Нещо в края

Може би трябва да разкажа за БАН, който всички активно плюят и ще продължават в същия дух. Работя в един от институтите на БАН 2 години и половина. Мизерията е пълна, поне откъм заплати. Иначе контактуваш с приятни, интелигентни хора, повечето от които са супер кадърни в областта, в която се вихрят. И е купон като цяло. Правиш странни неща, повечето хора те гледат странно, но това едва ли има значение.
Пари за работа академията не дава. Тя плаща парното и стаите, осветлевие.... Дори компютри не осигурява. Иначе централно управление имат кабелна с усилвател,че много телевизори ползват, но някои хора сами са си донесли компютри та да има къде да си пишат работни неща.
Бачкането е здраво. Зависи какво работищ, но като цяло ти трябват доста пари. Пари за заплати ... мизерно. Може да правиш преводи за пари, но като цяла успяваш да закърпиш месеца. Но какво пък. Парите не са всичко. Академията си е академия! Там има страхотни специалисти, които с доста по-малко пари от западни колеги успяват да направят страхотни неща.
Мъчно ми е, че скоро няма да съм част от това място. БЯх много щастлива там цели 2 години. Последните 3 месеца бяха под знака на трагедията, но какво може да направи един прост специалист в борбата на н.с.
Не крия, че съм тъжна. Нищо не крия.
Само дето сега искам да скрия себе си.

Адски транспорт

Фактът, че тролей 5 промени така брутално маршрута си не е ли достатъчна причина да напусне човек България? А то да беше само петичката! Освен това времето направо е отблъскващо. Вчера ми замръзнаха ушите до толкова, че се прежалих да влезна в мола за малко затопляне на кръвта.
Билетът ми е за 30.03. Гот, а?
Айде, и докато се върна метрото да е тръгнало, че иначе пак ще си ходим.

Живей! - част 2

Верче, за пореден път много ти благодаря за милите думи.
Ох, много кофти ми се получи с този пост. Май трябва да се обясня както си му е ред. Имах малка среща със стар приятел, който нистина беше брутален едно време. Пълен идиот. Правеше ни всички на луди гъби. А ако някоя си падне по него просто ... милото момиче. Ама аз се кисках, бях напълно инфантилна и гледах само да се хиля щот си е купон пък и по принцип съм му фенка. Та видяхме се... като цяло беше странен ден. Та този ми приятел споделя 4 часа за преживяванията на душата си и аз го видях колко е израснал като личност. И просто ми се прииска като порасна да стана като него...Дадах си сметка колко пошло живея, почти като по порно канала "Планета". Този К. Аврамов му се подигравам от дете между другото. Много е трагичен, милия гурканчо, като цяло пълна скръб и трагедия. Ама това не означава, че не заслужава обич? И като описах външността си и нещата, които не ми харесват, дори чисто физически, а честно, за това не ми е пукало никога, исках само да подчертая, че аз не съм идеална и няма как животът ми да е идеален. Няма пълно щастие...Понякога никакво щастие няма, но и това е резултат. Както казваше един мой любим и единствен дипломен ръководител " това, че веществата ти не са активни, не означава, че няма да си защитиш. Отрицателният резултат не е ли резултат?". Ама трябва да се борим. Далеч съм от мисълта, че здравето и наличието на 4те ти крайника е достатъчно основание да ставаш сутрин и да продължиш живота си ентусиазирано.
Децата са най-чистита същества. И в радостта си и в злобата, в страданието. Още не умеят да прикриват емоциите си и да лъжат, да театралничат. Даже могат и да си мрънкат без да получат критична бележка. Трябва ли между другото да се извинявам, че съм тъжна? Трябва ли да го крия? Не лъжа ли по този начин? Та думата беше за децата...С какво те са заслужили страданието на поредната химиотерапия или друга интервенция? Представи си, че малката Дарина никога няма да може да стане на 25 и да страда за това, че май е загубила себе си в двупосочното движение на мечтите си. А може би нейното страдание е помогнало на друг да се открие. Всеки има роля в тази плетеница от души, колкото и странна да е тя.

