Вчера гледахме един филм. Аз гледах, останалите го намериха за изключително скучен. То така се случва. Другите като са на терсене аз ще съм на опаки. Но във филма, чието име очевидно не знам, имаше една съществена реплика. Една баба англичанка към една млада и красива индиянка - "Ние сме като дърветата. Когато един клон изсъхне другите продължават да търсят слънцето". Разбира се, това е поредната интерпретация на "животът продължава". Въпросът е дали ние искаме да се случи или не...
Остава ми малко време тук, около месец. Ще бъде тъжен месец с прекалено много партита за напускане. Започваме още следващата седмица. Ще си тръгна оттук със смесени чувства. Много ми беше тъжно, но и много се смях и се запознах с много интересни хора. В тази барака ти не си в Германия. Може да ядеш китайска храна заедно с боб, да слущащ руски или полски песни, да те офъка младеж от турция, който приготвя чай с два чайника един върху друг ?!?? , английски сладкиши и италианси темперамент.... Но най-приятното е как повечето ми дават мейла си и ми казват, че ще се радват да ги посетя в тяхната страна. Колко хубаво би било ако го направя.
сряда, ноември 19, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
2 коментара:
Като го обясняваш това ми напомня на един испанско-френски май беше филм, казваше се "Европудинг" или поне така го бяха превели. Беше смесица от европейски култури на студенти, които са... не помня в коя държава по програмата Еразъм и въобще... шантаво, но много свежо филмче беше. Много ми хареса. Жалко, че при теб не можа да се получи по-приятно... макар че все още има един месец.
То е гот в бараката. Даже тези странни хора се превърнаха в нещо като мое семейство и много ще ми липсва начина на живот там. Но заека не иска дори до посети бърлогата... Разбирай ме!
Публикуване на коментар