътувам на 22ри...