Днес преподавателката ми по мед. вирусология Любомира, ми изпрати много красив коледен подарък. Понякога забравям защо обичам толкова биологията, после се появява нещо такова, което ми напомня колко прекрасно е всичко. Когато днес го показах на майка си тя каза : " Представяш ли си, всичко това се случва непрекъснато в нас?"
Цъкни тук :)
петък, декември 29, 2006
вторник, декември 26, 2006
Коледна патица
Весела Коледа на всички и още по- коледна Нова Година!
Изминалите няколко дни ме научиха на няколко неща:
1) Никога не се омъжвай или ако се омъжваш кани свекървата ни само на кафе в събота!
2) Детето ти си е твое и ти трябва да си решаваш как да го гледаш!
3) Две лъвици не виреят заедно, особено ако всяка си има свое мнение!
4) Козирозите винаги са най- потърпевши!
5) Най- сладко е сам да си направиш палачинки!
6) Винаги има някой който вярва, че адаптираните млека са по- качествени от майчината кърма ( колкото и абсурдно да звучи) !Или ако не точно в това, то в това, че е важно да качваш кила, без значение какво точно ядеш!
7) Колкото и да разбираш от професията си и колкото и да е не разбира някой от професията ти , ако е достатъчно голям инат винаги може да ти каже че "теориите ти не намират никъде приложение"
8) Дори и някой да говори пълни простотии винаги може да намери смелост да ти каже ( просто от липса на аргументи в подкрепа на мнението си) че си тъпа идиотка ( дори и да е на заслужаваща уважение възраст)
9) Човешкото въображение е необичайно развихрящо се, когато се опитват да оплюят някого
10) Изобщо трай си, мило, щот мълчанието е злато, а невежеството не ходи по гората
Изминалите няколко дни ме научиха на няколко неща:
1) Никога не се омъжвай или ако се омъжваш кани свекървата ни само на кафе в събота!
2) Детето ти си е твое и ти трябва да си решаваш как да го гледаш!
3) Две лъвици не виреят заедно, особено ако всяка си има свое мнение!
4) Козирозите винаги са най- потърпевши!
5) Най- сладко е сам да си направиш палачинки!
6) Винаги има някой който вярва, че адаптираните млека са по- качествени от майчината кърма ( колкото и абсурдно да звучи) !Или ако не точно в това, то в това, че е важно да качваш кила, без значение какво точно ядеш!
7) Колкото и да разбираш от професията си и колкото и да е не разбира някой от професията ти , ако е достатъчно голям инат винаги може да ти каже че "теориите ти не намират никъде приложение"
8) Дори и някой да говори пълни простотии винаги може да намери смелост да ти каже ( просто от липса на аргументи в подкрепа на мнението си) че си тъпа идиотка ( дори и да е на заслужаваща уважение възраст)
9) Човешкото въображение е необичайно развихрящо се, когато се опитват да оплюят някого
10) Изобщо трай си, мило, щот мълчанието е злато, а невежеството не ходи по гората
четвъртък, декември 21, 2006
понеделник, декември 18, 2006
Супершоу "Такси"
Днес, като се прибирахме от прегледа на бебчо, хванахме такси. Шофьора щом разбра че ще вози младеж, веднага проветри таксито и нагласи отоплението на подходяща температура. После на шега попита свекървата на сестра ми, дали щом слезем от таксито му е позволено да пуши... От туко започна традиционния таксиджийски монолог.
- Аз, моя син като го взех от родилното и купих едни карамфили , ама цяла кощница. А те мокри, ама аз не се усещам и съм ги долепил до блузата и те ме омокрили. А лекарката ми вика "от радост сте се подмокрили."
Разказа как сина му от 3 години живеел в САЩ, женен за колумбийка само заради гражданството. Разбира се, не харесва американците.
- Жените им- като животни. Стегнали се в едни хубави клинове, та едни задници и кореми като баници, всичките им сланини се виждат! Изобщо не им пука!
Разбира се ЕС не бе пропуснат
- То и ние ще сме зле ама те да знаят кво ги чака. Ние тях три пъти ще ги продадем. Вчера един ми разправя, българи си организирали канал на 10 км от границата. Сложили бутка и бариера, събра ли им парите на нелегалните и уж ги пуснали. А на сутринта - лазят чужденцити в лозята около Петрич. А в Америка младежите банкомат с дъвка източват:)
Разказите бяха много весели. През цялото време се превивах от смях. Човека ми оправи настроението за две седмици на пред.
Имаше нещо много свежо за бг политическия живот, но...
Иначе бебчо е добре. Нищо бебешко не му е чуждо. жалоко, но асцендента му е козирог.
В общи линии е голям сладур. Сега спинка в другата стая.
Малко съм разочарована от магистратурата си. Все нищо не правим. Може би в края на следването ще имаме няква лабораторна практика понеже ще ни се наложи да си напишем дипломните работи....Ами кво да се прави. Ние ги лъжем че ни се учи, пък те - че им пука за нас!
- Аз, моя син като го взех от родилното и купих едни карамфили , ама цяла кощница. А те мокри, ама аз не се усещам и съм ги долепил до блузата и те ме омокрили. А лекарката ми вика "от радост сте се подмокрили."
Разказа как сина му от 3 години живеел в САЩ, женен за колумбийка само заради гражданството. Разбира се, не харесва американците.
- Жените им- като животни. Стегнали се в едни хубави клинове, та едни задници и кореми като баници, всичките им сланини се виждат! Изобщо не им пука!
Разбира се ЕС не бе пропуснат
- То и ние ще сме зле ама те да знаят кво ги чака. Ние тях три пъти ще ги продадем. Вчера един ми разправя, българи си организирали канал на 10 км от границата. Сложили бутка и бариера, събра ли им парите на нелегалните и уж ги пуснали. А на сутринта - лазят чужденцити в лозята около Петрич. А в Америка младежите банкомат с дъвка източват:)
Разказите бяха много весели. През цялото време се превивах от смях. Човека ми оправи настроението за две седмици на пред.
Имаше нещо много свежо за бг политическия живот, но...
Иначе бебчо е добре. Нищо бебешко не му е чуждо. жалоко, но асцендента му е козирог.
В общи линии е голям сладур. Сега спинка в другата стая.
Малко съм разочарована от магистратурата си. Все нищо не правим. Може би в края на следването ще имаме няква лабораторна практика понеже ще ни се наложи да си напишем дипломните работи....Ами кво да се прави. Ние ги лъжем че ни се учи, пък те - че им пука за нас!
неделя, декември 17, 2006
Направо ще се стопя
Ами вече взеха първа награда на финала на Гран При. Направо ще се разплача...толкова страст!
петък, декември 15, 2006
Снощи се възползвах от близкото си приятелство с едно мило другарче и ходих на "all that jazz" . Бедните студенти като мен трябва да си намират няква ниша та да отцелее духа им някак.
Ами постановкта е ...като филма. Разбира се, изпълнението и ефектите, танците са доста постни, за жалост. Джо Гидиън( не разбрах кой е актьора, който играе ролята) беше твърде нисък и дебел, отпуснат за "светило в хореографията и танцовот изкуство ) . Същото важи и за Аня Пенчева. При цялото ми уважение...Иначе беше добре. Със сигурност се почуствах доста по- добре след като го гледах.
Доста неща ми се насъбраха в последно време и наистина имах нужда да разпусна. Не знам как се получава, но точно когато си решил, че дори и малко , но си "поподредил къщичката си" се появява проблем от нейде си или просто някой да ти дръпне някоя подпорна греда....Изчистваш един проблем , други три ти хлопат вече на вратата.
Края на годината винаги е тежък за мен, но няма начин да го пропусна
Точно преди 15 мин имах най- готината лекция по мед. вирусология. Продължи точно 10 мин и беше нещо подобно на " колеги, днес съм много зает. Нека се видим...."
Ами постановкта е ...като филма. Разбира се, изпълнението и ефектите, танците са доста постни, за жалост. Джо Гидиън( не разбрах кой е актьора, който играе ролята) беше твърде нисък и дебел, отпуснат за "светило в хореографията и танцовот изкуство ) . Същото важи и за Аня Пенчева. При цялото ми уважение...Иначе беше добре. Със сигурност се почуствах доста по- добре след като го гледах.
Доста неща ми се насъбраха в последно време и наистина имах нужда да разпусна. Не знам как се получава, но точно когато си решил, че дори и малко , но си "поподредил къщичката си" се появява проблем от нейде си или просто някой да ти дръпне някоя подпорна греда....Изчистваш един проблем , други три ти хлопат вече на вратата.
Края на годината винаги е тежък за мен, но няма начин да го пропусна
Точно преди 15 мин имах най- готината лекция по мед. вирусология. Продължи точно 10 мин и беше нещо подобно на " колеги, днес съм много зает. Нека се видим...."
вторник, декември 12, 2006
Гнус
Тегаво ми е!
Нещата не се нареждат така както ми се искаше. Всъщност не трябва да се учудвам, но съм недоволна. Всички ме дразнят, до един. Пуши ми се. Днес, докато вървях по патриарха, през цялото време си представях как мога да си поискам цигара от някой миновач. Но не трябва. Познавам се и знам, че няма да мине много време и пак ще ги почна, а толкова се старах да ги откажа. Трябва да се справя.
Най- гнусното е , че се чуствам много сама, когато около мен има един концерта на Depeche mode народ.
И навън е едно мрачно и гадно.
Добре че Инка вчера звънна да се пошматим безцелно.
Защо ли колкото повече се опитваш да угодиш на хората около теб, те се отнасят отвратително?
Наистина искам да избягам, да се скрия. Да забравя за цялата простотия около себе си. Писнало ми е от хора дето си мислят, че са хванали на "Господ шлифера".
Така де, ако три дни под ред нещата са читави при мен- очаква се буря
Нещата не се нареждат така както ми се искаше. Всъщност не трябва да се учудвам, но съм недоволна. Всички ме дразнят, до един. Пуши ми се. Днес, докато вървях по патриарха, през цялото време си представях как мога да си поискам цигара от някой миновач. Но не трябва. Познавам се и знам, че няма да мине много време и пак ще ги почна, а толкова се старах да ги откажа. Трябва да се справя.
Най- гнусното е , че се чуствам много сама, когато около мен има един концерта на Depeche mode народ.
И навън е едно мрачно и гадно.
Добре че Инка вчера звънна да се пошматим безцелно.
Защо ли колкото повече се опитваш да угодиш на хората около теб, те се отнасят отвратително?
Наистина искам да избягам, да се скрия. Да забравя за цялата простотия около себе си. Писнало ми е от хора дето си мислят, че са хванали на "Господ шлифера".
Така де, ако три дни под ред нещата са читави при мен- очаква се буря
понеделник, декември 04, 2006
Бебчо
Вече съм леля. Мъника се роди днес, в 21: 50. Беше много вълнуващо, но и страшно. Те влизат, излизат, ти не знаеш какво става. Но , Слава Богу, всичко е наред. Мъника е 3 кг и 500 и е много сладък. Много се вълнувам... но когато чифт чисто нови очи те погледнат през плексигласовата преградка , и сякаш малката устичка се усмихва, май забравяш всичко. Не знам дали е имало момент в живота ми , в който съзнанието ми да се е изпразвало до толкова, давайки преимущество на емоцията и чистата радост :) Петте часа в родилно ми се сториха като 2 мин. Вълнението ми продължава да е огромно и не отстъпва място на съзнанието. Още не го осъзнавам съвсем.
Димитър Рачков също беше в отделението. Преди дни и той е станал баща, пожела ни успех и късмет, но защо ли на нас , като систър е свършила цялата работа.
