Много е радващ факта, че строежите в Иракли са спрени...временно. Но и това е добра новина. Спрени са за 2 години. Ако влезем през този период в ЕС ще бъде много по- трудно да се вземе разрешително за строеж. Или поне така си мисля. Малко места останаха, които не са залети с бетон. Когато ходихме тези дни до Перперикон така се нарадвах. Козята ми природа се отприщи и просто тичах нагоре, въпреки жегата, въпреки умората от танците предишния ден. Естествено той също не е подминат от "цивилизацията". Въпреки кошчетата по пътя, в храстчетата мажеше да се забележи предпочитанието на туристите към определени марки бира, цигари и други вкусотии. Но от нас зависи! Никой няма да дойде и да ни оправи дължавата от добро сърце. Трябва ние да се справим.
Ето още няколко снимки от Перперикон и :) булката хвърля букета. Ще издам, че в следващия момент той вече беше в ръцете на кумата :)( сексапилната дама с черна рокля )
RSS Feed (xml)
4 коментара:
Перперикон е невероятно място,тази година отново ще ходя на разкопки там.
Честито на сестра ти за голямата крачка в живота.Пожелавам й само семейно щастие и безкрайна обич.
Ей супер. Да не учиш археология?
Мерси за веселите пожелания за систър.
Ами,да,точно това уча.Малко е странно,но е готина специалност.
Въсщност ми се струва много забавно. Успех ти пожелавам и готина реализация :)
Публикуване на коментар