Няколко лафа

Дойде момент и аз да напиша нещо ново.
Осми декември празнувах в Девин. Мога да кажа, че беше приятно. Девин е типичен планински град, град ама с изместни аванти. Планината е на всякъде около теб. Не знаеш на къде да погледнеш, че да видиш по- красива гледка. Всичко е еднакво красиво. Исках да се разходим по чукарите. Толкова обичам, но повечето хора от компанията под разходка разбират разстоянието до най- близкото кафе. Вечерта чалгата беше в изобилие. Малко неприятно. Всъщност далеч не е най- хубавото ми изкарване на 8ми дек, въпреки че една от случките през вечерта до някъде е идентична с случка от най- веселия ми 8ми дек. Само участниците са малко различни. Мисля че никога вече няма да си покажа навън на 8ми дек, ще изключвам телефона си и ще спя през целия ден!
Преди около 2 седмици се разделих с приятеля си. Аз го исках, но все пак ми е все още тежко. Неприятно е, че не се получи, но понякога се случват неща, които не зависят от теб. Искрено се надявам всеки от нас по- бързо да намери подходящия си партньор.
Може би щях да се отдам на разочарованието си ако в следващите дни половината ми познати не бяха решили да се сетят за мен. Така се оказа, че тази седмица ми беше ужасно купонджийска. Понеже вече съм старичка пропуснах петъчния, за да ходя на съботния. Честно, беше голямо шоу.
Съботния купон всъщност беше среща на курса ми. Започнахме с пица в "Джепето" и свършихме с танци в "Мохито". Бях забравила какво да танцуваш без да ти пука от нищо. Почувствах се толкова свободна, че не ми се искаше вечерта да свърши. Не мога да се сетя в кой момент точно всички се хванахме за раце и танцувахме/блъскахме се заедно. В галавата ми зазвуча една песен на Фамилия Тоника мисля, тази за неразделния клас... Интересното е, че моя клас никога не успях да ги почувствам толкова близки. ...а колко вино изпихме само.
Сега съм отново сама, но това не ме притеснява. Човек по принцип е сам, казвала съм го много пъти. Може би се преувеличава тъгата от самотата. Парадоксално е, че Земята е претъпкана от човеци, а повечето от тях (или почти всички) са самотни! Кофти е когато това се случва по празниците. Някак ти се иска в първата секунда на новата година да целунеш някого когото обичаш. Но няма да е фатално! Всяка година свършва и отстъпва реда на следващата, така че в края на 365- ия отново имаш възможността да целунеш някого за пръв път през новата година!

И утре пак ще плача

Понякога човек се чуства толкова празен, че няма сили да опиша по какъвто и да е начин душевното си състояние. Толкова ми е тъжно да си призная, че съм в такъв филм в момента. И нищо не ме радва, и нищо не ме трогва. Като огледало- всичко се отразява , но не минава през мен.
Като се замисля обаче, няма причина да се чуствам така, понеже всичко това вече съм го преживявала и малко или много съм го очаквала. Така да се каже , нищо ново под слънцето. Все пак за 23 години е трябвало да свикна с този си живот и с тези неща, които се случват през светлата половина от денонощието, както и тези през по- тъмната...И утре пак ще плача...бях писала такова стихотворение едно време. Съдържанието му не пасва на сегашното ми състояние, но заглавието...
Родила съм се 14 дни след термин. Ако си бях излезла на време може би живота ми щеше да е по- различен(всички знаят, че съм фен на астрологията). Друг път се замислям дали не е било по- добре изобщо да не излизам?
Спомням си края на Ана Каренина...когато четях книгата всъщност повече се интересувах от едни малко по- странични герои...Та в края на книгата, до колкото си спомням Левин си мислеше за това, че няма смисъл да си обещава, че утре ще бъде различен, ще се държи по- добре към всички. Идеята беше такава, че той е такъв какъвто е и живота му е поел своята си посокои колкото и да се стараеш да промениш нещо, то едва ли ще се случи. Просто трябва наистина да свикнеш да приемаш себе си , живота си и всичко, което се случва докато плануваш следващия ден.

Блях (ама звучно)

Понякога ми се иска да бягам, да се скрия и никого да не виждам. Писна ми от всичко!Толкова ми писна, тъпанчетата ми страдат ужасно!

Честит празник на всички именици!

Precious illusions

Вярно е, че ще прекаля с клиповете, но това е една от любимите ми песни на Alanis Morisette. Тези дни нещо се върнах към нея и се почуствах много приповдигнато...направо си го вдигнах

The red violin

Да не видя и аз нещо....

You Are 1: The Reformer

You're a responsible person - with a clear sense of right and wrong. High standards are important to you, and you do everything to meet them. You are your own worst critic, feeling ashamed if you're not perfect. You have uncompromising integrity, and people expect you to be fair. At Your Best: You are hopeful, honest, and inspiring. You bring out the best in humanity. At Your Worst: You are intolerant, judgmental, and picky. Your Fixation: Resentment Your Primary Fear: Being corrupt. Your Primary Desire: To be good. Other Number 1's: Al Gore, Martha Stewart, Gandhi, Celene Dion, and Spock from Star Trek.

What Number Are You?

А зад облака се криело слънцето

Студено е! Може би понеже е зима. Е честно казано май няма начин да съм доволна от времето.
При всяко положение съм по- спокойна. Стигнах до някои заключение сама за себе си и мъглата в главата ми започна да се разсейва. Не че нещо се е променило. Просто свикнах с мисълта, че няма да се промени и нищо не мога да направя. Някъде бях чела, че е цяло изкуство да умееш да приемаш съдбата си.
Слушам някакви странни парчета и интересното е,че те започват да придобиват някакъв смисъл за мен...Много неочаквано...Така де, никога не е късно да станеш за резил.
Шефката ми е в Прага, но работата си върви. Тези дни се замислих за това, че ако не е работата ми сигурно щях да съм пълно ку-ку. Дано само всичко тук да е ок.
Митко ще му правим прощъпулник в четвъртък. Трябва да измислим какви предмети да наредим. Ако сложим обаче мобилен телефон или каквато и да е друга техника... е просто другите предмети няма да имат шанс. Такива са съвремените деца.

Отново загубена

Имам нужда да говоря, дори да крещя. Болката в мен е толкова много, че вече ме боли сърцето, гърдите ми са се стегнали и не позволяват на дробовете ми да работят нормално. Не мога да споделя за страданието си, няма да ме разберат. А нещата стават по- зле. И други случки ми се случват, но ми е толкова болно като цяло, че почти не усещам тези събития, подминавам ги. Нямам сили за повече...
Всъщност не знам дали страдам пвече защото случката се случи или понеже знам, че няма да се случи никога повече.
Животът ми е дупка. Аз понякога си внушавам , че хиляди светулки светят около мен и придават блясък на съществуването ми. После отварям очи и разбирам, че те са само в болното ми съзнание.

Пеперуди

Толкова съм объркана. Не знам какво ми става. Мисля за неща, за които избщо не трябва и да се сещам...А мислите се блъскат в стените на черепа ми и ми причиняват ту силна болка, ту невероятно удоволствие. Отново искам да избягам, да се прибера в моя неизвестен дом, рай на спокойствието. Лутам се, блъскам се в светлината на една искрица...като огромна, черна, нощтна пеперуда. А крилете ми горят и скоро ще дойде момента, в който ще го осъзная с пълна сила, ще тупна на пода като една шесттонна оловна пеперуда с прегорели от болка криле.
Вчера тук валя прекрасен сняг. Прочисти въздуха, но не и мен. Искам само малко спокойствие.
Един прекрасен миг, откраднат, ми струва толкова много. Отново съм направила неволна грешка...

Куцо

Куцо ми е! Може би защото идва онази специална част от месеца или просто нещата наистина не вървят. Може би защото зимата така за се каже е тук или шоколада ми е малко.... Има някои неща, които наистина ме притисняват. Честите срещи с една персона ме изкарват извън нерви. Не мога да си представя, че съществуват такива хора. Аз им викам "мозъчни валяци" - лек разговор с тях имаш чуството, че нещо продължително е тъпкало аксоните ти, докато болката завалдее цялята ти нервна система... Все пак народа си е казал, че простотията не ходи по гората. Дори не искам да се сещам за нея, но ще трябва да я виждам доста често...за жалост.
Събота си облъчих очите на UV лампа. Не съм се опитвала да хвана тен. Цял ден работих разни неща по дипломната си работа и тези лампи се ползват за да се стерилизира помещението за работа. Уж я изключих лампата пък два дни мъглата е по дирите ми. Добре че и Колумбиеца не се е довлачил.
Изтеглих си новия албум на Апокалиптика. Интересен е, но да нямаше толкова вокалисти. Все повече заприличват на типична рок- банда и все по- малко са Апокалиптика, но комерса преди всичко.
Искам да седна да прочета някоя хубава книга, но имам много статии за четене. Спи ми се, меланхолична съм, криво ми е, нервя се на всички. Искам да се скрия, не понеже проблема ми е много голям. Преживяла съм доста неща, причината за сегащното ми сътресение също ще преживея. Аз съм реалист, знам какво може и какво не може да се случи.

Димитровден

Честит имен ден на всички Димитровци, по специално на баща ми, малкия ми племеник, свекъра на сестра ми :), Димитър (ratm18) и малкия герой на Satany! Освен това, според народните поверия, тази вечер небето се отваря и Господ изпълнява желания. Но внимавайте какво ще си пожелавате, че после да няма въпроси от типа - "Ние ли грешно искахме, Той ли грешно ни разбра..."

МВнР мечти

Да бях аз Лила Георгиева от Външно министерство...щях да си направя един сайт, да си снимам голия задник. И когато задника ми стане известен ще раздавам картички с автографи...А текста на картичката ще галси : " Целуни ме отзад!"

Luciano Pavarotti - lL Canto

Работа, работа

Седим си ние с моя младеж в лабораторията и изведнъж нахълтва една колежка и казва:
- Видях Гоги, че влиза и идва да проверя дали се целувате!
И се хили :) И ние се хилим и изобщо една работна обстановка ...

