Memory remains

Концерта мина. Да, това бяха depeche mode!
Беше хубаво. Лошото на такива събития е ...ръста ми. Факт е, че трудно виждах каквото и да било. От това, което видях мога да кажа, че ефектите бяха невероятни. Саунда си го биваше. Казват че жените възприемат повече със слуха си, а на мъжете им е нужна картина. Може би съм мъж :)))) или просто когато отиваш на концерт визуалната част от събитието е много много важна. Дам няма да си кривя душата , това беше един грандиозен концерт, невероятен. Но на фона на невероятната сцена, 20 годишните хитове, славата на триото, огромните мащаби на събитието... Апокалиптика ме развълнуваха повече ...с прегръдката си в края на концерта, развятото българско знаме. Не мога всъшност да кажа кой направи по- голямо шоу, някои ще се изсмеят, дори че правя сравнение...Тук не виждах, чувах , но контакта с групата ми липсваше. Което ще рече че по независещи от мен причини, не успях да се нарадвам хубаво.
Това което остава след концерта е емоцията... спомена за емоцията, спомена ...Memory remains...