Последни часове в Дрезден

Заминавам... отново сменям мястото. Никога не съм очаквала, че ще бъда тъжна напускайки тази страна, която ми донесе толкова разочарования. Но тук срещнах приятни хора. Езиковата бариера не ми попречи. Вчера с Марина бяхме на шопинг за последен ден. И тя ми каза, че за прън път може да се довери на някого така както на мен. Не е ли мило? Бил си полезен поне на един човек. Не всичко беше хубаво, но ... пет месеца са си пет месеца!Свикваш, започваш да мислиш на друг език без да се усетиш. Не ти пука ако направиш грешка. Те ти прощават. И ти също. Веднъж не се усетих и започнах да говоря на български. Андрей, който си е чист руснак, ме разбра и отговори...Остава ми само 2 часа още в Дрезден. След 20 мин ще дойде един познат да ме вземе с кола. Прибирам се...Дали ще им липсвам на хората тук? Надявам се. Опитах се да бъда весела, опитах се да бъда себе си, а много се промених. Странен е животът.
Марина замина тази сутрин. Тя ще ми липсва. Нейното желание за живот и приключения. Не мога да стоя повече в тази стая. Все едно цял живот съм живяла тук и сега ще принадлежи на някой друг.
Може би ще има нова серия постове от немско..., но следващият ще е от България!