Да си пожелаем повече цветя

Есен е, студено ми е и все по- малко ми се пише. Не искам да си вадя зимното яке. Искам още да се нося с тънки ризки и панталонки. Но свърши за тази година. То е потискащо и на мен ми личи.
Какво да кажа за живота вселената и всичко останало освен 42! Малко е гадно, че си навлизам в коловоза...
Запознах се с родителите на моя младеж. Хората са много мили и внимателни. Дори ме посрещнаха с един концерт за цигулка ( нали половината си живот съм прекарала с цигулка в ръка...)Пих страхотна метакса там и малко ме цапна в главата, но нали трябва да е весело. Пък и имах нужда да забравя неприятната случка с един банкомат преди това. На път за "Люлин" спрях, за да изтегля пари и да купя нещо за тях, но банкомата ми излапа картата. Това ме разтрои много, особено като се има предвид, че в джоба си имах 20 ст.
Надявам се да съм им направила прилично впечатление. Не обичам подобни срещи понеже веднага започват да те разглеждат като потенциална снаха, а колко време имаме пред себе си....Но мисля, че се получи добре.
В събота и неделя ходя във факултета да работя по дипломната си работа и така се оказва, че нямам почивен ден. Все пак много си харесвам работата и това не ми пречи много. Само да не трябваше да ставам рано.
Митко е чудесен. Става все по- весел и осъзнат. Танцуваме си двамата. Най - обича да пипа на леля си (демек моите) писанията.
Лошо е, че компютъра ни вкъщи се развали и така ми се ограничава достъпа до тези толкова приятни джаджи. Изгоряло е дъното.
Та така. Случват се и хубави и лоши неща всеки ден. Опитвам се да не мисля за лошото...не става пък и само за добро да мислиш (някак не ми отива да съм оптимист) Важното е "зад скалата да има цвете"...
Да си пожелаем повече цветя!

Да оттъркаляме безпросветността

Поредния протест! Едва ли ще се стигне до резултат.
Интересно е, че НТВ не са отразили нито един от протестите на учените. Споменават за учителите, но за малдите учени- не! Може би според тях това не си струва. Чудя се понеже имат един лозунг "6 милиона репортери.......". Може би наистина според тях няма нужда от наука. Па за какво ни е! Имаме си "остров на изкушението".
Вчера отсякоха дръвчетата пред института. Ще строят бизнес сграда.
То така е тук
Иначе всичко е нормално. Имам малко проблеми в работата , но нищо не може да се направи. Чуствам се много отпаднала и безнадеждна. Сякаш няма да се случи нищо хубаво. Депресарски период.

Протест

Колеги!

Серия от протестни действия под наслов „Образованието и науката —
национален приоритет“ ще се проведат в София.

На 13 септември 2007 г. от 10,30 ч. на площад „Ал. Батенберг“
Движението на младите учени в БАН и Университетите „2х&3х“ организират
митинг. Целта е образователна, а темата на урока — „Що е това наука и
има ли нужда от нея у нас?“ На „отличниците“ ще бъдат връчени награди
на Академия „2х&3х“ за най-голям принос към българската научна
емиграция. Сред номинираните са български министри от последните 18
години. След това митингът ще премине в шествие до СУ „Св. Климент
Охридски“.

В първия учебен ден — 15 септември, започват протестни шествия в
цялата страна. В София шествието ще тръгне в 13,00 ч. от НДК до
площад „Св. Александър Невски“. Организатори са Гражданското движение
за защита на науката и образованието, Инициатива за промяна —
необвързано със синдикатите движение на учителите, Движението на
младите учени в БАН и Университетите "2Х&3Х" и др.

С двете прояви организаторите настояват образованието и науката да се
превърнат в национален приоритет. Исканията за по-високи заплати в
сектора са само част от проблема. А той отдавна не е образование и
наука. Защитаваме знанието като национална потреба и приоритет. Под
въпрос е бъдещето на България!

ЗАЩИТЕТЕ ГО ЗАЕДНО С НАС! ОЧАКВАМЕ ВИ

Протест на учените

Вчера протестирах! Като човек, който никога за нищо не е протестирал, това беше ново изживяване за мен.
Всичко започна към 10 часа до Народното събрание. След кратка въвеждаща реч, обиколихме 3 пъти НС. Някои от протестиращите носеха свои статии, които след това трябва да бъдат дадени на народни представители , за да си ги четат и евентуално да ги разберат.
Сигурно ще има още такива инициативи. Иначе съвсем ще ни затрият.
Всъщност заплатите в науката и образованието са смешни. Не че някъде по света са свръх високи, но прилични. Парите по българските проекти са крайно недостатъчни.
Стана ми и малко криво. След протеста прегледах няколко форума. Науката е масово оплювана, коментарите са нелепи. Хората си мислят, че от това трябва да падат пари, патенти, облаги...Всъщност това е дълготрайна инвестиция. Не е като да сееш чушки и в края на сезона ги береш и продаваш (не плюя по селското стопанство, дълбоко го уважавам. Аз също съм сяла чушки и доматки.) Не разбират че науката е фундаментална и приложна...Не знаят що за животно е импакт фактор и има ли то почва у нас...
Истината е една. Младите учени, а и по- зрелите, трябва да се борят, за да направят нещо. После им писва и си намират някъде другаде да се трудят. А това е жалко.