Азирафел, пожелавам ти усмивки и поводи за тях. Но не знам защо си криеш името.

Живей! (аре цъкни тук !)

Знаете ли какво? Днес си резервирах билета за Дрезден. Не се радвам, леко ми е безразлично, но не ми е и тъжно вече. Няма да е лесно, но поне ще имам пари! Мамка му, ама и това си има значение. От три дни чета книжка на немски по тролеите. Ем кеф ще! Изглеждам наЧЕТЕна. Всичко, мили другарчета, е една голяма лъжа и измама. Тва дето щете лъжат тук еми по-добре докато те лъжат да ти дават добра заплата. Финито! Да му тегля една майна на веселия ми живот, достоен за селска постановка в къщата на Хасан - кварталният ром, който предпочита домашна ракия правена от кашон.
И кво мрънкам аз? Здрава съм, права съм, имам добро образование. Грозновата съм ама кво пък? Ти да не се имаш за красив? Пък и то истинската красота не се виждала с просто око. И мрънкам понеже ми дават докторантско място в Германия, ей тъй, щот съм печета. Нямам гадже и едва ли ще имам в близките 20 - 30 години. Онзи младеж, дето се посвалихме у немско залитал по друга мома в момента. Еми да са живи и здрави...И аз не бих си паднала по себе си с тези ми любовни дръжки и прекрасния си нос! Няма изобщо да споменавам изкелифенчения си характер.
А какво е проблем? Проблемът идва когато детето ти е болно, държавата не дава пари! Ракът е проблем, и други трудно лечими болести също. А имах един приятел -истински циник, който така се преродил покрай тези "душици", които питат дали ще ги оперират когато "купчинката с пари стигне до тавана"! Има някои неща, които наистина си струват притеснението! А ние няма какво да му се плашим на тази живот, а просто да го живеем! Поне докато можем...!

Пореден мрънкащ пост

Какво ли става в животът ми в последно време? Трудна ме у да кажа като цяло. Не знам. Не мога да преценя как ме завъртя този водовъртеж и някак се оказах почти на път за Германия. Не искам като цяло. Но няма връщане назад. Животът е странна последователност от неопределени по същността си събития. Но всичко си е много логично. И ако имах малко повече информация преди 8-9 месеца щях да съм напълно сигурна какво ще се случва в момента. Но нямам как. Някои неща не ми бяха известни тогава.
На пърни април, почти като на шега, ще съм заела докторантското си място в FZD. Ако някой ми беше казал преди време, че ще си напусна страната, институа по молекулярната и моята шефка преди известно време, нямаше да повярвам. И друг път са ми предлагали докторански места, но никак не съм се блазнела. Исках тук, в моя институт. Кой искал, искал. Сервитьорът вече донесе манджата. Дали обаче ще успея да преглътна залъка, не знам, ама никак. Ще се мотам там, далеч от всичко, което обичам. Не знам колко ще издържа, може и никак да не успея и ще се върна да продавам разни неща в някоя фирма... Няма да мога да се върна тук, тази стая, която ми е била като дом, дори обежище толкова много време. Много ми е кофти. Ама няма да страдам вече. Нещата са такива каквито са. Едни не ме желаят вече, други ме пожелаха. Трябва да запомна отначало. Трябва, иначе ще трябва да се гръмна. Не че не съм дърта. 25 е една прилично старческа възраст. Ред сълзи, ред сополи...
Мамка му, превърнах се в зверско мрънкало. Трябва да взема пример от Верчето. Тя е свежа. Давай Верче, вярваме в тебе.

Някъде по пътя

От много време не съм имала сили да пиша. Не знам за какво. Аз съм във вакуума между две състояние, зарязана някъде по пътя. Неопределен субект с подута буза. Дали се вълнувам? Определено. Аз не споделям, но тялото ми го показва достатъчно красноречиво. Юри знае най-добре. Границата. Колко е трудно да я прескочиш, но в съзнанието си. Във възприемането за състоянието на духа си. И какво от това щом вече си натиснал ентъра. Късно е да мислиш, късно е. Пък и колкото и да премисляш и претегляш пътят избира теб, а ти просто вървиш по него.
И така, скоро ще е време да поема по новия си път. А малко ме е страх да не се загубя в тъмнината.

ЧНГ

А вие слушахте ли през 2008? Не?!?! Ами за това Дядо Мраз и дечократичният му заместник - дядо Коледа, Снежанка (със и без седемте джуджета) не донесоха нищо на дедето!
Честита нова година! Дано е по-приятна като преживявания, изпълнена с много весели моменти, които да водят до весели спомени, които пък от своя страна, съвсем логично, да водят до повече усмивки -веднъж при случката и още веднъж при спомена!
Много здраве, успехи, любов и екстри от всякакъв род!

2008

Годината почти свърши. Хмр всяка година едно и също!Идва 30ти дек, а аз се чудя как може времето да лети така. Още малко и ще стана пълнолетна! Не се знае защо си мисля, че трябва да си правя равносметка само защото земята е направила една пълна обиколка около слънцето. Та това не е нищо ново. Нищо необичайно. Ама ние обичаме така. Да си разделяме времето на периоди и да се тупаме по гърдите.
Какво свърших аз и имам ли повод да проверя дали циците ми са станали по-приятни на допир?
1. Приключих с висшето. Взех си дипломата за магистър и всеки път като мина покрай сградата на СУ в глвата ми се прокрадват хвалебствени слова за това прекрасно място под слънцето!
2. Лутах се безкрайно между разни влюбвания, кое от кое по-маловажни и странни. Оказа се, че дори разбих едно сърце. Ужас! Сега ще горя в пламъците на ада!
3. Бях у немско. Още не мога да оценя + и - на това, но имам малко време. Свърших някои неща там. Запознах се с някои хора. Като цяло беше приятно.
Годината някак не беше особено положителна. Много плачках аз и много бях депресирана. Аленчето си каза в началото, че тази ще е гадна за хората от моята зодия.
Айде, догодина отново, но в по-положителен дух!

Шест неща

Трябва да напиша за нещата, които ме радват!

1. Аз = работата ми! Когато работата ми върви, аз съм щастлива!

2. Обичам веселите компании. Тайфа и шантави закачки. Но е важно наистина да се чувствам близка с тези хора. Иначе е поредният купон.
3. Книги. Искам пак да имам повече време за това!
4. Добрите новини. Всяко положително нещо, което достигне до мен като информация може да усмихне дения ми.
5. Леле, колко щастлива се чувствам след 12 часов сън!
6. Някои особени типове погледи..........

Всеки, който мине през ... моя блог да се чувства принуден да сподели за тези 6 неща, които водят пролетта в дущата му!

Последни часове в Дрезден

Заминавам... отново сменям мястото. Никога не съм очаквала, че ще бъда тъжна напускайки тази страна, която ми донесе толкова разочарования. Но тук срещнах приятни хора. Езиковата бариера не ми попречи. Вчера с Марина бяхме на шопинг за последен ден. И тя ми каза, че за прън път може да се довери на някого така както на мен. Не е ли мило? Бил си полезен поне на един човек. Не всичко беше хубаво, но ... пет месеца са си пет месеца!Свикваш, започваш да мислиш на друг език без да се усетиш. Не ти пука ако направиш грешка. Те ти прощават. И ти също. Веднъж не се усетих и започнах да говоря на български. Андрей, който си е чист руснак, ме разбра и отговори...Остава ми само 2 часа още в Дрезден. След 20 мин ще дойде един познат да ме вземе с кола. Прибирам се...Дали ще им липсвам на хората тук? Надявам се. Опитах се да бъда весела, опитах се да бъда себе си, а много се промених. Странен е животът.
Марина замина тази сутрин. Тя ще ми липсва. Нейното желание за живот и приключения. Не мога да стоя повече в тази стая. Все едно цял живот съм живяла тук и сега ще принадлежи на някой друг.
Може би ще има нова серия постове от немско..., но следващият ще е от България!