Уф, хубаво е че всичко мина добре.
Дано ни е живо и здраво
Димитър Рачков също беше в отделението. Преди дни и той е станал баща, пожела ни успех и късмет, но защо ли на нас , като систър е свършила цялата работа.
Уф, хубаво е че всичко мина добре.
Дано ни е живо и здраво
събота, ноември 18, 2006
Албена и Максим
Преди малко мина представянето на Албена и Максим на първенството в Париж. Бяха невероятни.
Видето е на същия танц, но на друго първенство.
Уф, искам да напиша колко се гордея, че се състезават за България и още хиляди неща, но просто мисля да замълча и да се усмихна :)
Стратегия на транспортното самозадоволяване
Градския транспорт в София, предполагам и в другите по- големи градове, като цяло може да се опише с две думи "голямо adventure".
Миналата вечер по покана на мои приятели от студ. град предприех "кръстоносен поход" към въпросното място. Дори мислех да мина пеша по Витошка, но нали беше късничко и незнайно защо реших, че с тролея ще е по- безопасно. В тролей № 5 се запознах с младеща , такава кавато е тя след 9 часа. Дам, и аз бях говедо, но то не беше скачане, викане, палене на разни нещица. Стреснах се от шумотевицата и когато се обърнах видях че те не са по- големи от 12- 13 годишни. Защо ли се чудя като в последно време постоянно се говори за това как се държат дечицата в училище, събличащи се момичета пред стаята на директора, побоища, дори убийство на 8 годишно дете от негов връсник...
Когато слезнах от тролея и хванах 94 вече бях по- спокойна. Дам... на една от спирките до мен седна човек на около 50 години. Вперил в поглед в момичето срещу мен, което беше със симпатично деколте и къса пола, той започна да се гърчи странно. Първоначално реших, че е с болестта на Паркинсон или просто има някакво друго неврологично заболяване. Учудващо, тиковете му престанаха, когато срещу нас седна едър, симпатичен младеж. Да , правилно се сещате, оказа се, чечовека обръщаше внимание на определени свои органи , прикривайки се зад "тикове". С момичето се спогледахме. Май и двете схванахме в един и същ момент за какво става въпрос, но не посмяхме да станем.Аз лично, понеже не знаех какво ще изригне...
Едва ли има човек на който да не му се е случвало да се опитат да го опипат в градския транспорт или да забележе как някой " обръща внимание на себе се" пред цялата тълпа. На мен ми се е случвало, веднъж дори забих шамар.
Когато кандидатствах бях на гости при сестра ми. Един следобед, докато пиехме кафе, поглеждайки през прозореца видях как един младеж се беше качил на прозореца и изпъчил гърди, развяваше мъжкото си достойнство. Тряба да е било поне 8 -ми етаж. еми озъптете си нагона, бе хора! Струва ли си да се размажеш за едната чекия? Оказа се, че наши приятелки , щедро надарени от природата, са се пекли на покрива същия ден...ето го и стимулатора. Та чекиджиите са навсякъде...по паркове и градинки, между етажите, в градския транспорт...Оказва се че новата цена на билетчетата от 70 ст. включва и допълнителни екстри....
Абе, нямате ли си бани?
Миналата вечер по покана на мои приятели от студ. град предприех "кръстоносен поход" към въпросното място. Дори мислех да мина пеша по Витошка, но нали беше късничко и незнайно защо реших, че с тролея ще е по- безопасно. В тролей № 5 се запознах с младеща , такава кавато е тя след 9 часа. Дам, и аз бях говедо, но то не беше скачане, викане, палене на разни нещица. Стреснах се от шумотевицата и когато се обърнах видях че те не са по- големи от 12- 13 годишни. Защо ли се чудя като в последно време постоянно се говори за това как се държат дечицата в училище, събличащи се момичета пред стаята на директора, побоища, дори убийство на 8 годишно дете от негов връсник...
Когато слезнах от тролея и хванах 94 вече бях по- спокойна. Дам... на една от спирките до мен седна човек на около 50 години. Вперил в поглед в момичето срещу мен, което беше със симпатично деколте и къса пола, той започна да се гърчи странно. Първоначално реших, че е с болестта на Паркинсон или просто има някакво друго неврологично заболяване. Учудващо, тиковете му престанаха, когато срещу нас седна едър, симпатичен младеж. Да , правилно се сещате, оказа се, чечовека обръщаше внимание на определени свои органи , прикривайки се зад "тикове". С момичето се спогледахме. Май и двете схванахме в един и същ момент за какво става въпрос, но не посмяхме да станем.Аз лично, понеже не знаех какво ще изригне...
Едва ли има човек на който да не му се е случвало да се опитат да го опипат в градския транспорт или да забележе как някой " обръща внимание на себе се" пред цялата тълпа. На мен ми се е случвало, веднъж дори забих шамар.
Когато кандидатствах бях на гости при сестра ми. Един следобед, докато пиехме кафе, поглеждайки през прозореца видях как един младеж се беше качил на прозореца и изпъчил гърди, развяваше мъжкото си достойнство. Тряба да е било поне 8 -ми етаж. еми озъптете си нагона, бе хора! Струва ли си да се размажеш за едната чекия? Оказа се, че наши приятелки , щедро надарени от природата, са се пекли на покрива същия ден...ето го и стимулатора. Та чекиджиите са навсякъде...по паркове и градинки, между етажите, в градския транспорт...Оказва се че новата цена на билетчетата от 70 ст. включва и допълнителни екстри....
Абе, нямате ли си бани?
вторник, ноември 07, 2006
Голямото гъбаркане
В понеделник трябваше да се видя с един човек... Не бях много навита. По- скоро смутена дали ще се представя добре пред такъв авторитет. По пътя ми се обидах обаче, че въпросния господин не може да ме приеме, понеже имал друга задача за момента и се налага да изчакам. Разбира се се съгласявам, нямам избор. Леко ми олекна, но само за момента. Просто се удължава периода до срещата, но проблема не изчезва.
Реших че все пак деня ми не трябва да е напълно загубен и отидох във факултета да се запиша за магистратурата. Пред стаята на любимата ми секретарка вече имаше "един концерт" народ и списък с 48 човека, които са преди мен. записах се и аз и седнах в кафето. Влезнах при милата ми секретарка едва в 5 без 20. За пръв път в живота си я съжалих. Наистина изглеждаше като пребита. Винаги ужасно се заяжда с нас и се чуди как да ни усложни ежедневието. Ама явно днес и беше дошло толкова в повече, че даже нямаше сили да се дзвери.
Вторник трябваше да бъда на една лекция организирана от НМБ относно обновлението в млекопреработването по европейските стандарти. Вмъкнах се МЗГ използвайки прословутата си прилика със систър, намерих тъпата стая 400, която верно е забита в най- шибания коридор, който е на майна си райна и се стига с некъв си асансьор дето е след ъгъла, който...уф. Мацката която ме покани на тази лекция я нямаше. Чакам да се появи, ама уви. Лекцията почна и вместо очаквания скучен разговор за квотите оня започна да ни осведомява за рибовъдството. Оказа се че само аз мисля, че за мляко ще си говорим. Изнесох се бясна след първата почивка. Въпросната мацка ме гъбарка вече за 3-ти път сигурно...ами повече няма да и се вържа. Изобщо не ме интересува дали ще ми предложи работа или не. За такъв шеф трудно ще се работи. Едва ли щеше да и коства нещо да ми пише един мейл поне да не се разхождам.
Днес ни беше първата сбирка на магистрите. Малко ми е тъжно. Липсват ми колегите от бакалавъра. Тези тук всички са молекулярни биолози и се познават помежду си. Малко се чуствам отритната. Освен това ми изглежда доста по- страшно от бакалавъра. Таз дипломна работа ме стряска ужасно. Дано се справя. Уф ! Дори не мога да се ориентирам за евентуална тема или поне насока.
Реших че все пак деня ми не трябва да е напълно загубен и отидох във факултета да се запиша за магистратурата. Пред стаята на любимата ми секретарка вече имаше "един концерт" народ и списък с 48 човека, които са преди мен. записах се и аз и седнах в кафето. Влезнах при милата ми секретарка едва в 5 без 20. За пръв път в живота си я съжалих. Наистина изглеждаше като пребита. Винаги ужасно се заяжда с нас и се чуди как да ни усложни ежедневието. Ама явно днес и беше дошло толкова в повече, че даже нямаше сили да се дзвери.
Вторник трябваше да бъда на една лекция организирана от НМБ относно обновлението в млекопреработването по европейските стандарти. Вмъкнах се МЗГ използвайки прословутата си прилика със систър, намерих тъпата стая 400, която верно е забита в най- шибания коридор, който е на майна си райна и се стига с некъв си асансьор дето е след ъгъла, който...уф. Мацката която ме покани на тази лекция я нямаше. Чакам да се появи, ама уви. Лекцията почна и вместо очаквания скучен разговор за квотите оня започна да ни осведомява за рибовъдството. Оказа се че само аз мисля, че за мляко ще си говорим. Изнесох се бясна след първата почивка. Въпросната мацка ме гъбарка вече за 3-ти път сигурно...ами повече няма да и се вържа. Изобщо не ме интересува дали ще ми предложи работа или не. За такъв шеф трудно ще се работи. Едва ли щеше да и коства нещо да ми пише един мейл поне да не се разхождам.
Днес ни беше първата сбирка на магистрите. Малко ми е тъжно. Липсват ми колегите от бакалавъра. Тези тук всички са молекулярни биолози и се познават помежду си. Малко се чуствам отритната. Освен това ми изглежда доста по- страшно от бакалавъра. Таз дипломна работа ме стряска ужасно. Дано се справя. Уф ! Дори не мога да се ориентирам за евентуална тема или поне насока.
неделя, ноември 05, 2006
Стискам си палци
Малко ме е страх за утрешния ден. Исках да се чуя с майка ми, но няма да е безпокоя повече за днес. Погледнах си хороскопа, но е толкова опоскан, че профанските ми знания не помагат никак.
Ако беше по- нормален период от денонощието сигурно щях да посвиря, но уви. И без това съседката иска да ме провеси отнякъде като съхнеща цигулка. Така ги подреждат и в магазините. Винаги са ми изглеждали като мъртавци...сякаш казват "свали ме оттук и аз ще свиря за теб...помогни ми да оживея".
Защо трябва да се срещам с този човек? Уф! Мразя това чуство. Чуство на страх.Не е страх, а притиснение премесено със съмнение за положителен изход от ситуацията.
Не мога да повярвам, че дланите ми се изпотиха.
Ще трябва да си стискам палци :) Да видима дали ще ги потроша от стискане.
Ако беше по- нормален период от денонощието сигурно щях да посвиря, но уви. И без това съседката иска да ме провеси отнякъде като съхнеща цигулка. Така ги подреждат и в магазините. Винаги са ми изглеждали като мъртавци...сякаш казват "свали ме оттук и аз ще свиря за теб...помогни ми да оживея".
Защо трябва да се срещам с този човек? Уф! Мразя това чуство. Чуство на страх.Не е страх, а притиснение премесено със съмнение за положителен изход от ситуацията.
Не мога да повярвам, че дланите ми се изпотиха.
Ще трябва да си стискам палци :) Да видима дали ще ги потроша от стискане.
сряда, ноември 01, 2006
Лелини истории
Нямам търпение да приближи декември. Става студено, това е кофти, но в началото на декември чакаме едно сладурче. Днес му донесаха леглото. Знам че ще плаче и живота ще бъде свързан предимно с миене на дупета и сменяне на памперси. Не знам как мога да го обичам като единствената представа за Него е дебелото коремче на сестра ми и доста неястни снимки от ултразвук. Искам вече да купувам бебешки дрешки и дрънкулки. Няма да го направя,поне не и до средата на месеца, защото съм страшно суеверна.