Малко снимки

Ето малко снимки и от мен с много лошо качество (правени са с камерата на телефона ми) .


Това е малки бандит Митко





И едно малко пътешествие до село , близко до София

Имало едно време ботаническа градина

Когато бях 2 курс ни водиха на лятна учебна практика в Ботаническата градина в Балчик. Беше много красиво всичко. Честно казано много благодаря, че имах шанса да я видя, понеже в България всичко хубаво се рязрушава. Младите колеги може да искат и те да я видят... Съжалявам колеги! Да сте се родили по- рано. Стефчо изкорени кактусите. Скоро могат да разрушат сградата на СУ, да изгорят гората, която си е позволила да се настани на точно този терен, където има планове да се строи хотел. Изобщо нека прецакаме всичко.
Нека го стопанисва Министерството на културата. В крайна сметка какво значение би имало това, ако градината се запази. Изобщо не мога да ги разбера тези хора, какво мислят че правят. Пък и всички дела, които СУ заведе бяха спечелени от университета. Наистина такава простащина я няма никъде в света. Но може би е напълно нормално нещо такова да се случва, след като министъра на културата е неграмотен (това е доказано).
Съчуствам на всички хора, които до сега не са успели да видят красивата ботаническа градина. Понеже ние сме единствените хора в света, които разрушават нещо, за което са се грижели 50 години квалифицирани хора.
Горките кактуси.
А на нас ни остава само да почнем да горим книги.

Отново в София

Повече от 20 дни бях в Кърджали. Града продължава да си е красив. Има някои тенденции, които никак не ми харесват, но светът се променя навсякъде.
Най- ценно за мен беше врмето, което прекарах с родителите си. Сестра ми и бебор също бяха там. Малкото джуджалче вече не може да бъде оставено за 30 секунди само. Всичко до което се докопа, минава на проверка първо през устата. Бабините грижи доста са го разлигавили. Не стои в количка, което ще е лошо най- вече за сестра ми. Все пак е вече 8 кг и не може да го влачиш постоянно на ръце.
Видях се с много от моите приятели, даже и някои хора, които не съм очаквала, че някога ще видя. Общо взето беше весело, но кратко.
От понеделник всичко започва от начало. Не се оплаквам. Даже го чакам с нетърпение. Дано годината е също толкова хубава както изтеклия сезон :)

Жега

Многи ми е топло! Искам климатик, коктейл и ...искам да им е хладно и да си лежа по цял ден.
Тези дни работя по дипломната си работа. Веществата не са активни. Херпеса си яде клетките и няма какво да го спре, поне за сега. Не ми се занимава. Дори не и е много интересно. Нещо не мога да се влея, пък и шефа нещо ми се кара, понякога само за спорта.
Сестра ми си е в Кръджали, искам и аз, поне за малко.
Толкова ми е жегаво, че даже не измислям какво да напиша.

Пиле по БАНски!

Все по- често чувам как Д. Вълчев искал да закрие работното ми място. С наука щяли да се занимават университетските люде...Когато водиш лекции и упражнения със сигурност имаш доста време за научна работа. Да не говорим, че много добре знам как стоят нещата поне в един университет. Направо е плачевно, а идеите ....
Ами така ще и стана! За какво ни е да мислим изобщо. Аз лично смятам да се влея в строителството.
После защо младите хора заминавали?!? Кажи ми да ти кажа!

Шефе, къде си?!?

Всъщност ми е много криво!
Шефката вече е в Германия и аз съм си самичка в лабораторията. На пръв поглед трябва да съм доволна. Сама ще реша кога да пусна последните рестрикции и да свърша останалите експерименти, пуснала съм си музика, настанила съм се на кефския стол...Дори мога да си тръгна по- рано ако реша. Но всъщност това мога винаги да го правя понеже шефката е най- ефектната шефка на света и ако работя много то е понеже искам резултатите да са хубави, не понеже ще ми се кара , гълчи или квото и да е. И ми е толкова скучно... Шефката ми липсва :( Няма с кого да си обсъдя последната статия дето я четах вчера по нощите :(
Утре трябва да се отнеса до факултета и ще почвам да работя по вирусите за дипломната работа. Дано се разсея малко че иначе ще изкукам. ТРябва да чета и за изпити. Днес ми заявиха, че датите се променят. А тъкмо бях съставила план за действие.
Хъх!

