От много време не съм имала сили да пиша. Не знам за какво. Аз съм във вакуума между две състояние, зарязана някъде по пътя. Неопределен субект с подута буза. Дали се вълнувам? Определено. Аз не споделям, но тялото ми го показва достатъчно красноречиво. Юри знае най-добре. Границата. Колко е трудно да я прескочиш, но в съзнанието си. Във възприемането за състоянието на духа си. И какво от това щом вече си натиснал ентъра. Късно е да мислиш, късно е. Пък и колкото и да премисляш и претегляш пътят избира теб, а ти просто вървиш по него.
И така, скоро ще е време да поема по новия си път. А малко ме е страх да не се загубя в тъмнината.
вторник, февруари 17, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
3 коментара:
Аз много мразя да съм в такива ситуации, в които съм оставена без избор, затова напълно те разбирам. Има вратичка обаче, това не е единствената работа на света и ако там не ти хареса, винаги можеш да се върнеш тук и да потърсиш нещо друго като призвание. Доколкото знам обаче, твърде много обичаш точно тази работа... като жертва на обстоятелствата...
P.S. Само да пробвам - в картите случайно да ти е излизала Влюбените - права или обърната позиция повечко пъти?
Да, много чести ми излиза като моментно състояние. Обаче аз нямах реален избор. Ох, честно, този период ще ме побърка. Получавам шамарчето от най-неочаквани места.
Тя картата в обърната позиция точно това си означава, нямане на избор. Е, не точно, но нещо подобно :)
Ти под мъдрец в коментара в моя блог зъба ли имаше предвид? В такъв случай и твоят Свети Валентин / Трифон Зарезан е бил отвратителен, колкото моя.
Публикуване на коментар