петък, ноември 30, 2007

The red violin

Да не видя и аз нещо....

You Are 1: The Reformer

You're a responsible person - with a clear sense of right and wrong.
High standards are important to you, and you do everything to meet them.

You are your own worst critic, feeling ashamed if you're not perfect.
You have uncompromising integrity, and people expect you to be fair.

At Your Best: You are hopeful, honest, and inspiring. You bring out the best in humanity.

At Your Worst: You are intolerant, judgmental, and picky.

Your Fixation: Resentment

Your Primary Fear: Being corrupt.

Your Primary Desire: To be good.

Other Number 1's: Al Gore, Martha Stewart, Gandhi, Celene Dion, and Spock from Star Trek.

понеделник, ноември 26, 2007

А зад облака се криело слънцето

Студено е! Може би понеже е зима. Е честно казано май няма начин да съм доволна от времето.
При всяко положение съм по- спокойна. Стигнах до някои заключение сама за себе си и мъглата в главата ми започна да се разсейва. Не че нещо се е променило. Просто свикнах с мисълта, че няма да се промени и нищо не мога да направя. Някъде бях чела, че е цяло изкуство да умееш да приемаш съдбата си.
Слушам някакви странни парчета и интересното е,че те започват да придобиват някакъв смисъл за мен...Много неочаквано...Така де, никога не е късно да станеш за резил.
Шефката ми е в Прага, но работата си върви. Тези дни се замислих за това, че ако не е работата ми сигурно щях да съм пълно ку-ку. Дано само всичко тук да е ок.
Митко ще му правим прощъпулник в четвъртък. Трябва да измислим какви предмети да наредим. Ако сложим обаче мобилен телефон или каквато и да е друга техника... е просто другите предмети няма да имат шанс. Такива са съвремените деца.

вторник, ноември 13, 2007

Отново загубена

Имам нужда да говоря, дори да крещя. Болката в мен е толкова много, че вече ме боли сърцето, гърдите ми са се стегнали и не позволяват на дробовете ми да работят нормално. Не мога да споделя за страданието си, няма да ме разберат. А нещата стават по- зле. И други случки ми се случват, но ми е толкова болно като цяло, че почти не усещам тези събития, подминавам ги. Нямам сили за повече...
Всъщност не знам дали страдам пвече защото случката се случи или понеже знам, че няма да се случи никога повече.
Животът ми е дупка. Аз понякога си внушавам , че хиляди светулки светят около мен и придават блясък на съществуването ми. После отварям очи и разбирам, че те са само в болното ми съзнание.

неделя, ноември 11, 2007

Пеперуди

Толкова съм объркана. Не знам какво ми става. Мисля за неща, за които избщо не трябва и да се сещам...А мислите се блъскат в стените на черепа ми и ми причиняват ту силна болка, ту невероятно удоволствие. Отново искам да избягам, да се прибера в моя неизвестен дом, рай на спокойствието. Лутам се, блъскам се в светлината на една искрица...като огромна, черна, нощтна пеперуда. А крилете ми горят и скоро ще дойде момента, в който ще го осъзная с пълна сила, ще тупна на пода като една шесттонна оловна пеперуда с прегорели от болка криле.
Вчера тук валя прекрасен сняг. Прочисти въздуха, но не и мен. Искам само малко спокойствие.
Един прекрасен миг, откраднат, ми струва толкова много. Отново съм направила неволна грешка...

понеделник, ноември 05, 2007

Куцо

Куцо ми е! Може би защото идва онази специална част от месеца или просто нещата наистина не вървят. Може би защото зимата така за се каже е тук или шоколада ми е малко.... Има някои неща, които наистина ме притисняват. Честите срещи с една персона ме изкарват извън нерви. Не мога да си представя, че съществуват такива хора. Аз им викам "мозъчни валяци" - лек разговор с тях имаш чуството, че нещо продължително е тъпкало аксоните ти, докато болката завалдее цялята ти нервна система... Все пак народа си е казал, че простотията не ходи по гората. Дори не искам да се сещам за нея, но ще трябва да я виждам доста често...за жалост.
Събота си облъчих очите на UV лампа. Не съм се опитвала да хвана тен. Цял ден работих разни неща по дипломната си работа и тези лампи се ползват за да се стерилизира помещението за работа. Уж я изключих лампата пък два дни мъглата е по дирите ми. Добре че и Колумбиеца не се е довлачил.
Изтеглих си новия албум на Апокалиптика. Интересен е, но да нямаше толкова вокалисти. Все повече заприличват на типична рок- банда и все по- малко са Апокалиптика, но комерса преди всичко.
Искам да седна да прочета някоя хубава книга, но имам много статии за четене. Спи ми се, меланхолична съм, криво ми е, нервя се на всички. Искам да се скрия, не понеже проблема ми е много голям. Преживяла съм доста неща, причината за сегащното ми сътресение също ще преживея. Аз съм реалист, знам какво може и какво не може да се случи.