сряда, ноември 19, 2008

19.11

Вчера гледахме един филм. Аз гледах, останалите го намериха за изключително скучен. То така се случва. Другите като са на терсене аз ще съм на опаки. Но във филма, чието име очевидно не знам, имаше една съществена реплика. Една баба англичанка към една млада и красива индиянка - "Ние сме като дърветата. Когато един клон изсъхне другите продължават да търсят слънцето". Разбира се, това е поредната интерпретация на "животът продължава". Въпросът е дали ние искаме да се случи или не...
Остава ми малко време тук, около месец. Ще бъде тъжен месец с прекалено много партита за напускане. Започваме още следващата седмица. Ще си тръгна оттук със смесени чувства. Много ми беше тъжно, но и много се смях и се запознах с много интересни хора. В тази барака ти не си в Германия. Може да ядеш китайска храна заедно с боб, да слущащ руски или полски песни, да те офъка младеж от турция, който приготвя чай с два чайника един върху друг ?!?? , английски сладкиши и италианси темперамент.... Но най-приятното е как повечето ми дават мейла си и ми казват, че ще се радват да ги посетя в тяхната страна. Колко хубаво би било ако го направя.

петък, ноември 14, 2008

14.11 (все едно не знаете, коя дата е днес)

Много съм се размълчала по принцип. Не ми идат простотии на тез два езика, които ми се налага да ползвам. Или пък прекалено съм почнала да размишлавам за житейските си проблеми. Въй мър майка, кво се случи с чедото?
Жива съм! Това е много важно. Опитвам се да се справям. Дори си намерих дружина. А в лаба с никой не мога да комуникирам нормално. Освен с Томас и Франси, но някак не ми е конфортно достатъчно. Тук има толкова проблеми... Много от тях са нерешими. Вече съм по-добре запозната със ситуацията и знам от къде идват нещата. Лошото е, че те рефлектират върху мен, а аз няма никаква вина. Така е, отношенията ти с хората могат да ти донесат и негативи и позитиви. Това е положението, Минке! Кой квот си е надробил, това ще сърба. Пък може и да се поканят още гости за вечеря...
Днес е петък, а вчера беше пълнолуние. Горкото ми тяло ежедневно е атакувано от "питателната немска храна и прекрасната немска бира". Не само Верчето е заприличало на алкохолик...
Остана малко.

сряда, ноември 12, 2008

Бръм
Хъх
Дрън
Още един прекрасен ден от вечността!
Направо да почерпиш със EtBr

сряда, ноември 05, 2008

Как да ошаматиш англичанин

1. Каниш го на парти в Бараката
2. Черпиш го с порядъчно количество алкохол от всякакъв тип.
3. Не го оставяш много много да спи. Имам предвид говорене на тоз прекрасен език, а не туй-онуй, което кара хората за се потят и да издават странни звуци.
4. Събуждаш го към 10 часа с кафе, после още едно и понеже сте пили поръдъчно и не се е спало много много правиш още веднъж по чаша... кафе.
5. Човекът просто си колабира!
6. АААААААААААаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
7. Добре че има хора, които се сещат да повикат линейка. Доки идва, преглежда всички наред понеже никой не знае къде се намира с изключение на въпросния колабирал джентълмен, който отговаря, че определено знае, че се намира на пода.
8. Очудващо, но всички са живи...
На следващия ден колабиралите правят кекс за здраве! Странно, но въпреки колапса той не е започнал да говори по-бавно, което не е добре за мен. Ще трябва да се опита отново явно.

За по- пълна информация може да се обърнете към ошаматения и ошаматващата Марина.