Дам, още не се е появил, а вече ме разтапя :)
Дано всичко е наред и да мине безпроблемно.
Дам, още не се е появил, а вече ме разтапя :)
Дано всичко е наред и да мине безпроблемно.
вторник, октомври 31, 2006
Есента си е тука, даже замирисва на зима и на истиски студ. Вчера направо ми замръзнаха ушите (нали са огромни, та все се развяват срещу вятъра) докато се прибирах.
Безцелно, всеки ден се разкарвам до университета та да видя дали оназ световна заповед вече е излезла. Вчера бях свидетел на един скандал подходящ за "господари на ефира". Колежка с по- нисък бал е получила държавно място в една от магистърските програми, а тази която има цяла единица отгоре е класирана при платените бройки и е решила да вдигне факултета, но да не оставя нещата така. Така и трябва. Не ти е нужна да търсиш с лупа несправедливостта. Дано нещата се наредят, но мен ако питат нито едната не заслужава държавна субсидия.
В общи линии в момента нищо не се случва. В някво очакване съм. Странно, но си поднових контактите с хора, които смятах, че едва ли някога отново ще видя. Срещам ги навсякъде- по улците, в нета, в кафета....Нещо се случва :) въпреки че ми харесва.
Всичко което ми се прави в момента обаче е ...една много хубава книга. Имам нещо под ръка за номерология и кабала, но май не точно това ми се чете в момента. Трябва ми нещо, в което да потъна. Иска ми се да си почина хубаво от всичко. Колко абсурден е света, в който живея, в това се убеждавам всеки ден. Слуша ми се Skin, иска ми се с приятелчетата си да седна в парка и да си пеем някое старо парче. Искам всичко пак да е толкова просто.
Дам пак отпраших в оная посока дето не я харесвам много.
Искам да съм на снимката
сряда, октомври 25, 2006
По родните места...
Преди около седмица и нещо с батко решихме да се прибираме в... както казва една моя приятелак " аре, кой от къде е ....". Та тръгнахме значи. Пропуснахме отбивката за Пловдив, замотахме се малко, но благодарение на баща му( този човек е като атлас ) успяхме да се приберем и при това не закъсняхме прекалено, че майка ми да задава странни въпроси.
Следва:
Действие 1 : Всички се радван че съм си вкъщи.
Дази седмица беше изпълнена с много емоции от срещи с хора, който не съм виждала от много време. Наталия си е все същата и добре че е така. Видях се и с братовчедка ми Ина и след това и двете отидохме на репетиция на оркестъра. Там свирих ... 8 години. По мое време :) бяхме поне 20 и повече. Сега са останали 9 цигулки. Но трябва да се признае на Филипов, че и при това положение резултата е добър. Посрещнаха ме много топло :) Прииска ми се пак да съм на 15, да си стоя на моя стол, ей там , на третия пулт. После ходих на един концерт по случай Деня на Кърджали. Тази прогарам я бях гледала :))Някои неща не се променят.
Същата вечер водих доста странен теологически спор с приятелка на Инчето. Хех бях малко арогантна. Много съжалявам че понякога се паля така.
Хех и на 21 , който е деня на Кърджали, решаваме с майка да купим :) чушки щото ми се ядеше домашна лютеница. И минаваме с майка през центъра съвсем неглижирани щот нали за чушки отиваме...и на централната улица- парад на училищата! Есетествено виждам половината си учителки и няма как едно здрасти да не има кажа ама се усищам как съм с облечена като за тенис :) пък то парад някъм се състои. Веселба
Целия ми престой там обаче мина под знака на притиснението и неизвестността от това какво ми предстои когато се прибера в София.
Трябва да престана да се притеснявам.
Следва:
Действие 1 : Всички се радван че съм си вкъщи.
Дази седмица беше изпълнена с много емоции от срещи с хора, който не съм виждала от много време. Наталия си е все същата и добре че е така. Видях се и с братовчедка ми Ина и след това и двете отидохме на репетиция на оркестъра. Там свирих ... 8 години. По мое време :) бяхме поне 20 и повече. Сега са останали 9 цигулки. Но трябва да се признае на Филипов, че и при това положение резултата е добър. Посрещнаха ме много топло :) Прииска ми се пак да съм на 15, да си стоя на моя стол, ей там , на третия пулт. После ходих на един концерт по случай Деня на Кърджали. Тази прогарам я бях гледала :))Някои неща не се променят.
Същата вечер водих доста странен теологически спор с приятелка на Инчето. Хех бях малко арогантна. Много съжалявам че понякога се паля така.
Хех и на 21 , който е деня на Кърджали, решаваме с майка да купим :) чушки щото ми се ядеше домашна лютеница. И минаваме с майка през центъра съвсем неглижирани щот нали за чушки отиваме...и на централната улица- парад на училищата! Есетествено виждам половината си учителки и няма как едно здрасти да не има кажа ама се усищам как съм с облечена като за тенис :) пък то парад някъм се състои. Веселба
Целия ми престой там обаче мина под знака на притиснението и неизвестността от това какво ми предстои когато се прибера в София.
Трябва да престана да се притеснявам.
събота, октомври 07, 2006
Кво да кажа
Хороскопа ми е много лош. Личния. В почти всички месечни хороскопи октомври е успешен, но като си гледах личния...не разбирам чак толкова, но...Все пак наистина се случват кофти неща. Скоро всичко ще свърши. В общи линии не съм очаквала и да се наредят добре. В живота ми винаги така се е случвало- мога да полагам огромни усилия, старание, уж стигам до някъде, после се спъвам на финала, толкова болезнено че просто нямам сили да продължа. Не съм и очаквала да се случи по друг начин. Дано всички, които злобееха сега да пируват. Е, ок, не успях. Дано ви е сладко. Наздраве
четвъртък, октомври 05, 2006
Не пак , отново
Пак! Все пак нещата са си такива и аз няма какво да направя. Не мога да разбера с какво точно съм го заслужила. Тъкмо бях решила, че нещата започват да се понареждат и сега отново съм на дъното. Лошото е че вече нямам сили да се боря срещу невидимите стени и телените огради. Не ми се и иска. Омръзна ми. Не виждам смисъл. Не мога да дишам, да вярвам. Няма в какво.
неделя, октомври 01, 2006
Реалити ужаси
Днес гледах ББ3. Едва ли ще повторя. Не обичам да давам оценки за хорското поведение. Не е моя работа. Нито за интелекта им- винаги има някой по- умен от теб , който също би оценил не много положително поведението ти и размислите ти. Но онзи селски гъзар...Не го познавам, по принцип не изпитвам отрицателни чуства към никого, но него го ненавиждам. Всички са отвратителни. Проява на най- долното човешко поведение, избиване на комплекси, нисши страсти...
Пеньо- образа на различното, непознато, отхвърлено дори и от себеподобните си. Гаро доказа че е арменец. Съчуствам му. Трудно е да носиш дамгата на некрасивото лице и различното от т.н. "нормално" поведение. Радвам се че не ми е пукало никога за това че формата на носа ми много напомня тази на Пеньо. Надявам се да оцелее и ако иска операция толкова, мечтата му да се сбъдне. Както и всичките му останали. А болката му. Винаги ще я носи в себе си, за жалост е нежна душа.
Панайот е типичен "мъж". Бас държа че е девствен или свършва за секунди. Толкова комплексиран човек рядко може да се наблюдава. Виждаме съвсем добре че скоро е слезнал от дървото. А отчаянието му е толкова горямо че се лепва за всяка мома, която се доближи до него. Бабата успя да го възбуди за 10 сек. Тоя човек не е виждал цица.
А после се състезаваха да уригат. Колко горд беше селския дръвник от завидните си умения в тази област. Срам ме е , че така и не успях да изуча това изкуство! Защото то е изкуство и когато Панайот изригва спортния си хъс и дава всичко от себе си, всички трябва да замълчим и да се възхитим на таланта му. За жалост единствен.
А бременната- как може да пуши цигара след цигара точно в периода, в който се подготвят белите дробове на бебето. Имах познат, който като дете беше преживял повече от една операция на сърцето именно заради страста на майка му към цигарите. Такива хора ...не знам какво да кажа.
Стига съм ги съдила. Както казва един мой много обичан преподавател "всеки е ексцентрик по своему". Всеки носи отговрност за себе си и поведението си. Дано и Нова тв се замислят над това.
Пеньо- образа на различното, непознато, отхвърлено дори и от себеподобните си. Гаро доказа че е арменец. Съчуствам му. Трудно е да носиш дамгата на некрасивото лице и различното от т.н. "нормално" поведение. Радвам се че не ми е пукало никога за това че формата на носа ми много напомня тази на Пеньо. Надявам се да оцелее и ако иска операция толкова, мечтата му да се сбъдне. Както и всичките му останали. А болката му. Винаги ще я носи в себе си, за жалост е нежна душа.
Панайот е типичен "мъж". Бас държа че е девствен или свършва за секунди. Толкова комплексиран човек рядко може да се наблюдава. Виждаме съвсем добре че скоро е слезнал от дървото. А отчаянието му е толкова горямо че се лепва за всяка мома, която се доближи до него. Бабата успя да го възбуди за 10 сек. Тоя човек не е виждал цица.
А после се състезаваха да уригат. Колко горд беше селския дръвник от завидните си умения в тази област. Срам ме е , че така и не успях да изуча това изкуство! Защото то е изкуство и когато Панайот изригва спортния си хъс и дава всичко от себе си, всички трябва да замълчим и да се възхитим на таланта му. За жалост единствен.
А бременната- как може да пуши цигара след цигара точно в периода, в който се подготвят белите дробове на бебето. Имах познат, който като дете беше преживял повече от една операция на сърцето именно заради страста на майка му към цигарите. Такива хора ...не знам какво да кажа.
Стига съм ги съдила. Както казва един мой много обичан преподавател "всеки е ексцентрик по своему". Всеки носи отговрност за себе си и поведението си. Дано и Нова тв се замислят над това.
петък, септември 29, 2006
Направо съм си изрод
Ще ми се да напиша нещо.
Пак ми е тревожно. Нещо не е наред. Отпуснала съм се, зарадвах се, а още не му е време. Страх ме е че няма да си свърша работата докрай и отново няма да стигна до желаната цел. Дори ме е страх да мисля за това. По дяволите. Пак ще се прецакам. Но кво си прави човек сам, друг никой не може да му направи.
Пак ми е тревожно. Нещо не е наред. Отпуснала съм се, зарадвах се, а още не му е време. Страх ме е че няма да си свърша работата докрай и отново няма да стигна до желаната цел. Дори ме е страх да мисля за това. По дяволите. Пак ще се прецакам. Но кво си прави човек сам, друг никой не може да му направи.
сряда, септември 27, 2006
Баклава
Вече съм баклава :) Когато го споменах на един приятел, той ми обясни че всъщност повече ми отива да съм щрудел :)
Доживях и аз да си завърша висшето образование. Няма да си кривя душата, много се радвам. Радвам се че имам 6 на държавния си изпит. Беше ми го пожелал един преподавател на последния семестриален изпит, който взех също с 6 :) Наистина се радвам. Надявам се това да е началото на един по- красив период от живота ми. Пожелавам си го.
Благодаря на всички, които ме изтърпяха геройски през този период. Задачата им не беше никак лека.
Доживях и аз да си завърша висшето образование. Няма да си кривя душата, много се радвам. Радвам се че имам 6 на държавния си изпит. Беше ми го пожелал един преподавател на последния семестриален изпит, който взех също с 6 :) Наистина се радвам. Надявам се това да е началото на един по- красив период от живота ми. Пожелавам си го.
