Доживях да се запиша и вече отново :) съм студент. Да не повярва човек. Беше много смешно когато се обадих на секретарката и я питах дали има развитие по въпроса и тя ми отговори важно " Ами , добре, ще ви запиша!"
Бях в Кърджали за празниците. Не се бях забавлявала така сигурно от 100 години. На всяка стъпка - познати. Бира, бира и пак бира. А там, една пролет, едно чудо...С майка направихме един кръг по магазините.
На връх Великден, пред църквата засякох един бивш гаджор. Цялата ми радост от това да го видя се отблъсна от гладката повърхност на студеното му отношение. Държа се все едно съм му изтръгнала бъбрека и съм го дала на някое куче да го ръфа. Всъщност, той трябва да ми е благодарен, че се разделихме. Как иначе щеше да срещне сегашната си мацка? Все пак нека се живи и здрави и много щастливи.
Половината ми приятели са се изпоженили или възнамеряват да свършат тази задача в най- скоро време. Кеф
Понеже на празничния обяд след Великден моя милост се занимаваше предимно с дечурлигата и изобщо не удостоих прехвърлилите 30-те с внимание, майка тотално ме отписа от списака си с "чакащи да се задомят" Рече и отсече, че мен още играчките ме вълнуват или дали ще ни прораснат колониите
Ех, живот!
петък, април 13, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
4 коментара:
Ех, много оптимистичен пост като за днешния ни ден :) Браво, радвам се за теб, всичко се е наредило явно. И не знам защо, но разказът ти за празниците ми звучи като един от онези слънчеви филми, в които има една млада и преуспяваща жена, която все още е сама, а близките й се опитват да я впримчат в някакъв брак, но рано или късно се появява принца и... бла-бла подобни неща :) Сигурно ще да е от това слънце, което ме напече.
OK, сега да разбирам, че си доволна от живота.
Имам един въпрос.
Тъй като вече си била на абсолвентската си вечер, ако е възможно да дадеш малко инфо.
Защото в родният ми град няма университети и ми е напълно непознато.
Интересува ме с какви облекла се ходи.Не вярвам да е като на бал, но пък и не вярвам да се ходи по дънки.
Ами принципно на самото дипломиране ние бяхме с тоги, та нямаше значение дори и по шорти да дойдеш. Предполагам че ще празнувате някъде след това. по- коро за там ако решишл сред моите колеги имаше изтупани ама никой не беше преалил
То при нас първо е празнуването, а дипломирането няма да е скоро време, защото доста хора още не са си взели изпитите, пък и след това държавния.
Странно се получи, но мисля, че така е по-добре.
Публикуване на коментар