Пеперуди

Толкова съм объркана. Не знам какво ми става. Мисля за неща, за които избщо не трябва и да се сещам...А мислите се блъскат в стените на черепа ми и ми причиняват ту силна болка, ту невероятно удоволствие. Отново искам да избягам, да се прибера в моя неизвестен дом, рай на спокойствието. Лутам се, блъскам се в светлината на една искрица...като огромна, черна, нощтна пеперуда. А крилете ми горят и скоро ще дойде момента, в който ще го осъзная с пълна сила, ще тупна на пода като една шесттонна оловна пеперуда с прегорели от болка криле.
Вчера тук валя прекрасен сняг. Прочисти въздуха, но не и мен. Искам само малко спокойствие.
Един прекрасен миг, откраднат, ми струва толкова много. Отново съм направила неволна грешка...