Благодаря на всички, които ме изтърпяха геройски през този период. Задачата им не беше никак лека.
петък, септември 22, 2006
Just let the sun
I walked into the sea
Those waves, they came for me
Egged on by scarlet sun
But I will never burn
My eyes stay liquid free
Not phased by chemistry
The whole nine yards I see
Striding through the haze
Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home
Just let the sun
Shine on your face
Special, these dirty deeds
That floods my pretty dreams
I snap awake from love
Relieved I'm on my own
Fearless and tacky free
Guided by empathy
Still you're not lost on me
I still smell the sea
Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home
Just let the sun
Shine on your face
You'll make it (x3)
Ooh, just let the sun
The sun
You just need the sun
The sun
Ooh
Just let the sun (just let the sun)
Shine on your face (shine on your face)
Only the darkness blinds your way (only the darkness. blinds your way)
You take it easy (you take it easy)
You walk on your own (walk on your own)
Look for the sunshine you'll find your way home (look for the sunshine. find your way home)
Just let the sun
Shine on your face
Those waves, they came for me
Egged on by scarlet sun
But I will never burn
My eyes stay liquid free
Not phased by chemistry
The whole nine yards I see
Striding through the haze
Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home
Just let the sun
Shine on your face
Special, these dirty deeds
That floods my pretty dreams
I snap awake from love
Relieved I'm on my own
Fearless and tacky free
Guided by empathy
Still you're not lost on me
I still smell the sea
Just let the sun
Shine on your face
Only the darkness blinds your way
You take it easy
You walk on your own
Look for the sunshine you'll find your way home
Just let the sun
Shine on your face
You'll make it (x3)
Ooh, just let the sun
The sun
You just need the sun
The sun
Ooh
Just let the sun (just let the sun)
Shine on your face (shine on your face)
Only the darkness blinds your way (only the darkness. blinds your way)
You take it easy (you take it easy)
You walk on your own (walk on your own)
Look for the sunshine you'll find your way home (look for the sunshine. find your way home)
Just let the sun
Shine on your face
четвъртък, септември 21, 2006
Big Brother 3
На 18. 09 стартира третия сезон на Big Brother. Отново се залага на простотията.
Кой е вътре?
1 Някъв ръгбист. Трябва никак да не ти върви в спорта, за да си позволиш да се излежаваш три месеца и в крайна сметка да заприличаш на отпуснат чувал с картофи. Но все пак този изглижда да е най- интелигентен.
2) Някъв барман, който е бивше гадже на 3)Дияна или нещо си там- студентка в НХА. Приключили са връзката си с бой.
4)Баба Виолета- Къде отидоха онез мили бабки, които плетат пуловери на внуците и пържат картофки за обяд?Колко нещастни са днешните деца. Малко от тях ще имат късмет да имат една " истинска баба"!
5)Тройно нападение. Тризначки в шоуто- много тъпи и руси. Речника на първата се състои от "ахам" , "мъъъъъ", "да", "не" и "разбира се". Невероятно представяне- " Не обичам да работя, никога не съм имала намерение. Обичам да пазарувам и да ме издържат" Че е малко не съмсем финна, трябва да е як младежа.
6)Гаро- травестит от Пловдив.
7)Ева- с бившия и (Мариан от ББ2) може тва да им стане като сезонна работа. Но е симпатична. Обича астрология и нумерология.
8)Лиляна- Няква мутреса ще е това. Само 350 евро и били цайсите :) Бившия и подарил кола ама като му писнало да я клати (не колата) си я взел :) Споменах ли, че е мутреса?
9)Мариола- побиват ме тръпки. Чудя се дали не е травестит или просто така си изглежда. Ужасен диалект. Няма нужда да споменава, че е от Сливен. Много луда, като фурия, но не впечатляващо ами засрамващо. Такава натурална селянка не бях виждала от години.
10)Павел- той "плющи". Бас държа че пениса му е като на пеленаче.
11) Палома- тази е сладка. ЗА съжаление е имала много неща с които е трябвало да се справя и май е избирала не винаги правилния начин.
12)Панайот- няма думи. Типичен селски гъзар. Само дето нежната Пепи такъв номер му извъртя, че може и да последва самоубийство. ББ трябва да помислят за някои неща по- задълбочено.
13)Въпросната Пепи, по паспорт Пеньо. Момче изглеждащо като момиче с тайна мисия да се държи като такова за една седмица. Сега се чудя дали ББ се сещат колко проблеми има той и как не е хубаво да си играят с човешката съдба по такъв брутален начин.
14)Пламен- ей от такива изроди се "раждат" водачи като Хитлер. Ужас! Волен Сидеров ще е очарован. Би било наказание за всеки да съжителства с човек като него. Той мрази всичко, а се пише за голям християнин.
15)Светлана- бременна от любовника си в 8 месец. Нямам кяква да кажа.
16)Тодор- бивш сводник , опитвайки се да прочисти греховете си със следване на богословие.
Картинката е прелестна. Няма да се пропусне нищо ако не се гледа. Очаквам да се бият , да се карат, да се ръсят глупости. Жалко е че по- малките го приемат за пример.
Сещам се за Star Academy. Децата там поне имаха няква цел и талант и ...
Кой е вътре?
1 Някъв ръгбист. Трябва никак да не ти върви в спорта, за да си позволиш да се излежаваш три месеца и в крайна сметка да заприличаш на отпуснат чувал с картофи. Но все пак този изглижда да е най- интелигентен.
2) Някъв барман, който е бивше гадже на 3)Дияна или нещо си там- студентка в НХА. Приключили са връзката си с бой.
4)Баба Виолета- Къде отидоха онез мили бабки, които плетат пуловери на внуците и пържат картофки за обяд?Колко нещастни са днешните деца. Малко от тях ще имат късмет да имат една " истинска баба"!
5)Тройно нападение. Тризначки в шоуто- много тъпи и руси. Речника на първата се състои от "ахам" , "мъъъъъ", "да", "не" и "разбира се". Невероятно представяне- " Не обичам да работя, никога не съм имала намерение. Обичам да пазарувам и да ме издържат" Че е малко не съмсем финна, трябва да е як младежа.
6)Гаро- травестит от Пловдив.
7)Ева- с бившия и (Мариан от ББ2) може тва да им стане като сезонна работа. Но е симпатична. Обича астрология и нумерология.
8)Лиляна- Няква мутреса ще е това. Само 350 евро и били цайсите :) Бившия и подарил кола ама като му писнало да я клати (не колата) си я взел :) Споменах ли, че е мутреса?
9)Мариола- побиват ме тръпки. Чудя се дали не е травестит или просто така си изглежда. Ужасен диалект. Няма нужда да споменава, че е от Сливен. Много луда, като фурия, но не впечатляващо ами засрамващо. Такава натурална селянка не бях виждала от години.
10)Павел- той "плющи". Бас държа че пениса му е като на пеленаче.
11) Палома- тази е сладка. ЗА съжаление е имала много неща с които е трябвало да се справя и май е избирала не винаги правилния начин.
12)Панайот- няма думи. Типичен селски гъзар. Само дето нежната Пепи такъв номер му извъртя, че може и да последва самоубийство. ББ трябва да помислят за някои неща по- задълбочено.
13)Въпросната Пепи, по паспорт Пеньо. Момче изглеждащо като момиче с тайна мисия да се държи като такова за една седмица. Сега се чудя дали ББ се сещат колко проблеми има той и как не е хубаво да си играят с човешката съдба по такъв брутален начин.
14)Пламен- ей от такива изроди се "раждат" водачи като Хитлер. Ужас! Волен Сидеров ще е очарован. Би било наказание за всеки да съжителства с човек като него. Той мрази всичко, а се пише за голям християнин.
15)Светлана- бременна от любовника си в 8 месец. Нямам кяква да кажа.
16)Тодор- бивш сводник , опитвайки се да прочисти греховете си със следване на богословие.
Картинката е прелестна. Няма да се пропусне нищо ако не се гледа. Очаквам да се бият , да се карат, да се ръсят глупости. Жалко е че по- малките го приемат за пример.
Сещам се за Star Academy. Децата там поне имаха няква цел и талант и ...
неделя, септември 17, 2006
понеделник, септември 11, 2006
Only time
Отивам днеска в бф-то за малко организационни. Мисля си,че съм толкова ранна,че няма никого да засека. И то още Сашко по пътя...Дрън- дрън глупости. Обяснява ми, че изглеждам изключително свежа като за рано сутринта. Разделяме се. Той имаше твърде неприятна среща с една шанта...Леле майко не му завиждам.
Седя си пред таблото с обяви ...чакам великата секретарка да се появи. Мярка се позната муцуна. Шляп по вратлето. Леле всички харесват странната ми прическа.
Свършвам си работата и слизам към кафето- познати лица. Мятам се на врата на първя дългокос симпатяга :) Малко групости и бав в кафето...Колко е приятно с тях. Все още носят надеждата в себе си. Свежарки. А Маринка е чисто ку-ку. Не знам защо, но я обичам. Разбира се при нея също нищо не върви нищо както трябва. Може би за това си пасваме. Живота ни е тъп и объркан, леко плесенясал, съвсем подходящ да си изолираш няква гнус от него.
Каца Гоги и Славейчето ми. ХЕ пък тях от кога не съм ги виждала. Даже не се усещам как вече вися на врата на Славейчето ми. А Гоги ревнува че не съм уважила първо него. Хвалят се, излъгали са микрото. :)
Прибираме се със Славейчо по познатия път.
Хех не ми стига. Още не съм получила това за което дойдох и не съм готова да си тръгна. Трябва ми още време
Седя си пред таблото с обяви ...чакам великата секретарка да се появи. Мярка се позната муцуна. Шляп по вратлето. Леле всички харесват странната ми прическа.
Свършвам си работата и слизам към кафето- познати лица. Мятам се на врата на първя дългокос симпатяга :) Малко групости и бав в кафето...Колко е приятно с тях. Все още носят надеждата в себе си. Свежарки. А Маринка е чисто ку-ку. Не знам защо, но я обичам. Разбира се при нея също нищо не върви нищо както трябва. Може би за това си пасваме. Живота ни е тъп и объркан, леко плесенясал, съвсем подходящ да си изолираш няква гнус от него.
Каца Гоги и Славейчето ми. ХЕ пък тях от кога не съм ги виждала. Даже не се усещам как вече вися на врата на Славейчето ми. А Гоги ревнува че не съм уважила първо него. Хвалят се, излъгали са микрото. :)
Прибираме се със Славейчо по познатия път.
Хех не ми стига. Още не съм получила това за което дойдох и не съм готова да си тръгна. Трябва ми още време
събота, септември 09, 2006
Майната му
Днес се замислих дали е възможно човек да не притежава никакви качества, които да си струват. Кога се чустваш безличен? Кога ежедневието ти те поглъща? Кога усещаш, че не можеш да промениш нищо, нищо не зависи от теб? Не си избирал дали да се родиш, в какво семейство, какво да ти се случва...Колко са векторите, вълните, които те тласкат като песачинка на брега на студенота море? Дали можеш да се спреш? Дали има надежда? Кога си плащаш ужасно високата цена за бъркалката в кафето? Нещото което по принцип се получава безплатно за да можеш по- лесно да смесиш кафето и захарта, които вече си закупил, че да им усетиш вкуса? " Гор-чи- во!" - И младоженците си подариха дълга и страстна целувка! Въпроса е кога наистина започва да горчи като жлъчка, а няма кой да те целуне че да балансира нещата.
