Чуствам се много изморена. Въпреки че два дни под ред спя до 12 ч. Не ми стига. Искам поне седмица да спя по цял ден и да не правя нищо. Една колежка започна да ме гледа на кръв понеже шефа споменал, че от мен очаква много добра дипломна работа...Та какво общо има реалността с неговите очаквания? Това няма значение, тя трябва да бъде похвалена веднага! Но момичето е добро и може да свърши много работа ако не се шашка от дреболии.
Признавам си, трудно е да има бебе в дома ти. Плаче и мрънка. Трябва да му сменяш памперси. Снощи го къпах почти сама. Трудно е ако имаш много други простотии на главата си. Иначе си го обичкам.
Преди няколко дни пих бира с един от бившите си приятели. За пръв път се зарадвах, че сме се оставили. По принцип страдам при раздяла, въпреки че в повечето случаи съм се изчерпала веч до този момент. Все си мисля, че е можело още. Добре че не се пробвали да видим.
Днес е заговезни. Прощавайте
неделя, февруари 18, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар