Барак парти

Нека опиша един много типичен петък в баракат с някои вариации.
1. Прибирам се почти веднага след кернцайт, понеже е петък... Ядосала съм се вече как инкубирах клетките си 15 мин повече от необходимото с MgCl2. Центрофугата беше заета, всъщност всички центрофуги, точно по закона на Мърфи, бяха заети. И така, човек не знае компетентни ли са му клетките или съвсем не. Което ще рече, че в понеделник всичко от начало.
2. Прибирам се и пия едно кафе за успокоение. Нямам нет. Решавам, че няма по-подходящ момент да легна и да закъртя здравата.
3. Събуждам се към 8 часа и решавам, че трябва да гонвя. Кво готвих... нямам спомен.
4. Появява се някой с алкохол. Гледаме филм и пием.
5. В някъм момент филмът вече не е интересен. Започват разговорите. Стиге се до сексът... и ние сме момичета, а не носим поли. Трябва да носим! Как така!?!? Дълъг спор. Някой се появява с костюм само, за да сложим поли... дълъг спор...
6. Прежалваме се, слагаме поли. Излизаме от стаята, а те ни чакат с фотоапарат. Поредица от снимки с всеки, който не е виждал момиче с пола. Нелепо е.
7. Преобличаме се, разбира се, на пуснати щори. Някак след това изпълнение се чувствам като в основното училище.
8. Само след два дни вече се говори за купона- две момичета с поли и разни мъже с вратовръзки.
Добре де, беше забавно, а защо си мисля, че е супер нелепо?

Вариацията беше в часта с полите!

В гонене на вятъра

Ето го и поредният мрачен ден. Все едно е погледнал в сърцето ми и е решил да копира. Знам че е тъпо. Знам че съм тъпа... Аз съм в един от много красивите еропейски градове и все пак ми е тъпо. И колкото и да е странно ми се иска да си бъда вкъщи. София или Кърджали, не знам точно. Отново ми е много смачкано и май всички са се наговорили да ме смачкат още повече. Знам, че обикновено не ми върви в останалите сфери на живота, но с работата не съм имала проблеми до сега. За пръв път се чувствам несигурна и не достатъчно сръчна. А ТАМ всичко е много различно. Не ме съм на върха на щастието в бг, но тук, повярвайте ми, тъгата има друго измерение.
Толкова е куцо, тук не готвя вкусно! Не достатъчно! Не разсъждавам на време. Правя разни неща без да мисля, което е супер, ама супер тъпо. И после си нося последствията, разбира се. Сякаш тук никай не ме чува. Сякаш нямам сили вече да говоря. Не мога да се боря вечно! Но искам да избягам, да изтрия всичко до сега. Ако знаех само как ще се развият нещата щях да... не знам, щях да (15 минуте стоя и гледам монитора. нямам идея каква щях да... )
И постоянно се вайкам.
Тук трябваше да е весело, да е спорно, да хм, трябваше най-сетне да съм малко щастлива. Но не съм, за пореден път... И вече се наситих. Но не знам къде да търся щастието!