Близо 100 години не съм писала. Дори не съм преглеждала чуждите писания, за което се извинявам. Има някои нови неща около мен.
Сега се връщма от изпит.Остават ми още три, а жегата е непоносима и аз и се сърдя! Ще бягам къв северния полюс. Работата върви добре, но жегата е виновна.... човек не може да мисли ако мозъка му е заприличал на пихтия.
Всъщност най- новото е новия младеж :) който е едва 40 см по- висок от мен( възможно е да е повече) Но какво да направя като съм събирала само рецисивни алели за ръст. Вече знам къде са отишли :) Колега ми е. То оставаше и някъде другаде да го срещна като прекарвам тук почти целия си ден. Ами няма да правя прогнози , понеже не ми е в стила.
Искам на море , но няма време. Може да отида до селото на Вики за 10 дни, но това също е само план за сега

Не можеш да танцуваш танго сам!

Просто!

Какво се прави ,когато разбереш,че всичко е отишло на майната си? Плачеш ли? Смееш ли се нервно? Пиеш ли? Живота е гада кучка! Аз не знам как да я чукам и затова тя ми го начуква постоянно.

Гласуване за едно евро

Възможно ли е най- много мандати в европейския парламент да са за ДПС?
Не съм гласувала. Бях забравила, докато приятелката ми Марина вчера не ми каза, че днес няма да можем да си купим бира за разходка в парка , понеже ще се гласува.
Гледах изборното студио на НТВ. Честно казано си умрях от смях. Лафовете бяха като за вечерно шоу. Всички бяха прави. И определенията за десните партии на Кориторов -"десните не са загубили, понеже такъв термин в патоанатомията няма", идеята на Цветков - "Хората сега ни гледат щото чакат да свършим , та да гледат Матрицата..."
Толкова ли е трагична политиката ни, че като слушам как се краде ми става повече смешно, от колкото тъжно!
Честито!

Нещо се загубих в последно време. Не че имам много работа. Нормално количество е.Не ми пречи, даже възнамерявам да повишя дозата. Установих, но може и да е понеже сега не се занимавам активно с това, че вирусите не ме вълнуват много в последно време. Мисля си повече за това, което се случва на работата ми и то е много ефектно.Има някви проблеми. Разбрах че не трябва да ставам никога шеф, понеже ще подлудя подчинените си, както и че трудно работя с нови хора.
България стана 5-та на Евровизия. Лично аз повече се изкефих на Украинците, но причината поради която не съжалих, че гледах конкурса е финалното изпълнение на Апокалиптика. А сръбската песен , лично за мен, не струва даже и 5 ст. Но всички знаем как се гласува на такъв конкурс
Ето ги и моите любимци

разни

Победител в Vipbrother е Христина! Не е ли това най- голямото доказателство, че на родна земя vip няма?
Не съм гледала всички издания, но много се разочаровах от Катето. Винаги много съм я харесвала, но дори и нобеловите лауреати са по- скромни от нея.
Всъщност най- симпатична ми беше Росица. В това момиче има нещо много интересно, въпреки че пие като казак.

Иначе нищо специално не се случва. Тази сряда бях на Салсапарти. Вного хубаво! Не знам нито една стъпка. Много страстно танцуваха всички. Мен се скъсаха да ме канят на танц, но трябваше да отказвам. Какво да се прави като не ги умея тези неща.
Въпреки цялото настроение и пламенната музика и танци няма да се запиша на курс. Не е в стила ми. Така де, предпочитам Мерилин Менсън.

Шефката ми е нещо в не много весело настроение последните дни. А нещата не са чак толкова трагични. Верно е че 50 клона са погубени по необясними причини, но може и да се спасят нещата. Надявам се само да не я дразня аз :) понеже тази ми работа много ме кефи.

Беборо му растат зъбки. едно една снимка на славния герой!

Отново на линия

Доживях да се запиша и вече отново :) съм студент. Да не повярва човек. Беше много смешно когато се обадих на секретарката и я питах дали има развитие по въпроса и тя ми отговори важно " Ами , добре, ще ви запиша!"

Бях в Кърджали за празниците. Не се бях забавлявала така сигурно от 100 години. На всяка стъпка - познати. Бира, бира и пак бира. А там, една пролет, едно чудо...С майка направихме един кръг по магазините.
На връх Великден, пред църквата засякох един бивш гаджор. Цялата ми радост от това да го видя се отблъсна от гладката повърхност на студеното му отношение. Държа се все едно съм му изтръгнала бъбрека и съм го дала на някое куче да го ръфа. Всъщност, той трябва да ми е благодарен, че се разделихме. Как иначе щеше да срещне сегашната си мацка? Все пак нека се живи и здрави и много щастливи.

Половината ми приятели са се изпоженили или възнамеряват да свършат тази задача в най- скоро време. Кеф

Понеже на празничния обяд след Великден моя милост се занимаваше предимно с дечурлигата и изобщо не удостоих прехвърлилите 30-те с внимание, майка тотално ме отписа от списака си с "чакащи да се задомят" Рече и отсече, че мен още играчките ме вълнуват или дали ще ни прораснат колониите
Ех, живот!

