Всъщност ми е много криво!
Шефката вече е в Германия и аз съм си самичка в лабораторията. На пръв поглед трябва да съм доволна. Сама ще реша кога да пусна последните рестрикции и да свърша останалите експерименти, пуснала съм си музика, настанила съм се на кефския стол...Дори мога да си тръгна по- рано ако реша. Но всъщност това мога винаги да го правя понеже шефката е най- ефектната шефка на света и ако работя много то е понеже искам резултатите да са хубави, не понеже ще ми се кара , гълчи или квото и да е. И ми е толкова скучно... Шефката ми липсва :( Няма с кого да си обсъдя последната статия дето я четах вчера по нощите :(
Утре трябва да се отнеса до факултета и ще почвам да работя по вирусите за дипломната работа. Дано се разсея малко че иначе ще изкукам. ТРябва да чета и за изпити. Днес ми заявиха, че датите се променят. А тъкмо бях съставила план за действие.
Хъх!
понеделник, юли 02, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
4 коментара:
Намерила си работа, която ти харесва.
Да разбираме ли, че си доволна от живота?
Ех, ако ми и плащаха добре...
Аме не знам какво да ти кажа. По отношение на работата си, въпреки че никога не съм очаквала, че точно това ще работя, сега много ми харесва и ми е интересно. Работата ми е готина, ниско заплатена и много интересна. :) Но за да бъдеш доволен от живота си ...мисля че за такова изказване най- малкото трябва да си на друга възраст. Сега нещата все още се градят
Не е важно колко получава човек! Парите само демотивират! Трябва да работиш и да изпитваш удоволствие от работата, а какво удоволствие като са замесени пари, кратки срокове и алчни клиенти...
Да, аз си обожавам работата и колектива. Трябва обаче наистина да ни вдигнат малко парите, че ... иначе ще изгонят от бг всички, които се занимават с нещо такова. Парите не са най- важното, но трябва и да се яде понякога
Публикуване на коментар