петък, май 30, 2008

Просто наблюдение

Преди малко се загледах в самотната птица, която лети над моя блог и това май съм аз.

сряда, май 28, 2008

Май май винаги е луд

Децата завършват училище. И са много щастливи, диви...Ние бяхме по-кротки. Трябва ли да се радваме всъщност? След като приключих с училище, заминах и преживях толкова много неща тук (София) и продължавам тъжно да се влача по тесните, на затова пък претъпкани улици с непознати лица...Ако можех винаги да бъда на 16 по онзи начин по който бях тогава. Но уви. Живота тече и нищо не е същото. И никога няма да бъде. И се питам дали поне някога ще бъда поне на 50% щастлива като тогава. Да знам че родителите ми са добре, има човек, който аз обичам и той ме обича, точно такива каквите сме, резултатите от заниманията ми са добре, имам толкова приятели, че не мога да направя и 2 крачки без да се сблъскам с някого...и всичките са страшно печени. Това му трябва на човек. На мен това ми трябва. Може би искам прекалено много, граничещо с всичко.
Най-странното е, че миналия ден минах покрай един булченски салон. Това всъщност не е странно, понеже човек минава покрай какво ли не...Загледах се във витрината и имаше една много семпла рокля. И ми стана кофти. Може би никога няма да облека такава. Всъщност странно е понеже до този момент не съм осъзнавала, че ми се иска. Прииска ми се да влезна и да я меря, ей така, да си имам една снимка. Да не се окаже че не съм навличала такова нещо. По принцип не съм фен на тези събития.
Възможно е и да откачам. Възмажно е пък и сега да ставам нормална.

P.s. около 24 май винаги ме наляга страшна носталгия за ученическите години. Около тази дата преди доста време започна първата ми връзка, която до момента е единстевената, която наистина си е струвала.

събота, май 24, 2008

James Blunt - Same Mistake




So the world turning in my sheets and once again, I cannot sleep .
Walk out the door and up the street; look at the stars beneath my feet.
Remember rights that I did wrong, so here I go.

Hello, hello. There is no place I cannot go.
My mind is muddy but my heart is heavy, does it show?
I lose the track that loses me, so here I go.

And so I sent some men to fight, And one came back at dead of night.
said he'd seen my enemy. Said "he looked just like me",
So I set out to cut myself and here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

And maybe someday we will meet, and maybe talk and not just speak.
Don't buy the promises 'cause, there are no promises I keep,
and my reflection troubles me, so here I go.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake.

I'm not calling for a second chance,
I'm screaming at the top of my voice.
Give me reason but don't give me choice.
Cos I'll just make the same mistake again.

Saw the world turning in my sheets and once again I cannot sleep.
Walk out the door and up the street,
Look at the stars. Look at the stars, falling down,
And I wonder where, did I go wrong.

петък, май 23, 2008

Момчето (Пешо) си отива...

Не става въпрос за вътрешния ми глас. Но няма да е и чудно ако и той ме напусне в някой момент. Не че Пешо напуска мен. Поредния ми млад колега, притиснат от финансовите простотии търси по-добро място за изява. Кофти. Нищо че си признава за самопродажбата си. Може би прави правилния избор. С толкова кинти не може човек да свърши каквото и да е. Верно че се превръщаш в продавач в другия случай. Пък знае ли човек...Виното е добро, особено когато тече във вените ти.
Притиснявам се, притиснявам се най вече, че ще замина скоро и може би няма да намеря причина да се върна. А това е тъжно, тъжно е да бъдеш безпътен и изкоренен. Цял живот, цял един глупав и обикновен живот в търсене на нищото. Като скъсана снимка, отлепена от стъклото на студения прозорец. Търся специалния поглед в тази снимка, опитвам да видя себе си, но мен ме няма. Няма ме в отражението на себе си. Празно е дори в претъпкания тролей. Тъжно. Гледам за втори път един и същ филм, но той е трагедия, а отворения край предстои в третия прочит на историята. ...безмислена също като първата. Филмът е екшън с проблясъци на тъга. От онези екшъни, в които става въпрос за нещо. Но без главен герой.Герой от много време не се е раждал. ...има само тъга.

вторник, май 20, 2008

Слънцето грее, птичките пеят...

Слънцето грее, птичките не пеят, понеже им е прекалено горещо предполагам. Аз се радвам. Обичам си ризите с къс ръкав.
Ще заминавам месец по-късно от плануваното за Германия. Има малко проблеми с настаняването, но аз не страдам. Тъкмо ще свикна с мисълта и ще си преговоря по-добре граматиката и думички. Пък и имам толкова друга работа. Сестра ми също е щастлива от това отлагане...
Инчето ще се омъжва. Ще се ходи на сватба и ще се тропкат хорца. Колко обичам само! Купон! Да видим този път кой ще гушне букета! Имам малки чуденки вътре в себе си относно подаръка. Все ще се роди нещо в моята кратуна до 7-ми.
Чета Романа на Яворов за пореден път. Любов от различни гледни точки, ревност, себеотдаване...или просто егоизъм. Честно казано обаче неговите любовни истории са ми образец за това какви не трябва да са отношенията между двама души. Спят вечните води, безбрежните води бездънни... Живота може и да не бъде толкова трагичен.
В неделя с моята жена, обичната Марина, се лигавихме поне 4 часа в Борисовата. Лежахме на тревата в очакване на някой кърлеж, топихме крака в Ариана и после хванахме една лодка на стоп, люшкахме се уважавайки творчеството на Черно фередже и други знайни и незнайни поети. И може би точно такъв трябва да е живота. Да ти е гот, да срещаш хора, с които да ти е гот!
Айде да ни е гот!

понеделник, май 12, 2008

Мечтала жабата да бъде принцеса или стремежа към недостижимото

Видях сладката инициатива и въпреки тотално отвратително ми и несериозно отношение към нет пространството в последно време, съм "предизвикана", за което съм много благодарна. И започвам да мечтая...
1. Мечтая ужасно много задачките ми за деня да са: четене на книги, слушане на музика, четене на книги, музика, чаша бира с приятели....т.е. да съм рентиер или богата небрежна наследница...
2. Искам да имам много силно развито шесто чувство. Искам да общувам с починалите си баба и дядо понеже те много ми липсват.
3. Мечтая да плувам в някое много красиво планинско езеро с кристално чиста вода.
4. Искам когато искам и съдбата да не се гаври с мойте искания. :)
5. Искам да имам рокля с перка и когато си поискам да мога да летя....тва беше на Милена. Всъщност мечтая да имам смелост да мечтая повече!

Ха