Теория

В съзнанието ми звучи една много нежна и хубава песен, но не я знам коя е тя.
Живота е странен, странни сме и ние, които го живеем. Ще си направя календар с усмивки и ще налепя снимки по него с хората, които обичам. Защото без тях съм просто поредната биологична единица, която се опитва да си остави ДНК-то след себе си. Няма значение какво си мислиш, от какво се вълнуваш ...ако то си е само за теб. И сам война не е войн, всъщност. Стадо

Всъщност аз съм толкова саможива, че почти си се стремя към самотата. Не споделям, не се притеснявам ако няма на кой да се обадя или никой не ме е търсил 10 дни примерно. Не обичам някой да ми се влачи, да ме изпращат до нас "щото съм момиче". Обожавам да стоя сама вкъщи, да си пия сама вино и да чета или да гледам нещо много яко. Но явно остарявам... и понякога ми се иска да се споделя, поне на теория.