Имам нужда да говоря, дори да крещя. Болката в мен е толкова много, че вече ме боли сърцето, гърдите ми са се стегнали и не позволяват на дробовете ми да работят нормално. Не мога да споделя за страданието си, няма да ме разберат. А нещата стават по- зле. И други случки ми се случват, но ми е толкова болно като цяло, че почти не усещам тези събития, подминавам ги. Нямам сили за повече...
Всъщност не знам дали страдам пвече защото случката се случи или понеже знам, че няма да се случи никога повече.
Животът ми е дупка. Аз понякога си внушавам , че хиляди светулки светят около мен и придават блясък на съществуването ми. После отварям очи и разбирам, че те са само в болното ми съзнание.
вторник, ноември 13, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
15 коментара:
Не знам какво се е случило с теб, но мога да ти кажа, че се чувствам точно така. Вика ми се, крещи ми се! В един момент решавам, че все пак не съм толкова зле, и че мога да гледам малко по-позитивно. А после пак. Болката не спира и всичко отива от зле към по-зле. Няма смисъл да ти кажа "Гледай по-позитивно", "Всичко ще се оправи", защото само ще излъжа. Едиственото, което остава е времето и мисълта, че може би някой ден всичко ще се оправи. Поне мен в момента точно това ме крепи, да не се срина тотално...
Искам да вярвам, че някой ден някои неща ще се оправят, но нямам смелостта да си го помисля.
Стискам палци поне ти да се оправиш
Дано и при теб нещата се оправят някой ден, колкото се може по-скоро :)
Според мен единствения начин е просто да поговориш с някого.
Все има някой с когото може да говориш, нали?
Всъщност аз имам проблем със споделянето, понеже обикновено аз изслушвам и после хората не намират нужда да ме слушат мен. Освен това в този случай нещата са много деликатни. Мисля че не мога да го изрека на глас. Все пак оптимистичното е, че сега малко поутихна бурята в мен. Времето лекува.
Не знам, може би наистина ти е непосилно трудно да говориш за проблемите, които имаш в момента, но като човек от типа, който ти описваш (тоест повечето ми се оплакват, а моят ред рядко идва), ти казвам съвсем отговорно, че ако имаш нужда да поговориш, аз съм насреща. Може би е неловко, защото не се познаваме... по нормалния начин, но пък съм установила, че за мен е много по-лесно да споделям с хората, които са ми почти непознати, и за които знам, че едва ли ще срещна някога. Не знам при теб как е.
Имейлът ми го има на профила, а пък ако имаш желание някой път, може и да те поразпитам за тази работа с планетите, домовете и прочие, че ми стана много любопитно :)
Дано се наредят нещата покрай теб. Само кураж!
Много ви благодаря за подкрепата. Означава наистина много за мен.
CarreraGT, много благодарско за желанието да ме изслушаш. Може би ще се възползвам от предложението. А за планетите, домовете и всичко останало нямаш никакъв проблем. Разбира се възможните разяснения са в рамките на компетентността ми
Тогава ще очаквам включване, да знаеш ;)
Мен никой ли не ме иска.
Проблема е, че и аз съм роден слушател и като се съберем само подобни хора, ще трябва да играем на мълчанка.
Трябва да си направим един блог за споделяне на болки и проблеми и там да видиш как няма да се мълчи :)
А пък ти не си се оплакал, затова никой не се е втурнал да помага.
Може да се получи интересно т'ва за един такъв блог. Ама ще си го заключваме, че да не ни четат всички шашавите преживелици.
Навит съм.
Аз в моя блог съм си забранил да се пишат подобни неща. Едвам се отървах от миналият, който беше само за това. Реших, че е по-добре да пиша само за хубави неща с надеждата някой ден и мен да ме споходят.
Ратм, не мисля, че това е начинът. Животът не е нито само хубави, нито само лоши неща, така че ако се заставяш насила да пишеш само за хубавите, не си правиш добра услуга. Понякога, когато няма с кого да споделиш, дори само като го напишеш, пак ти улеква малко поне.
P.S. Да ме извини Вел затова, че й ползвам пространството за лек оффтопик.
Да ме извини и мен Вел за офтопика, все пак е наш човек, мисля че няма да се ядоса.
Иначе откакто спрях да пиша толкова много за лошите неща, те доста нямаляха. Имам чуството, че съм ги предизвиквал или нещо подобно.
Аз имам един черен дневник, в който пиша за най- драматичните неща, които са ми се случили или по- скоро за начина по който са ми подействали тези случки. Никога не го чета обаче понеже ми става още по- тъжно. Но мисля, че е хубаво да си изливаш болката. Олеква определено.
P.S. Не се притеснявайте, даже се кефя на оффтопици.
Публикуване на коментар