ДОбре де, блога ми е заприличал на черна дупка последно време и поглъща всичките ми черни емоции, но иначе ще трябва да занимавам хората около мен с горчилката и търсенията през които преминавам. Понеже обикновено съм "изслушващата" , сега няма кой мен да ме изслуша. Ще трябва да пиша. Иначе ще експлоадирам
Трябва да ми се случи нещо хубаво...Трябва да успея да се справя...Трябва да се случи онова хубаво нещо, което ще ми покаже, че не всичко е напразно или не съвсем или ...просто ще ме накара да се почуствам по- добре.
Майната му на всичко!
ДОбре де, блога ми е заприличал на черна дупка последно време и поглъща всичките ми черни емоции, но иначе ще трябва да занимавам хората около мен с горчилката и търсенията през които преминавам. Понеже обикновено съм "изслушващата" , сега няма кой мен да ме изслуша. Ще трябва да пиша. Иначе ще експлоадирам
Трябва да ми се случи нещо хубаво...Трябва да успея да се справя...Трябва да се случи онова хубаво нещо, което ще ми покаже, че не всичко е напразно или не съвсем или ...просто ще ме накара да се почуствам по- добре.
Майната му на всичко!
петък, септември 08, 2006
Полет над нощта
Аз съм огромна, черна, оловна пеперуда...гротескна. С криле - плетени мечти и сънища. Тромаво се отлепвам от студения си, покрит със сълзи и скреж под на стаята си . Отлитам към светлината, към една искрица, която ще изпепели крилете ми. Понасям се тромаво и се питам :" Трябва ли да се страхувам от смърта? Силата на искрицата, която ще слее плетените ми мечти с огъня и те ще достигнат безкрая."
Затварям очи. Някой ме приспива в съзнанието ми. Спомените ми се преплитат с опръсканите с утринна свежест листа на въображаемото бъдеще.
Отварям очи. Светлината е толкова силна че примигвам бързо....превръщам се в един от хилядите танцуващи паяци...един от онези, които не спират да танцуват в дъжда, слепи за светлината.
Първия ми приятел бе писал веднъж( хех, не само веднъж де. по принцип си пишеше ехектно) великорепно есе. Текущите драсканици са хвърчащи мисли, предизвикани от спомена за него (есето).
Затварям очи. Някой ме приспива в съзнанието ми. Спомените ми се преплитат с опръсканите с утринна свежест листа на въображаемото бъдеще.
Отварям очи. Светлината е толкова силна че примигвам бързо....превръщам се в един от хилядите танцуващи паяци...един от онези, които не спират да танцуват в дъжда, слепи за светлината.
Първия ми приятел бе писал веднъж( хех, не само веднъж де. по принцип си пишеше ехектно) великорепно есе. Текущите драсканици са хвърчащи мисли, предизвикани от спомена за него (есето).
четвъртък, септември 07, 2006
Human behaviour- Bjork
If you ever get close to a human
and human behaviour
be ready to get confused
there's definitely no logic
to human behaviour
but yet so irresistible
there's no map
to human behaviour
they're terribly moody
then all of a sudden turn happy
but, oh, to get involved in the exchange
of human emotions is ever so satisfying
and there is no map
and a compass
wouldn't help at all
human behaviour
and human behaviour
be ready to get confused
there's definitely no logic
to human behaviour
but yet so irresistible
there's no map
to human behaviour
they're terribly moody
then all of a sudden turn happy
but, oh, to get involved in the exchange
of human emotions is ever so satisfying
and there is no map
and a compass
wouldn't help at all
human behaviour
неделя, септември 03, 2006
Носталгично
Преди 4 години почина един мой съученик. Митко. Пушехме в близкото "междублоково пространство" с другите от димящата компания- Наталия, Мима, понякога Деси, Румен...Петето. Минаха 4 години от завършването ми. Беше ни весело. Бягахме от час и пиехме кафе в едно заведение, което кръстихме "Чалгито".
КОгато Митко почина бях толкова потресена. Още не вярвам.
Тез цигари...тлкова вредят. Ако не бяха те нямаше да опозная толкова много хора. В смешната фас пауза успяваш да споделиш, да се посмееш, да направиш план за вечерта.
След репетициите с оркестъра сядахме задружно на една пейка до Културния дом.Говорехме си, смеехме се. Преди месец, може би, почина Александра Беловска(момичето , което дари органи за трансплантация). ПОзнавах я по физиономия. Танцуваше в един балет "Странже". Добра приятелка на момиче с което свирех. Когато тя почина се запитах " Какво става с моя випуск?" Милата Александра. Милия Митко. Отидоха си толкова рано. Защо?
Училището, толкова ми липсва. НЕ знам точно какво, но нещо изчезва от теб, бяга , в момента в който целунеш знамето за последен път. Нещо се счупва. Като че никога няма да бъдеш толкова искрено усмихмащ се и цял. Цигулката, репетициите, уроците.
ТОлкова искам още да пуша на някоя пейка със Стън или Вики или Наталия. Наталия, знам че никога няма да прочетеш това, но толкова много ми липсваш. Всички ми липсват.
Надявам се да откриете щастието си и да бъдете винаги много усмихнати и весели. Випуск 2002.
КОгато Митко почина бях толкова потресена. Още не вярвам.
Тез цигари...тлкова вредят. Ако не бяха те нямаше да опозная толкова много хора. В смешната фас пауза успяваш да споделиш, да се посмееш, да направиш план за вечерта.
След репетициите с оркестъра сядахме задружно на една пейка до Културния дом.Говорехме си, смеехме се. Преди месец, може би, почина Александра Беловска(момичето , което дари органи за трансплантация). ПОзнавах я по физиономия. Танцуваше в един балет "Странже". Добра приятелка на момиче с което свирех. Когато тя почина се запитах " Какво става с моя випуск?" Милата Александра. Милия Митко. Отидоха си толкова рано. Защо?
Училището, толкова ми липсва. НЕ знам точно какво, но нещо изчезва от теб, бяга , в момента в който целунеш знамето за последен път. Нещо се счупва. Като че никога няма да бъдеш толкова искрено усмихмащ се и цял. Цигулката, репетициите, уроците.
ТОлкова искам още да пуша на някоя пейка със Стън или Вики или Наталия. Наталия, знам че никога няма да прочетеш това, но толкова много ми липсваш. Всички ми липсват.
Надявам се да откриете щастието си и да бъдете винаги много усмихнати и весели. Випуск 2002.
събота, септември 02, 2006
Сменяме това което можем
Стария образ ми писна. Но да сменя това е толкова лесно. В биологията, когато някой процес се отклони от нормалното си протичане се включва някой балансиращ го процес. Всичко е толкова подредено и балансирано...далеч не е съвършено, но едно красиво нещо никога не е такова. Понякога успявам да опиша повечето неща, които се случват с някой специфичен биохимичен процес. На тез около мен им е досадно, но все пак повечето ми познати са икономисти, простено им е.
А живота ни...понякога е толкова неконтролируем...като грешка в генетичната информация,която SOS системата не е успяла да поправи своевременно, разчита се като ужасно дефектен белтък...а това не ти позволява да се изправиш понеже ставите ти липсват и ...
Въпроса е защо се случват...защо клетките загубват контактното си инхибиране и предизвикват "тумори" в живота ни? А когато започва да не ти харесва...Хех, трудно е да му смениш кода. Невъзможно е да накараш сатурн да смени местоположението си...та да беше само той проблем...
А живота ни...понякога е толкова неконтролируем...като грешка в генетичната информация,която SOS системата не е успяла да поправи своевременно, разчита се като ужасно дефектен белтък...а това не ти позволява да се изправиш понеже ставите ти липсват и ...
Въпроса е защо се случват...защо клетките загубват контактното си инхибиране и предизвикват "тумори" в живота ни? А когато започва да не ти харесва...Хех, трудно е да му смениш кода. Невъзможно е да накараш сатурн да смени местоположението си...та да беше само той проблем...
сряда, август 23, 2006
Понеже....
Понеже предишния пост е много тъжен и... мразя да съм тъжна и отчаяна.Така че малко разведряване.
Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.
Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.
По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада.
При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).
2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?
Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".
Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.
Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл - газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.
По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада.
При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).
2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?
Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира... оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".
Наистина това се случва
Чудя се дали е възможно някога нещата да се подредят. Не, истината е, че нищо никога няма да бъде наред в моя живот, колкото и да се старая. Толкова много ми писна. Просто не знам какво толкова съм направила, че всичко трябва да е така отвратително. Скоро ще загубя единственото, което ми остана. А от много всичко е пустиня.
събота, август 19, 2006
33
Такава е жега че се чудя след колко секунди ще се стопя. Водородните връзки се разпадат. Белтъците не са ми вече така стабилни.Ще ми се да отплавам на север, много на север. Ха , за това пък защо ли почна Life burns...сещам се за видеото и и ми става още по- топло.
Възможно ли е да се мисли адекватно когато мозъка ти почти изгаря. Нечовешко е .Някой трябва да осъди времето.Знам че метаболизма са забява в такова време за да се охладим. Мечтая си да имам фонтан в центъра на стаята и да се пльосна вътре :) В една студена зимна вечер най- доброто отоплително средство е ... един симпатичен и страстен младеж. А сега в жегата какво да си поръчам? Ледената кралица Азис? Хехе, знаех си, че човек спира да мисли адекватно.
Дам, сега ще си представя, че съм примерно в ...Петербурк, Москва или Хелзинки и ще се зачета в някой цикъл
Възможно ли е да се мисли адекватно когато мозъка ти почти изгаря. Нечовешко е .Някой трябва да осъди времето.Знам че метаболизма са забява в такова време за да се охладим. Мечтая си да имам фонтан в центъра на стаята и да се пльосна вътре :) В една студена зимна вечер най- доброто отоплително средство е ... един симпатичен и страстен младеж. А сега в жегата какво да си поръчам? Ледената кралица Азис? Хехе, знаех си, че човек спира да мисли адекватно.
Дам, сега ще си представя, че съм примерно в ...Петербурк, Москва или Хелзинки и ще се зачета в някой цикъл
четвъртък, август 17, 2006
Imagine
Imagine there's no heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today
Imagine there's no countries,
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace
You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will be as one
Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world
You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will live as one
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today
Imagine there's no countries,
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace
You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will be as one
Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world
You may say I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope some day you'll join us
And the world will live as one
неделя, август 13, 2006
Вятър работа (или голямото духане)
Днес сутринта гледах " Сблъсък " по бтв. Обикновено не го правя. Една от спорещите беше Поли от "Бързи пари". Интелигенто момиче, а в онова предаване само си хаби потенциала. Та гледайки шоуто не можех да не се запитам "сешоар ли съм"?
Влюбвала съм се, веднъж. Беше преди доста време, но беше истинско. Разделихме се понеже така беше писано. А след като не ми се е случвало втори път, дали съм прекарено претенциозна или просто не съм "сешоар"? Просто чакам светкавицата...явно просто не съм сешоар.
Дам мисля че е така. Не мечтая за семеен живот. В моментите, в които съм се представяла с деца то те са били съседските или тези на сестра ми. хех майчинското чуство май ми липсва. Мисля си, че не съм създадена за това. Аз съм упорит сешоар,който не иска да се занимава с ничия коса, а предпочита да пробва...хех примерно да пасира зеленчуци. Не не аз съм пасатор преоблечен като сешоар. Обречени ли сме ако не можем да бъдем сешоари. Не може ли просто да бъдем друга марка... с по- различни функции, с по- различни предпочитания към коса или цвят? Би било жестоко...иначе ако не можем да обичаме страстно и постоянно, а имаме желание да сме щастливи обичайки по- друг начин и други неща различни само от евентуалните ни партньори...прави ли ни това по- лоши сешоари?
