Верче, за пореден път много ти благодаря за милите думи.
Ох, много кофти ми се получи с този пост. Май трябва да се обясня както си му е ред. Имах малка среща със стар приятел, който нистина беше брутален едно време. Пълен идиот. Правеше ни всички на луди гъби. А ако някоя си падне по него просто ... милото момиче. Ама аз се кисках, бях напълно инфантилна и гледах само да се хиля щот си е купон пък и по принцип съм му фенка. Та видяхме се... като цяло беше странен ден. Та този ми приятел споделя 4 часа за преживяванията на душата си и аз го видях колко е израснал като личност. И просто ми се прииска като порасна да стана като него...Дадах си сметка колко пошло живея, почти като по порно канала "Планета". Този К. Аврамов му се подигравам от дете между другото. