Понякога е тъжно

Когато в училище учехме за това, как по време на турското робство не са позволявали да се строят църкви и са сменяли насилствено религията...Бях ужасена. Сигурна съм, че може да се представят и много ужасяващи примери за репресията спрямо християнското население. Днес сме свидетели на нещо подобно. Не знам как да го коментирам. Смятам че всеки има право да изповядва религията си. Дори понякога не ги разглеждам като различни, по- скоро като развитие на една и съща. Сутрин, когато се събуждам, чувам камбаните на близката църква и се успокоявам. Деня е започнал. Не знам защо. Става ми по- леко и ведро на душата. Не съм от съвсем религиозна, но вярвам. Продполагам за мюсюлманите разглеждат въпросната подкана към молитва по същия начин. Искам да бъдем толерантни.
Аз съм от Кърджали. Слушала съм интересни истории относно съжителството между християни и мюсюлмани там. Чувала съм, че много от турците говорели само на турски. Може да има такива. Имах съученици от турски произход, които много обичах. Всъшност има ли значение. В основата си всички религии са еднакви и проповядват любов към ближния. Само първичния човешки мозък може да изкриви свещенните думи към война, борба или какъвто и да е тип конфронтация. И това го правят последователите на всички...използват вярата за първични и долни цели.
А бях чела ...изследвания на руски физици ... за това как изследвали аурата на човек. Казвайки една молитва тя се засилвала и става по ярка и пълна, по- качествена така да се каже. А ругаейки или псувайки или... каквато и да форма на негативно мислене спряво конкретен предмет нарушавала структурата и ...
Баба ми казваше често " Нека Бог бъде добър към всички, към нас също"