Отказвам да бъда лош сешоар. Наистина.
Според биологията всички животински видове сме тук само, за да запазим генетичната си информация. Това включва ли любов? Включва секс със сигурност , но любовта...И може ли да се даде еднозначна характеристика на това чуство....на което и да е чуство...
Има ли изобщо една истина? Тогава вероятно може да сме различни сешоари. Може. Хех кой може да ми каже?
Така де ...всичко си е вятър работа
Влюбвала съм се, веднъж. Беше преди доста време, но беше истинско. Разделихме се понеже така беше писано. А след като не ми се е случвало втори път, дали съм прекарено претенциозна или просто не съм "сешоар"? Просто чакам светкавицата...явно просто не съм сешоар.
Дам мисля че е така. Не мечтая за семеен живот. В моментите, в които съм се представяла с деца то те са били съседските или тези на сестра ми. хех майчинското чуство май ми липсва. Мисля си, че не съм създадена за това. Аз съм упорит сешоар,който не иска да се занимава с ничия коса, а предпочита да пробва...хех примерно да пасира зеленчуци. Не не аз съм пасатор преоблечен като сешоар. Обречени ли сме ако не можем да бъдем сешоари. Не може ли просто да бъдем друга марка... с по- различни функции, с по- различни предпочитания към коса или цвят? Би било жестоко...иначе ако не можем да обичаме страстно и постоянно, а имаме желание да сме щастливи обичайки по- друг начин и други неща различни само от евентуалните ни партньори...прави ли ни това по- лоши сешоари?
Отказвам да бъда лош сешоар. Наистина.
Според биологията всички животински видове сме тук само, за да запазим генетичната си информация. Това включва ли любов? Включва секс със сигурност , но любовта...И може ли да се даде еднозначна характеристика на това чуство....на което и да е чуство...
Има ли изобщо една истина? Тогава вероятно може да сме различни сешоари. Може. Хех кой може да ми каже?
Така де ...всичко си е вятър работа
събота, август 12, 2006
Дрън дрън
Кога ли човек наистина разбира предназначението си в този свят, истинското си призвание. Според автора на Алхимика трагедията е, че това се случва много рано и човек няма силите и нужната смелост да последва мечтата си до край, да следва личната си легенда. Въпреки че сърцето му постоянно му напомня за това. После сърцето му се изморява да напомня за пътя ...изморява се и замлъква. Може би в този момент порастваш достатъчно, за да си избереш някоя прагматична професия :) или не... и така губим връзката със сърцето си. Попадаме в т.нар. ежедневие, рутина, скука , зрялост.
Според някои мои съвсем бегли познания в областа на астрологията, това се случва на около 24 при юпитерово завръщане ако се не лъжа разбира се...или чак на 29 за сатурновото такова. Сатурн...управляващата ми планета. Няма да споменавам, че откакто се подвизава в лъв, а и преди това в рак ми иде да я взривя. ...въсщност при това положение въпроса е : защо, по дяволите, на нас ни се налага да избираме професията си на 18? Хех
Всъшност по- склонна съм да вярвам, на Паулу Коелю, разбира се и на астрологията, но...Смятам, че една част от нас винаги го знае.
Нищо не е случайно. Казва се, че Бог праща такива изпитания каквито можеш да преодолееш. Всяка стъпка има своето значение и логическо място. Защо понякога обаче става толкова трудно да се бориш? Защо цветето, което откриваш след поредноо прескочено препядствие понякога не е това, което ти искаш да видиш?
Разбира се въпросите са хиляди, а отговори липсват. Такава ти бира съдбата :) Като няма кво друго да се каже...Може пък самите въпроси да са по- важни от отговорите.
Залеза е прекалено красив в момента за да продължавам с безмислените разсъждения. Само времето ще покаже, кое е било правилно.
Според някои мои съвсем бегли познания в областа на астрологията, това се случва на около 24 при юпитерово завръщане ако се не лъжа разбира се...или чак на 29 за сатурновото такова. Сатурн...управляващата ми планета. Няма да споменавам, че откакто се подвизава в лъв, а и преди това в рак ми иде да я взривя. ...въсщност при това положение въпроса е : защо, по дяволите, на нас ни се налага да избираме професията си на 18? Хех
Всъшност по- склонна съм да вярвам, на Паулу Коелю, разбира се и на астрологията, но...Смятам, че една част от нас винаги го знае.
Нищо не е случайно. Казва се, че Бог праща такива изпитания каквито можеш да преодолееш. Всяка стъпка има своето значение и логическо място. Защо понякога обаче става толкова трудно да се бориш? Защо цветето, което откриваш след поредноо прескочено препядствие понякога не е това, което ти искаш да видиш?
Разбира се въпросите са хиляди, а отговори липсват. Такава ти бира съдбата :) Като няма кво друго да се каже...Може пък самите въпроси да са по- важни от отговорите.
Залеза е прекалено красив в момента за да продължавам с безмислените разсъждения. Само времето ще покаже, кое е било правилно.
вторник, август 08, 2006
Отново на сватба
Бях си пак вкъщи. :) Това лято е сезона на сватбите. Този път Радка. :) Когато бях по- малка..., примерно преди около 9 години , ходих на почти всички изпрощания на приятелките на сестра ми. Беше си купон почти всеки ден. Сега им ходя на тез момичета по сватбите. Наистина е веселба.
Сватбата си беше класическа, мило тържество. Дисководещия беше нещо сбъркан, но все пак се получи. Желая им цялото щастие на света. Те си го заслужават де.
Неделята беше ужасна жега в Кърджали. Имах намерение да посетя някои стари познати, но горещината ме прикрепи към леглото, притвори ми очите и докато не заваля не успях да се свестя
Понеделника да голяма степен беше ужасен, но завърши добре.
Дам, хубаво е когато хората са щастливи
Сватбата си беше класическа, мило тържество. Дисководещия беше нещо сбъркан, но все пак се получи. Желая им цялото щастие на света. Те си го заслужават де.
Неделята беше ужасна жега в Кърджали. Имах намерение да посетя някои стари познати, но горещината ме прикрепи към леглото, притвори ми очите и докато не заваля не успях да се свестя
Понеделника да голяма степен беше ужасен, но завърши добре.
Дам, хубаво е когато хората са щастливи
четвъртък, юли 27, 2006
сряда, юли 26, 2006
Понякога е тъжно
Когато в училище учехме за това, как по време на турското робство не са позволявали да се строят църкви и са сменяли насилствено религията...Бях ужасена. Сигурна съм, че може да се представят и много ужасяващи примери за репресията спрямо християнското население. Днес сме свидетели на нещо подобно. Не знам как да го коментирам. Смятам че всеки има право да изповядва религията си. Дори понякога не ги разглеждам като различни, по- скоро като развитие на една и съща. Сутрин, когато се събуждам, чувам камбаните на близката църква и се успокоявам. Деня е започнал. Не знам защо. Става ми по- леко и ведро на душата. Не съм от съвсем религиозна, но вярвам. Продполагам за мюсюлманите разглеждат въпросната подкана към молитва по същия начин. Искам да бъдем толерантни.
Аз съм от Кърджали. Слушала съм интересни истории относно съжителството между християни и мюсюлмани там. Чувала съм, че много от турците говорели само на турски. Може да има такива. Имах съученици от турски произход, които много обичах. Всъшност има ли значение. В основата си всички религии са еднакви и проповядват любов към ближния. Само първичния човешки мозък може да изкриви свещенните думи към война, борба или какъвто и да е тип конфронтация. И това го правят последователите на всички...използват вярата за първични и долни цели.
А бях чела ...изследвания на руски физици ... за това как изследвали аурата на човек. Казвайки една молитва тя се засилвала и става по ярка и пълна, по- качествена така да се каже. А ругаейки или псувайки или... каквато и да форма на негативно мислене спряво конкретен предмет нарушавала структурата и ...
Баба ми казваше често " Нека Бог бъде добър към всички, към нас също"
Аз съм от Кърджали. Слушала съм интересни истории относно съжителството между християни и мюсюлмани там. Чувала съм, че много от турците говорели само на турски. Може да има такива. Имах съученици от турски произход, които много обичах. Всъшност има ли значение. В основата си всички религии са еднакви и проповядват любов към ближния. Само първичния човешки мозък може да изкриви свещенните думи към война, борба или какъвто и да е тип конфронтация. И това го правят последователите на всички...използват вярата за първични и долни цели.
А бях чела ...изследвания на руски физици ... за това как изследвали аурата на човек. Казвайки една молитва тя се засилвала и става по ярка и пълна, по- качествена така да се каже. А ругаейки или псувайки или... каквато и да форма на негативно мислене спряво конкретен предмет нарушавала структурата и ...
Баба ми казваше често " Нека Бог бъде добър към всички, към нас също"
вторник, юли 25, 2006
Bumcello - Death In Breast
Не знам как стана. Понякога просто те намират и някак те карат да ги обичаш. Невероятно парче. Най- безцеремонно се нанесоха в сърцето ми...Дори не ги поканих
четвъртък, юли 20, 2006
Разни неща
Много е радващ факта, че строежите в Иракли са спрени...временно. Но и това е добра новина. Спрени са за 2 години. Ако влезем през този период в ЕС ще бъде много по- трудно да се вземе разрешително за строеж. Или поне така си мисля. Малко места останаха, които не са залети с бетон. Когато ходихме тези дни до Перперикон така се нарадвах. Козята ми природа се отприщи и просто тичах нагоре, въпреки жегата, въпреки умората от танците предишния ден. Естествено той също не е подминат от "цивилизацията". Въпреки кошчетата по пътя, в храстчетата мажеше да се забележи предпочитанието на туристите към определени марки бира, цигари и други вкусотии. Но от нас зависи! Никой няма да дойде и да ни оправи дължавата от добро сърце. Трябва ние да се справим.
Ето още няколко снимки от Перперикон и :) булката хвърля букета. Ще издам, че в следващия момент той вече беше в ръцете на кумата :)( сексапилната дама с черна рокля )
понеделник, юли 17, 2006
Вкъщи
Ами бях си вкъщи.
Сестра ми се омъжи.Всичко си беше както му е ред.Е не можах да и взема добра цена при пазаренето, но нищо. Беше весело. Почти 12 часа продължи всичко.Вечерта бях капнала. Ради и Марин спаха вкъщи. Следващите дни гледахме записа и снимките. Пожелавам им всичко най- хубаво, чудесен живот и много деца.
Няколко дни след това ходихме до Перперикон.
Сега вече всичко е нормално. Аз пак съм сдух.съвсем обичайно. Когато хората са щастливи ...твоята тъга изпъква по- силно.Все пак редно е нещо да потръгне. Наистина е супер тегаво. Но всички казват,че съм много черногледа. Реших ,че вече няма да говоря.
петък, юли 07, 2006
четвъртък, юни 22, 2006
Memory remains
Концерта мина. Да, това бяха depeche mode!
Беше хубаво. Лошото на такива събития е ...ръста ми. Факт е, че трудно виждах каквото и да било. От това, което видях мога да кажа, че ефектите бяха невероятни. Саунда си го биваше. Казват че жените възприемат повече със слуха си, а на мъжете им е нужна картина. Може би съм мъж :)))) или просто когато отиваш на концерт визуалната част от събитието е много много важна. Дам няма да си кривя душата , това беше един грандиозен концерт, невероятен. Но на фона на невероятната сцена, 20 годишните хитове, славата на триото, огромните мащаби на събитието... Апокалиптика ме развълнуваха повече ...с прегръдката си в края на концерта, развятото българско знаме. Не мога всъшност да кажа кой направи по- голямо шоу, някои ще се изсмеят, дори че правя сравнение...Тук не виждах, чувах , но контакта с групата ми липсваше. Което ще рече че по независещи от мен причини, не успях да се нарадвам хубаво.