Тъжни студентски истории

Преди известно време писах за това, че трябва да се справям с глупости свързани с образованието си. Тогава не знаех точно какво ме чака. Ето и накратко причината, поради която мога да прекъсна.
Магистърската сесия започва един месец след началото на тази при бакалаврите. Понеже знам колко много висшето училище държи на плащането на семестриалните такси в срок, аз си внесох моята още преди началото на сесията си. Можех да свърша това чрез електронното банкиране. И така, като всяка прилежна студентка, по време на сесията си почти не излизам от вкъщи. Сесията ми беше много разтеглена и разнесена. изпитите бяха тежки и не съм се и замисляла да се разхождам. Както всяка година, очаквах че ако си платил таксата си и си ходил на изпити, няма проблем да се запишеш и извън срока. Всъшност аз не знаех кога точно е срока за записване. Причината за това е проста- не съм ходила до факултета понеже учех за изпити.
След последния ми изпит, т.е. два изпита, понеже двата ми най- съществени изпита бяха в един ден...та след като взех два изпита с 6- ци и серазхождах весела с колежката си из бф , ръководителя на магистърските ми програма запъхтян се приближи до мен и ме попита дали знам, че съм отстранена понеже не съм се записала в срок.
Оказа се че срока за записване е бил 5-6 март ( точно началото на сесията ми). след приключване на срока от факултета са пратили веднага информация в университета, че определените хора не са се записали. От ректората разбира се, не се връща информация, че аз съм си мнесла таксата в размер на 750 лв. Те не могат да знаят дали аз ходя на изпити, понеже до този момент не е минал нито един мой изпит. Та чакай пенке протокол от непротекли изпити.
Този срок е спуснат от министъра. За да се опитам да продължа да уча, въпреки че съм взела изпитите си и съм платила такса , трябваше да напиша молба до ректора да ми позволи да се запиша. Цялата история е много абсурда. Всъшност всичко опира до несъобразяване на срокове. Но потърпевшите сме аз и доста мои колеги от различни магистърски програми на СУ
Решението ще излезне но 11 април. До тогава въпреки отличния си успех, похвалите на проф. Гълъбов, внесената ми такса и цялото ми старание да съм добра и прилежна студентка (тази година съм пропуснала само 1 ден от лекции,въреки че работя) си оставам отстранена.
Ще искарам много весел Велик ден. Ще видим дали ще си ми върнат парите ако реша да бегам на нейде заради отстраняването ми. Не ми се чака до февруари 2008 за да си продължа образованието. СУ не е единствения университет в Европа.
Ужасно ми писна да се занимавам с такива неща. Но не ми се прекъсва. Исках тук да си завърша магистърската.
Гадно!

Денят на УПС

Днес получих дипломата си за висше образование. Цялата процедура е супер смешна. А дори и хаоса е по- организиран...
Блъсканица от близки на дипломиращите се не позволяваше на самите абсолвенти да стигнат до подиума за да си вземат дипломата.
По традиция, издънката се случи при мен. Когато ме извикаха, зам. ректора ми подаде чужда диплома. Видях снимката и се оказа че съм се променила доста. Казах че далеч не се казвам Дамяна. Той се обърна , посъветва се с деканката, поровичка из дипломите през което време аз стоях като идиот на подиума и се чудех дали трябва да слязна и да викна колежката ми, да стоя и да чакам или просто да потъна в земята. След като намериха мойта диплома , съвсем небрежно човека ми я подаде, поздрави ме, бутна приложението и каза "Упс", което на академичен език ще рече "опа". Сега 22 март за мен ще е деня на голямото УПС.
ето и малко снимков материал

Аз и моето другарче Славейко


седя си просто така в очакване....




след дълго търсене...

всички сме по халати...тоги бееееееее

Толкова е хубаво времето, а аз съм заклещена вкъщи. Писна от тези толкова много и големи простотии! До сега не знаех, че е най- весело, забавно и свободно докато си ученик.

Скоро гледах някви неща за моята добра приятелка Бритнито Спиърс. Никога не съм я харесвала, тази руса лигла, ама да се стегне най- сетне в кръста, да свали килцата и да зареже тоз нейния. Става ми гадно щот пропада. Не че някога съм я харесвала ама не е хубаво така. Беше си сладурана, дори и прекалено. Малко смотана, но я биваше за детски песнички. Ся си клъцнала косата, някви дроги, аклокохл, клиники. Ех, скъпа, тези неща са за рокаджиите. Недей така!
Всъшност цялата работа е, че ми се иска на свсички да им се случват само хубави неща. А когато имаш всичко и все пак се сдухваш и наркоманизираш и откачаш... Та добре си беше момичето докато не отрки секса :) После ми обяснявайте че има безопасен.

vellski - селски номера

Преди няколко дни, съвсем ненадейно, се сетих за едни мой приятел. Признавам си, имах тръпка към него. Разбира се, нищо не съм предприемала (той пък хич) понеже си имах сериозен мъж тогава. Аха , приблизително в този период, без това да е било причината беше началото на края на тази ми връзка...
Сетих се колко е готино чувството да си мислиш за него...като много нежна песен на Skin или Macy Grey или пък някоя от емблематичните балади на Guns n roses :). Даже не знам как се сетих, дори малко се дразня. едва ли някога ще го видя пак, така че това си е един вид загуба на време :)

Иначе всичко друго е Хаос. Не че по- горното клони към някаква подредба...
Та така. Нещо не мога да си подредя къщичката, а така се старая.
Този ми понеделник ще е като бягане с препядствия, и съм малко скептично настроена към способностите си да скачам. Предвиждам блъскане в стена, което никак няма да е весело, но все някой трябва да го прави. Дам...
Все пак щом от хаоса се е зародило всичко сигурно ако пачакам някво време може и тук да се случи такава случка.

