Есента си е тука, даже замирисва на зима и на истиски студ. Вчера направо ми замръзнаха ушите (нали са огромни, та все се развяват срещу вятъра) докато се прибирах.
Безцелно, всеки ден се разкарвам до университета та да видя дали оназ световна заповед вече е излезла. Вчера бях свидетел на един скандал подходящ за "господари на ефира". Колежка с по- нисък бал е получила държавно място в една от магистърските програми, а тази която има цяла единица отгоре е класирана при платените бройки и е решила да вдигне факултета, но да не оставя нещата така. Така и трябва. Не ти е нужна да търсиш с лупа несправедливостта. Дано нещата се наредят, но мен ако питат нито едната не заслужава държавна субсидия.
В общи линии в момента нищо не се случва. В някво очакване съм. Странно, но си поднових контактите с хора, които смятах, че едва ли някога отново ще видя. Срещам ги навсякъде- по улците, в нета, в кафета....Нещо се случва :) въпреки че ми харесва.
Всичко което ми се прави в момента обаче е ...една много хубава книга. Имам нещо под ръка за номерология и кабала, но май не точно това ми се чете в момента. Трябва ми нещо, в което да потъна. Иска ми се да си почина хубаво от всичко. Колко абсурден е света, в който живея, в това се убеждавам всеки ден. Слуша ми се Skin, иска ми се с приятелчетата си да седна в парка и да си пеем някое старо парче. Искам всичко пак да е толкова просто.
Дам пак отпраших в оная посока дето не я харесвам много.
Искам да съм на снимката