Швабско

Свидетели сте на поредното включване от швабско! Поредната мрачна събота. Снощи тук имаше отново купон. Бях заспара така сладко и към 1 часа бях най-безсрамно събудена от крясаци в коридора. Хората се опитваха да прикоткат Доминик към партито, но той отказа. Аз щях да стоя само 20 мин и си легнах към 6 часа сутринта.
Леко съм депресирана. Имах проблем в лаба с един студент, на който се доверих нечовешки много, а той замърси един от ензимите. Отне ми цяла седмица докато открия тъпия проблем. И най-веселото е как след поредния му неуспешен опит да получи чист продукт аз му теглих една майна и казах, че аз ще го направя. Та след това и моят продукт не беше чист и той си отдъхна, че вината не е негова. А аз щях да полудея! Н Понеже имам две възможности - или да изхвърля всички химикари, с които работя или да тръгна да проверявам кой е замърсен. Благодаря на Томас-един от малкото хора, с които прецених, че мога да споделя, за помощта му. Обсъдих с него проблема и той ми даде неговите химикали за пробата. И така открих проблема. Никой не разбра освен Томас.
Тук е студено и тъмно, но срещам повече българи, което е добре за емоционалното ми състояние. Вчера цял час си говорих с един Христо, който е древен за мен и има 3 деца, но е свеж. Бг хората са свежи, както и всички славяни, които срещам тук.
Наще много ми липсват, но вчера майка ме изнерви по телефона. 10 мин ми разправяще, че трябва да си търся мъж! Е, като не си харесвам какво, по дяволите, мога да направя. Просто не съм влюбчива. При мен е трудно. Не пускам, въпреки че италианката тук вчера ни обвини с другия българин, че сигурно ще се праснем само понеже сме българи! По дяволите! Това причина ли е? По дяволите. Секс! Писна ми от това и се отказвам от него за винаги! Така и така съм си почти фригидна!
Другата свежа новина е, че другата вещица чака дете и ще бъда кръстница. Първо се шокирах и изпуснах два статива с над 200 малки епруветки на пода. Не ме питайте как ги наредих! Ами не знам. Всичко се променя при това положение. Но животът продължава. Сега няма да можем да се потаем като свободни електрони по цял ден, но ще го преживея. Все пак...
Нещо което ме отнесе... последният човек, който ми разтуптя сърцето, а това при мен се случва много ама много трудно, си е намерил мома. Това е хубаво... за него! Не че съм имала някакви надежди за него, но ми стана кофти. Ами пожелавам му всичко много хубаво и дано тя е правилната.
Ще пия кафе!

Размисли и пасти

Здравейте драги радиослушатели!
Живея, опитвам се поне! Вчера получих компютъра си и се радвам. Някак се чувствам по-малко задължена да поркам. Тук се порка. В общежитието има още един представител на България и купонът се върти определено около него, а аз покрай него...и така се оказва, че българите в чужбина крепят купона. Забавно е понякога. Науката не е толкова скучно колкото някои си мислят. Даже тази сутрин един от лаба беше донесъл шнапс и пихме в 8 часа сутринта. Този швепс си е чиста ракия ама защо се излагат така с името.
Преди две вечери така хубаво се омотах с автобусите. За да стигна до общежитието трябва да сменя един път, но понеже често съм виждала първия автобус на една спирка, която е по–близо до общежитието реших, че мога да слезна по-късно. И изведнъш се оказах буквално на майната си. Обясних на шофжьора каква патица съм, а той така се зарадва, че ще има с кого да си говори... Та така поех по обратния маршрут и се прибрах успешно. И после така се напоркахме... Другите де, аз нося по принцип.
Работата е готина като изключим факта, че понякога се отнасят все едно хабя химикали на поразия, а аз съм толкова спестителна, че съм си стипца. Когато те прахосват на поразия няма нищо лошо, но когато съм аз, хм, тогава е най–ужасното нещо на света. А дори нищо не съм прахосала. Но почвам и аз да не си трая. Още повече, че вече подобрих качеството на приказване и разбиране.
Шефката ще бъде 3 седмици в бг. То хубаво за нея, но аз как ще го преживея не ми е много ясно. Лошото е, че в понеделник и вторник Мохамед и Томас, моите защитници, няма да ги има...Дано не е прекалено кофти.
Всички немски клавиатури са странни. Но тази е малко по-добра от обикновените.
Спи ми се. Но не ми се ляга, а прекалено ме боли стомаха, за да се отида при другите деца в общежитието.

Пиша глупости. Искам да напиша как всъщност се чувствам. Сякаш част от мен спи и само, чака благоприятна почва да се разбуди. От нищо не трепвам. Притиснявам се, но сякаш не съвсем. Радвам се, но не съвсем. И все още ме няма. И тук не се откривам. Спокойно ми беше първите дни, понеже се отдалечих от едни проблеми, но толкова бързо си създадах почти същите.

Където и да си...сменяш само местоположението и нищо друго. Ти си същия идиот, със същите проблеми (или почти) и ти липсват почти същите неща и не ти пука пак за това, за което никога не ти е пукало.

Лека нощ, мили деца! Мама иска да си оскубе мустаците!