Не пак , отново

Пак! Все пак нещата са си такива и аз няма какво да направя. Не мога да разбера с какво точно съм го заслужила. Тъкмо бях решила, че нещата започват да се понареждат и сега отново съм на дъното. Лошото е че вече нямам сили да се боря срещу невидимите стени и телените огради. Не ми се и иска. Омръзна ми. Не виждам смисъл. Не мога да дишам, да вярвам. Няма в какво.