И кабелната не помага

Нещо ми е много криво!



Слуша ми се Skin . Тва и правя.
Уж нещата не са зле. И все пак нищо не е наред. Не знам как се получава.
Все говоря някакви неща, които не са на място. Всичко ме изнервя. Тъпо ми е. Пред хората, разбира се, всичко е ок. Даже може и да ги поразведря малко. Страх ме е да не се самопрецакам. Ух, чиста умряла патица съм си ама какво да се направи. Гъска ще! Очаквай от пернато някво развитие.

Дъра- бъра , празни приказки

Чуствам се много изморена. Въпреки че два дни под ред спя до 12 ч. Не ми стига. Искам поне седмица да спя по цял ден и да не правя нищо. Една колежка започна да ме гледа на кръв понеже шефа споменал, че от мен очаква много добра дипломна работа...Та какво общо има реалността с неговите очаквания? Това няма значение, тя трябва да бъде похвалена веднага! Но момичето е добро и може да свърши много работа ако не се шашка от дреболии.
Признавам си, трудно е да има бебе в дома ти. Плаче и мрънка. Трябва да му сменяш памперси. Снощи го къпах почти сама. Трудно е ако имаш много други простотии на главата си. Иначе си го обичкам.
Преди няколко дни пих бира с един от бившите си приятели. За пръв път се зарадвах, че сме се оставили. По принцип страдам при раздяла, въпреки че в повечето случаи съм се изчерпала веч до този момент. Все си мисля, че е можело още. Добре че не се пробвали да видим.
Днес е заговезни. Прощавайте

Бф упражнения

Снощи трябваше да имам упражнение в БФ с любимите херпесни вирусчета. Към 15 ч вече бях в лаб. и започнахме работа. Разбира се, за да смениш средата на ямката и да поставиш вируса да се адсорбция ти трябва не повече 5 мин, а изчакването е 1 час. Та в този промеждутък запълвах празнините от липсата на социални контакти. Смях , Смях...една от бившите ми асистентки предположи, че съм пила :) нали съм прилежно дете и преди на упр бях тиха, кротка и изпълнителна. А сега като не ми е шеф :) пей сърце!!!
Посетих повечето си бивши колеги! Смях, смях! После се оказа, че с колежката трябва да стоим до към 21 часа за последното заразяване. Самотни в лабораторията, целия факултет празен- смях , смях.
Във вторник, разбира се, ще стане ясно, че работата ни не е много надеждна. Но то е не защото работим зле, а защото се мотат много ръце. Хората са си казали- много баби, хилаво бебе!
Днес цяла София е блокирана. Снощи са убили таксиметров шофьор в Люлин. Колегите му са се организирали са блокирани ключови булеварди. Вървях пеша от НДК до ИБИР. Лошото е, че ако се направи нещо, то ще е просто за случая. А ако не- до 2-3 дни всички ще са забравили
Тази вечер ще ходя на шествите за сестрите ни в Либия. ХМх тук ми е трудно да коментирам.

Евровизия

Сега гледам българското издание на Евровизия. Ще е хубаво следващия път когато си правят хореографията и костюмите да използват огледала:)
Тази година има по- сериозни певци, но пак май са си подготвяли програмите само за да отбият номера. Някои от тях пяха откровенно фалшино.След Маргарита Хранова се убедих, че проблема не е технически. Някои от песните просто са неподходящи за такъв конкурс.
Поне се посмяхме

Ден 22

И нещото се случи....
Трябва да докладвам за нещо, което още не съм направила. Малко е смешно, малко трагично, малко не знам как ще се оправя, но нямам избор.
Миналия ден се занимавах с една медицинска сестра, която искам да влача от тук до Пловдив за косата. Понеделника ми беше ужасен, а вечерта трябваше да оправя сгрешения болничен на сестра ми. Мед сестрата, не стигаше това, че беше направила грешка, ами и ме изгони и ми вика сякаш съм говедо. Аз все пак за да не убидя математическите и умения( а да се брои се учи в първи клас) няма да лишя сестра ми от повече от 100 лева, понеже на толкова се равняват 10 дни, които тя и отряза от болничния.След като деня ми беше ужасен, единствената ми реакция беше да се засмея, понеже нямах сили да се разправям с още една идиотка. Разбира се колко съм и ядосана ще разбере утре, когато ще я накарам да броим двете дните за болничния. Много съм ядосана.