Това което остава след концерта е емоцията... спомена за емоцията, спомена ...Memory remains...
понеделник, юни 19, 2006
Depeche mode
Спечелих билет за концерта на DEPECHE MODE! Ураааа
Браво на мен.
Колко се радвам, си купих тази карта преди време :) такава радост :)
Браво на мен.
Колко се радвам, си купих тази карта преди време :) такава радост :)
четвъртък, юни 15, 2006
Crazy
I remember when
I remember
I remember when I lost my mind
There was something so pleasant about that face
Even your emotions had an echo
In so much space
Mmm…
And when you’re out there
Without care
Yeah, I was out of touch
But it wasn’t because I didn’t know enough
I just knew too much
Mmm…
Does that make me crazy
Does that make me crazy
Does that make me crazy
Probably
(OR "possibly" - depending on what version you have)
An I hope that you are having the time of your life
But think twice
That’s my only advice
Mmm…
Come on now
Who do you
Who do you
Who do you
Who do you think you are
Ha ha ha
Bless your soul
You really think you’re in control
Well
I think you’re crazy
I think you’re crazy
I think you’re crazy
Just like me
My heroes had the heart
To live their lives out on the limb
An all I remember
Is thinking I wanna be like them
Mmm…
Ever since I was little
Ever since I was little it looked like fun
It was no coincidence I’ve come
An I can die when I’m done
But maybe I’m crazy
But maybe you’re crazy
Maybe we’re crazy
Probably
Хм от около седмица свиря нещо много усърдно. Вече си представям как съседката от горния ме хваща, беси ме на полилея и ме оставя да вися като прясно лакирана цигулка.
И пак ми се свири.Тез младежи от Apocalyptica успяха да размърдат музиканта в мене. :)
Не беееее, туй щот съм в сесия. А когато имаш мноого да четеш , най- приятно е да си губиш времето.
I remember
I remember when I lost my mind
There was something so pleasant about that face
Even your emotions had an echo
In so much space
Mmm…
And when you’re out there
Without care
Yeah, I was out of touch
But it wasn’t because I didn’t know enough
I just knew too much
Mmm…
Does that make me crazy
Does that make me crazy
Does that make me crazy
Probably
(OR "possibly" - depending on what version you have)
An I hope that you are having the time of your life
But think twice
That’s my only advice
Mmm…
Come on now
Who do you
Who do you
Who do you
Who do you think you are
Ha ha ha
Bless your soul
You really think you’re in control
Well
I think you’re crazy
I think you’re crazy
I think you’re crazy
Just like me
My heroes had the heart
To live their lives out on the limb
An all I remember
Is thinking I wanna be like them
Mmm…
Ever since I was little
Ever since I was little it looked like fun
It was no coincidence I’ve come
An I can die when I’m done
But maybe I’m crazy
But maybe you’re crazy
Maybe we’re crazy
Probably
Хм от около седмица свиря нещо много усърдно. Вече си представям как съседката от горния ме хваща, беси ме на полилея и ме оставя да вися като прясно лакирана цигулка.
И пак ми се свири.Тез младежи от Apocalyptica успяха да размърдат музиканта в мене. :)
Не беееее, туй щот съм в сесия. А когато имаш мноого да четеш , най- приятно е да си губиш времето.
петък, юни 09, 2006
Сънчо
Днес , след като сутринта сестра ми ме разходи за някви неща, се прибрах и легнах да си доспя. Разбира се сънувах. Разбира се не беше оптимистично. И так си се чудя сега...няма ли най- сетне ей тъй, съвсем случайно да сънувам нещо, което да предвещава нещо хубаво и весело??? Или съм способна да разчитам само "черните" си сънища. По дяволите. may be I'm crazy ...yes I'm ...дори няма да отрека :)
Иначе времето е невероятно в момента
Неприятното е, че ще трябва тези дни да извървя дългия път по магазините и да взема да си купя нещо за на систъра сватбата. Добре де, ще се постарая да не мрънкам много за неудобните обувки, които ще трябва да нося...
Ся си слушам Nigel Kennedy. Чакам да стане някъде 16:30 та да посвиря малко. Времето е чудно. Дано си намеря компания за бира :)
между другото http://www.thebigview.com/pastlife/
Иначе времето е невероятно в момента
Неприятното е, че ще трябва тези дни да извървя дългия път по магазините и да взема да си купя нещо за на систъра сватбата. Добре де, ще се постарая да не мрънкам много за неудобните обувки, които ще трябва да нося...
Ся си слушам Nigel Kennedy. Чакам да стане някъде 16:30 та да посвиря малко. Времето е чудно. Дано си намеря компания за бира :)
между другото http://www.thebigview.com/pastlife/
събота, юни 03, 2006
Apocalyptica
Концерта мина
Беше невероятно
Не знам какво да кажа
Първо имаше някакъв техничски проблем и концерта не можеше да почне, отрязаха подгряващите групи.Е и ? По- добре, защо да хабиш енергията си предварително. Влезнахме едва към 22 часа. И когато те започнаха да свирят сякаш времето спря. Наистина една мечта се сбъдна. Нищо друго не съществуваше. Беше като първо напушване с трева, просто възхитително. Не сках да свършва, ако можеше да продължи вечно щях да съм най- щастливия човек. Аз бях там и те свириха на една ръка растояние от мен. Ако ръкат ми беше по- дълга може би щях да докосна Perttu.
Искам да благодаря на Ивето, Анар и останалите които не познавам, но споделих с тях един от най- щастливите моменти от живота си
Благодаря на апокалиптика, че съществуват , че ме спасяват, че развяха българското знаме
Поклон
петък, юни 02, 2006
Апокалиптика са тук
Днес е концерта на Апокалиптика :)
Не знам защо съм тъжна. Страх ме е защото това ще ме зарадва и не знам какво ще трябва да платя за тази си радост :( Вън валеше, но се разясни сякаш изведнъж.Защо не става така в живота? Защо черните моменти не са кратки?
Защо?
Може би не заслужавам
Сетлиста за шоуто в София ще съдържа следните парчета:
1. Path - Cult (2000)
2. Master of puppets - Plays Metallica (1996)
3. Somewhere around nothing - Reflection (2003)
4. Fight fire with fire - Cult (2000)
5. Quutamo - Apocalyptica (2005)
6. Heat - Reflection (2003)
7. Betrayal - Apocalyptica (2005)
8. Faraway - Reflection (2003)
9. Hope - Cult (2000)
10. Life burns - Apocalyptica (2005)
11. Fisheye - Apocalyptica (2005)
12. Bittersweet - Apocalyptica (2005)
13. Seek & Destroy - Plays Metallica (1996)
14. Prologue - Reflection (2003)
15. Creeping death - Plays Metallica (1996)
16. Inquisition symphony - Inquisition symphony (1998)
17. Enter sandman - Plays Metallica (1996)
18. Refuse/resist - Inquisition Symphony (1998)
19. Hall of the mountain king - Cult (2000)
Това ще слушам тази вечер
Дано е хубаво
Не знам защо съм тъжна. Страх ме е защото това ще ме зарадва и не знам какво ще трябва да платя за тази си радост :( Вън валеше, но се разясни сякаш изведнъж.Защо не става така в живота? Защо черните моменти не са кратки?
Защо?
Може би не заслужавам
Сетлиста за шоуто в София ще съдържа следните парчета:
1. Path - Cult (2000)
2. Master of puppets - Plays Metallica (1996)
3. Somewhere around nothing - Reflection (2003)
4. Fight fire with fire - Cult (2000)
5. Quutamo - Apocalyptica (2005)
6. Heat - Reflection (2003)
7. Betrayal - Apocalyptica (2005)
8. Faraway - Reflection (2003)
9. Hope - Cult (2000)
10. Life burns - Apocalyptica (2005)
11. Fisheye - Apocalyptica (2005)
12. Bittersweet - Apocalyptica (2005)
13. Seek & Destroy - Plays Metallica (1996)
14. Prologue - Reflection (2003)
15. Creeping death - Plays Metallica (1996)
16. Inquisition symphony - Inquisition symphony (1998)
17. Enter sandman - Plays Metallica (1996)
18. Refuse/resist - Inquisition Symphony (1998)
19. Hall of the mountain king - Cult (2000)
Това ще слушам тази вечер
Дано е хубаво
четвъртък, май 25, 2006
Витоша
Това е моя курс. Часто от него. Там сме на лятна практика на Витоша. Беше весело, най- веселата ми практика. Когато се качвахме, объркахме пътя. Удължихме разходката. Целта там беше да съберем растителни видове и да направим хербарии. Не помня къде оставих моите. Може да съм ги хвърлила. Иначе беше много забавно. Предстоеше ни сесия и за това може би всички гледахме да се забавляваме повечко. 2 години по-късно нещата са странни. Искам пак да съм 2-ри курс
Когато се качихме на х. Алеко се запознахме с част от спасителите. Доц. Узунова ни разказваше интересни и забавни неща.
И на следващата година имах практика, но тя беше производствена. Така че не беше много забавна, но все пак...
вторник, май 16, 2006
Дамммммм
Мисля си дали можеш да си оптимист когато живота ти не е красив. Понеже аз съм си черногледа. НЕ за живота като цяло, а просто за моя.
Чудя си се просто. Дали е възможно само когато живота те шмули, ама здравата, да виждаш хубавите неща и да успяваш да им се радваш. Вероятно хората, които имат повече ...някак не го отценяват. Плачат и се тюхкат за глупости.мрънкат. опитват се да докажат, че като цяло живота е отврат. Да, казаха ми, съм " краен оптимист" понеже казах че трябва да вярваш в светлината и да се опитваш да вървиш напред.поне да пробваш! Странно ми е как успявам да давам кураж. Казват, че не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Явно имам тогава. Или го раздавам та за мен не остава?
Кой знае?
Чудя си се просто. Дали е възможно само когато живота те шмули, ама здравата, да виждаш хубавите неща и да успяваш да им се радваш. Вероятно хората, които имат повече ...някак не го отценяват. Плачат и се тюхкат за глупости.мрънкат. опитват се да докажат, че като цяло живота е отврат. Да, казаха ми, съм " краен оптимист" понеже казах че трябва да вярваш в светлината и да се опитваш да вървиш напред.поне да пробваш! Странно ми е как успявам да давам кураж. Казват, че не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Явно имам тогава. Или го раздавам та за мен не остава?
Кой знае?
неделя, май 14, 2006
Meine Geige
Das ist meine Geige. Als ich Kind war da spielte ich gern. Jetzt-nur manchmal. Heute ich war traurig.Und nur durch meine Geige ich fuhlte mich einbisschen besser
петък, май 12, 2006
Къде е Бог?
Пред една от църквите в София, които често посещавам , често има един възрастен човек. Просяк. Тази сутрин, когато наведена над сандъчето с пясък палех свещчки за починалите ми баби и дядо, чух някаква тиха молитва. Погледнах и този същия човек пускаше монети в сандъчето, където се събират помощи за храма.Не знам какво да кажа.
Преди няколко дни в разговор на бира с приятели се опитваха да ме убедят, че хората сме лоши и брутални и в нас няма нищо уникално, няма я Божествената искрица. Но докато има хора, които отделят от милостинята си за да помогнат на една друга кауза вярвам, .... просто вярвам, колкото и болка да ми причинява това.
Преди няколко дни в разговор на бира с приятели се опитваха да ме убедят, че хората сме лоши и брутални и в нас няма нищо уникално, няма я Божествената искрица. Но докато има хора, които отделят от милостинята си за да помогнат на една друга кауза вярвам, .... просто вярвам, колкото и болка да ми причинява това.
