Остава малко до Коледа

Днес е 23 декември.Утре ще се прибирам при мама и тате, за да празнуваме заедно Коледа.Сигурна съм, че мама вече е започнала да готви.Не че я бива много :) Вкъщи готвеше баба ми. Нямаше нещо приготвено от нея откоето да не си поискаш допълнително. Когато бях по-малка беше по-забавно. Всички се събирахме... с баба и дядо. Сега след като те са вече покойници ми остават само спомените за тях.
Та майка и татко със сигурност ще са радостни, че ще се приберем.Всичко ще започне с прегръдката тип менгеме и писъците " ох мойте милички...( от тук не и се разбира много). Татко ще се смее отстрани и ще се опита да изимитира майка. После ще пием кафе. Задължително. Майка ще иска да и разкажа подробно всичко, което ми се е случвало от последната ни среща до сега.А то няма кой знае колко. Тази среща ще е много цветна.Може да премине и в множество малки спорчета.
След това ще трябва да се видя с някои стари познати.Сигурна съм, че Кърджали е много красив сега, покрит целия със сняг.Изобщо Родопите са красиви през всеки сезон.
Та весели празници на всички

Presious by Depeche mode

Precious and fragile things
Need special handling
My God what have we done to you?

We always try to share
The tenderest of care
Now look what we have put you through

Things get damaged
Things get broken
I thought we'd manage
But words left unspoken
Left us so brittle
There was so little left to give

Angels with silver wings
Shouldn't know suffering
I wish I could take the pain for you

If God has a master plan
That only He understands
I hope it's your eyes He's seeing through

Things get damaged
Things get broken
I thought we'd manage
But words left unspoken
Left us so brittle
There was so little left to give

I pray you learn to trust
Have faith in both of us
And keep room in your hearts for two

Things get damaged
Things get broken
I thought we'd manage
But words left unspoken
Left us so brittle
There was so little left to give

Depeche mode ще ни дойдат на гости

Има нещо прекрасно, което разбрах тези дни.Някъде Юни Depeche mode ще дойдат да ни посвирят мъничко. Края на януари ще започне продажбата на билети. Много ми редостно от този факт :).

8-ми декември

Днес е 8-ми.Честит празник на всички колеги.Пожелавам им щастлив студентски живот!
Да знаете, че цяла нощ ще вървят автобусите по линии 280 и 94- любимо возило на българската научна младеж.
А какво ще си пожелая аз за празника?Леки оставащи сесии, късмет, щастие, здраве, мечтаната магистратура.Изобщо ще си пожелая да бъда себе си, колкото и лошо да бъде това.Ще си пожелая обаче да се боря повече, да постигна повече, да съм по-смела, по-умна, по-сериозна.
Забавлявайте се!

...и така, скоро е коледа

Снощи бях нещо тъжна.Запалих си една от онези ароматни пръчици, свещ ...сипах си чаша вино.Зачетох се в текущата си книга.Странно е но продължавах да се чуствам кофти.
Последните дни, седмици ...изобщо последно време нещата са не много готини.Хората са тъжни.Дори не напомня предколедно настроение. Случват се неприятни неща. Срещам се с хора, които не съм виждала много време.Уви и при тях нещата не са розови.Мисля си за цялата помия, която вселената изсипва върхуми всеки ден.После се сещам за идеите на разни хора за позитивното мислене, за магията на внушението.Повтарям си, че утре ще е по- добре и никой от познатите ми няма да е тъжен.Направила съм си пирамидка за да събира положителна енергия в стаята ми...Не е кристална , но нали истинската сила на талисманите се крие именно в ръчната им изработка...?Отново се опитвам да си втълпя, че всичко ще е ок!Постилам си едно одеало на пода, завивам се там и чакам да заспя....Вече е 3 часа през ноща.Не ми се чете.Заглеждам се по самоделните си подобия на оригами.Гледам ги как си се връткам....
Явно съм заспала.
Сестра ми ме буди и ме пита защо съм на пода.В просъница съм и казала, че всичко ме боли вече.
Вече е утре
Странно е но деня не е по-хубав от вчеращния, въпреки атаката, която приложих със силата на мисълта си.Явно мисълта ми не е много силна.
Сега слушам новите албуми на HIM i Depeche mode. ок са
Но мисля да си пусна Somewhere over the rainbow...