Да си пожелаем повече цветя

Есен е, студено ми е и все по- малко ми се пише. Не искам да си вадя зимното яке. Искам още да се нося с тънки ризки и панталонки. Но свърши за тази година. То е потискащо и на мен ми личи.
Какво да кажа за живота вселената и всичко останало освен 42! Малко е гадно, че си навлизам в коловоза...
Запознах се с родителите на моя младеж. Хората са много мили и внимателни. Дори ме посрещнаха с един концерт за цигулка ( нали половината си живот съм прекарала с цигулка в ръка...)Пих страхотна метакса там и малко ме цапна в главата, но нали трябва да е весело. Пък и имах нужда да забравя неприятната случка с един банкомат преди това. На път за "Люлин" спрях, за да изтегля пари и да купя нещо за тях, но банкомата ми излапа картата. Това ме разтрои много, особено като се има предвид, че в джоба си имах 20 ст.
Надявам се да съм им направила прилично впечатление. Не обичам подобни срещи понеже веднага започват да те разглеждат като потенциална снаха, а колко време имаме пред себе си....Но мисля, че се получи добре.
В събота и неделя ходя във факултета да работя по дипломната си работа и така се оказва, че нямам почивен ден. Все пак много си харесвам работата и това не ми пречи много. Само да не трябваше да ставам рано.
Митко е чудесен. Става все по- весел и осъзнат. Танцуваме си двамата. Най - обича да пипа на леля си (демек моите) писанията.
Лошо е, че компютъра ни вкъщи се развали и така ми се ограничава достъпа до тези толкова приятни джаджи. Изгоряло е дъното.
Та така. Случват се и хубави и лоши неща всеки ден. Опитвам се да не мисля за лошото...не става пък и само за добро да мислиш (някак не ми отива да съм оптимист) Важното е "зад скалата да има цвете"...
Да си пожелаем повече цветя!