Слънце грее , дъжд вали

Кво ни е пролетно в средата на януари. отивам си аз на училище и си мисля за някви пролетни неща. Времето ми напомня случки от преди. Ами как ще се отрази туй весело време на посевите. На мойте другарчета вирусчета им е супер. Шефа вика миналата седмица :"да се пазите от H3", аз му викам "късно, късно". Уффффф
И квото е весело от една седмица се потя над реферата си за летални вируси. Толкова ме мързи. Направо не е истина. Не мога да повярвам, че веч е започнала и работната седмица. Искам да спя. Трябва да направят официално нощта поне ...ами да e просто по- дълга. За това ще се преместя на полярния кръг. Да видим къв беломечков сън ще му ударя.
Та тва е новото- слънцето грее, а на мен ми се спи. Бебето плаче, сестра ми си вее циците през 3 часа, аз си поркам вино почти ежедневно...Крайно време е да се случи нещо.

Преди малко видях, че Димитър ми е прехвърлил една топка...

1) Като дете исках да уча медицина, но не влезнах. Не научих 5 урока, понеже мразя екология и точно те се паднаха на изпита. Заради този черен късмет реших, че такова категорично отрязване означава нещо. Затова си останах биотехнологии. Но всяка година докато завърша се чудех дали да не си сменя университета.
2) Когато бях на 5- 6 години, с мойта приятелка Ава умирахме да вдигаме скандали на децата от другия блок. В момента в който имаше опасност да ни понатупат, тя се изпищяваше силно и леля и, като супермен долиташе отнякъде и започваше да раздава шамари. Всички много ни мразеха и имаше защо.
3) Намирам мъжете с очила за много секси. Дори звучи глупаво.
4) Въпреки че обичам децата, не смятам да имам такива. Страх ме е да поема такава отговорност
5) Майка ми гледа на кафе и често и звъня преди важни събития да ми каже " какво се вижда"
6) Много съм саможива. Мога да не говоря с никого дни и няма да се чувствам зле. Отдавам го на черната си луна в 12 дом на риби.
7) До 18 -тата си година свирех в оркестър на цигулка. Съучениците ми бяха измислили цяла преверзна песен по случая, която не помня за жалост. Беше доста интересна


Ами ще прехвърля топката на CarreraGT и Satany

Няколко дни от новата година

Вече минаха 12 дни от новата година. Но не съм писала, понеже нямах време. След като майка си замина имаше много неща да се вършат около бебо, а и почна училището и стандартните проблеми.
Преди няколко дни се видях със старата си съквартирантка Донка. С нея ни е писано май да не се разделяме никога. Сещам се как се запознахме, чакайки и двете на една абсурдна опашка, година преди да бъдем настанени в една стая, как се заговорихме...После изненадата, когато я видях в новата си стая :) Тогава тя беше с вече бившия си приятел и аз смятах, че няма да можем да се сближим. Аз бях в другата стая със Зори, с която бяхме от една група. Но покрай проблемите, цигарите( тогава пушех) станахме толкова близки , че и сега, въпреки че се виждаме 1-2 пъти годишно мога да и разкажа всичко.
Това лято, когато се пробвах да и звънна, а мрежта ми каза "няма такъв номер", реших че се загубихме с нея. Но няма и месец по- късно и се засякохме по графа. Менкахме си телефоните, но пак пропуснахме да се види.
За 8 -ми дек. - традиционна честитка за празника.
Преди седмица- отново по графа и просто нямаше начин да не се видим.
Същия ден имах малко "черна" работа ...наистина черна, но щом седнахме с Дони и си поръчахме нещо сякаш гадния ден веднага се изпари. Говорехме дълго и за всичко. Тя работи вече в адвокатска кантора и е много доволна, че не я третират като куриер, както се случва със още недипломираните юристи. Доволна е, въпреки че любовния живот не е блестящ....Да кажем че за малко не е открила своя "парижанин" !
Когато се прибрах още бях в прелестно настроение. ЗА жалост в 2 часа през ноща се събудих с свит стомах и болки в главата. Помислих си как ме е хванало от половин литър вино. Все пак съм всеизвестна с факта, че "абе ти не я гледай, че е 150.Тя държи повече от мен на алкохол"....Оказа се аденовирус...38 градуса и гадене за поне 3 дни.
...............(трите дни го проспах, въпреки желанието ми единия ден да свърша малко работа)
твърде неприятно, но факт!
Всеизвестни са случаите когато вирусолози се разболяват при трудова злополука...аз само с четене се справям!

Abba - Happy New Year

No more champagne
And the fireworks are through
Here we are, me and you
Feeling lost and feeling blue
It's the end of the party
And the morning seems so grey
So unlike yesterday
Now's the time for us to say...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Sometimes I see
How the brave new world arrives
And I see how it thrives
In the ashes of our lives
Oh yes, man is a fool
And he thinks he'll be okay
Dragging on, feet of clay
Never knowing he's astray
Keeps on going anyway...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I

Seems to me now
That the dreams we had before
Are all dead, nothing more
Than confetti on the floor
It's the end of a decade
In another ten years time
Who can say what we'll find
What lies waiting down the line
In the end of eighty-nine...

Happy new year
Happy new year
May we all have a vision now and then
Of a world where every neighbour is a friend
Happy new year
Happy new year
May we all have our hopes, our will to try
If we don't we might as well lay down and die
You and I