петък, май 05, 2006
Почивка
Днес времето е чудесно.Трябваше да съм в Пловдив, но... предпочетах да си остана вкъщи и да решавам учебните си проблеми.Сигурно така е правилно. Ама не е кефско :( Сега се правя една дълга почивка. Колко ли дълга може да се направи тази почивка?!?!?!
Скоро ще започнат баловете.Безкрайна шумотевица от радващи се деца!Училището е свършило. А като се замисля...хъх май е по- добре да поплачат, че най- безгрижния период от живота им си отива. Нищо! КАк ми се ще да съм в училище, да се прибера вкъщи и да имам готов обяд...два часа моткане из учебниците... урок по цигулка...два часа моткане с някой познат, репетиция с оркестъра :) забавно е. Братовчедка ми е до мен, две от най- близките ми приятелки - на съседния пулт. Като цяло е веселба. След това редовната цигара на пейките :) Толкова съм пораснала, че чак и цигарите отказах. После вкъщи.Дочитах квото е останало недочетено и отново някъде навън. ... и така до следващата сутрин (разбира се след като съм поспала де) когато в 7 часа Викито минаваше през нас да ме вземе за училище. МОже би детството трябва да е поне ...30 години :)
Скоро ще започнат баловете.Безкрайна шумотевица от радващи се деца!Училището е свършило. А като се замисля...хъх май е по- добре да поплачат, че най- безгрижния период от живота им си отива. Нищо! КАк ми се ще да съм в училище, да се прибера вкъщи и да имам готов обяд...два часа моткане из учебниците... урок по цигулка...два часа моткане с някой познат, репетиция с оркестъра :) забавно е. Братовчедка ми е до мен, две от най- близките ми приятелки - на съседния пулт. Като цяло е веселба. След това редовната цигара на пейките :) Толкова съм пораснала, че чак и цигарите отказах. После вкъщи.Дочитах квото е останало недочетено и отново някъде навън. ... и така до следващата сутрин (разбира се след като съм поспала де) когато в 7 часа Викито минаваше през нас да ме вземе за училище. МОже би детството трябва да е поне ...30 години :)
петък, април 28, 2006
Somewhere over the rainbow
Somewhere over the rainbow
Way up high
There's a land that I heard of
Once in a lullaby
Somewhere over the rainbow
Skies are blue
And the dreams that you dare to dream
Really do come true
Someday I'll wish upon a star
And wake up where the clouds are far behind me
Where troubles melt like lemon drops
Away above the chimney tops
That's where you'll find me
Somewhere over the rainbow
Bluebirds fly
Birds fly over the rainbow
Why then oh why can't I?
If happy little bluebirds fly
Beyond the rainbow
Why oh why can't I?
сряда, април 26, 2006
Козирог
Тва е любимата ми натална карта.Интересна е ...МС ми е точно в козирог.По дяволите! По принцип е можело да се родя стрелец. Много ме е мързяло и съм преносена цели 12 дни. Ако се бях родила на 21 дек....Преди няколко дни се зимслих че...дано не е богохулство , но Иисус също и бил козирог
Днес
Вече е пролет. Може да се каже, че е радващо да чуваш как пеят птичките, цветовете на дърватета, дечица по паркове и градинки, по-яркото и силно слънце.
Черната ми луна е в 4-ти дом, от около септември месец.Загубих и двете си баби за този период. Остана ми само дядо Сава.Тъжно е...Когато ги губя имам чуството, че детството ми безвъзвратно си отива. Това са хората, които най-нежно и мило винаги се отнасят към теб.Хах тъжно е.Последните дни на баба са били тежки. Тъжно е. Беше пълно с роднини, които не познавам, питат ме как съм, кой курс съм, клюкарстват...После самото погребение.Татко е съсипан.
Една седмица по-късно е Великден. Кака и Веско обявиха годежа си.Не празнувахме. Не е редно след погребение. Просто го обявиха. Утешително е, че нейния живот се развива добре. Скоро ще има всичко към което се стреми човек. Дано е жива и здрава и все така успешна.Дано всичко мине добре и без проблеми. Много я обичам. Знам че е егоистично и гадно , но когато тя е щастлива и и се случват хубави нещо...понякога ми е достатъчно да забравя за проблемите си и как не се справям.
Чуството че си нямам нищо все повече ме завладява.Опитвам се да се справям. Влагам почти цялата си енергия...но след неуспех тя намалява.Не можеш да се раздаваш когато нямаш. Понякога се чудя дали да не попитам някой астролог кога ще отмине тежкия период. Но в крайна сметка какво като знам.Не мога да променя нищо. Колкото и да съм се опитвала не става. Знам че ще се сгромолясам отново, но този път ...няма да имам вече сили.Няма надежда нещо да се оправи. Знам че нищо добро няма да се случи. Плаче ми се. Аз и плача. Сега също. Срам ме е защото съм загубила вярата и надеждата си. Но наистина вече няма сили
Черната ми луна е в 4-ти дом, от около септември месец.Загубих и двете си баби за този период. Остана ми само дядо Сава.Тъжно е...Когато ги губя имам чуството, че детството ми безвъзвратно си отива. Това са хората, които най-нежно и мило винаги се отнасят към теб.Хах тъжно е.Последните дни на баба са били тежки. Тъжно е. Беше пълно с роднини, които не познавам, питат ме как съм, кой курс съм, клюкарстват...После самото погребение.Татко е съсипан.
Една седмица по-късно е Великден. Кака и Веско обявиха годежа си.Не празнувахме. Не е редно след погребение. Просто го обявиха. Утешително е, че нейния живот се развива добре. Скоро ще има всичко към което се стреми човек. Дано е жива и здрава и все така успешна.Дано всичко мине добре и без проблеми. Много я обичам. Знам че е егоистично и гадно , но когато тя е щастлива и и се случват хубави нещо...понякога ми е достатъчно да забравя за проблемите си и как не се справям.
Чуството че си нямам нищо все повече ме завладява.Опитвам се да се справям. Влагам почти цялата си енергия...но след неуспех тя намалява.Не можеш да се раздаваш когато нямаш. Понякога се чудя дали да не попитам някой астролог кога ще отмине тежкия период. Но в крайна сметка какво като знам.Не мога да променя нищо. Колкото и да съм се опитвала не става. Знам че ще се сгромолясам отново, но този път ...няма да имам вече сили.Няма надежда нещо да се оправи. Знам че нищо добро няма да се случи. Плаче ми се. Аз и плача. Сега също. Срам ме е защото съм загубила вярата и надеждата си. Но наистина вече няма сили
неделя, януари 22, 2006
Picture of my life by Jamiroquai
I never had a dream that I could follow through
Only tears left to stain, dry my eyes once again
I don't know who I am, or what I'm gonna do
Been so long I've been hopelessly confused
This can never really end, its infinitely sad
Can someone tell me when
Something good became so bad
So if you have a cure
To me would you please send
A picture of my life
With a letter telling how
it should really be instead
The precipice is there
But will I ever dare
Throw myself in the sky, so at last I can die
See I've become a man
Who holds nothing too dear
Who will mind if I just disappear
This can never really end, it's infinitely sad
Can someone tell me when
Something good became so bad
So if you have a cure
To me would you please send
A picture of my life
With a letter telling how
it should really be instead
Only tears left to stain, dry my eyes once again
I don't know who I am, or what I'm gonna do
Been so long I've been hopelessly confused
This can never really end, its infinitely sad
Can someone tell me when
Something good became so bad
So if you have a cure
To me would you please send
A picture of my life
With a letter telling how
it should really be instead
The precipice is there
But will I ever dare
Throw myself in the sky, so at last I can die
See I've become a man
Who holds nothing too dear
Who will mind if I just disappear
This can never really end, it's infinitely sad
Can someone tell me when
Something good became so bad
So if you have a cure
To me would you please send
A picture of my life
With a letter telling how
it should really be instead
сряда, януари 04, 2006
Честита Нова
Вече сме в новата 2006 година.
За пръв път от мноооого години посрещах нова година с родителите си.Бяхме вкъщи.Аз сестра ми, мама, тате и батко ми, който периодично прахвърчаше между нас и у тях.Бше забавно.
Целия ден настроението ми беше меланхолично.Спомних си много неща от детсктвото си, ученическите години, първата ми любов...Някои мои несбъднати мечти. Сякаш се сбогувах , но не със старата година.
Може би всичко е защото съм в пмс в момента. И така към 21 часа просто започнах да плача.Съвсем искрено, без ясна причина.Отидах в стаята си, в която съм прекарала половината си живот.Понеже сега никой не живее там, запълнените до преди години стени с плакати са си чисти. От влагата те се разлепват и няма кой да се погрижи за тях. Плаках тъй поне час.След като се успокоих от незнайните ми тревоги , отидах при другите и си посрешнах новата много весело даже. Вероятно съм луда. Да, луда съм, но кво от тва!
Оказа се, че вкъщи вече само аз пия. Та този маврут се оказа доста приятен. В 24 часа нашия добър съсед ни направи истинско светлинно шоу с бомбички, пиратки и други идиотски измишльотини!
На следващия ден-традиционно посещение на Стън и семейство. Разходка , кафе...приятно
02.01- тогава съм изпищяла за пръв път. Вече съм на 22.
Не празнувам.
Ах, аз забравих да се похваля как от баницата с късмети само моето парче беше без късмет. И тва ако не си е късмет! Поне тази година баницата реши да не ме лъже, за което съм много благодарна!
Та Честита Нова Година на всички!
Ах да не забравя...в петък е Свето Богоявление и според поверието вечерта небето се разтваря( каквото и да означава това) ама не за да те погълне.ТА ако си пожелаеш нещо, то обезателно ще се сбъдне!
Успех
За пръв път от мноооого години посрещах нова година с родителите си.Бяхме вкъщи.Аз сестра ми, мама, тате и батко ми, който периодично прахвърчаше между нас и у тях.Бше забавно.
Целия ден настроението ми беше меланхолично.Спомних си много неща от детсктвото си, ученическите години, първата ми любов...Някои мои несбъднати мечти. Сякаш се сбогувах , но не със старата година.
Може би всичко е защото съм в пмс в момента. И така към 21 часа просто започнах да плача.Съвсем искрено, без ясна причина.Отидах в стаята си, в която съм прекарала половината си живот.Понеже сега никой не живее там, запълнените до преди години стени с плакати са си чисти. От влагата те се разлепват и няма кой да се погрижи за тях. Плаках тъй поне час.След като се успокоих от незнайните ми тревоги , отидах при другите и си посрешнах новата много весело даже. Вероятно съм луда. Да, луда съм, но кво от тва!
Оказа се, че вкъщи вече само аз пия. Та този маврут се оказа доста приятен. В 24 часа нашия добър съсед ни направи истинско светлинно шоу с бомбички, пиратки и други идиотски измишльотини!
На следващия ден-традиционно посещение на Стън и семейство. Разходка , кафе...приятно
02.01- тогава съм изпищяла за пръв път. Вече съм на 22.
Не празнувам.
Ах, аз забравих да се похваля как от баницата с късмети само моето парче беше без късмет. И тва ако не си е късмет! Поне тази година баницата реши да не ме лъже, за което съм много благодарна!
Та Честита Нова Година на всички!
Ах да не забравя...в петък е Свето Богоявление и според поверието вечерта небето се разтваря( каквото и да означава това) ама не за да те погълне.ТА ако си пожелаеш нещо, то обезателно ще се сбъдне!
Успех
Абонамент за:
Публикации (Atom)
RSS Feed (xml)