...и така, скоро е коледа

Снощи бях нещо тъжна.Запалих си една от онези ароматни пръчици, свещ ...сипах си чаша вино.Зачетох се в текущата си книга.Странно е но продължавах да се чуствам кофти.
Последните дни, седмици ...изобщо последно време нещата са не много готини.Хората са тъжни.Дори не напомня предколедно настроение. Случват се неприятни неща. Срещам се с хора, които не съм виждала много време.Уви и при тях нещата не са розови.Мисля си за цялата помия, която вселената изсипва върхуми всеки ден.После се сещам за идеите на разни хора за позитивното мислене, за магията на внушението.Повтарям си, че утре ще е по- добре и никой от познатите ми няма да е тъжен.Направила съм си пирамидка за да събира положителна енергия в стаята ми...Не е кристална , но нали истинската сила на талисманите се крие именно в ръчната им изработка...?Отново се опитвам да си втълпя, че всичко ще е ок!Постилам си едно одеало на пода, завивам се там и чакам да заспя....Вече е 3 часа през ноща.Не ми се чете.Заглеждам се по самоделните си подобия на оригами.Гледам ги как си се връткам....
Явно съм заспала.
Сестра ми ме буди и ме пита защо съм на пода.В просъница съм и казала, че всичко ме боли вече.
Вече е утре
Странно е но деня не е по-хубав от вчеращния, въпреки атаката, която приложих със силата на мисълта си.Явно мисълта ми не е много силна.
Сега слушам новите албуми на HIM i Depeche mode. ок са
Но мисля да си пусна Somewhere over the rainbow...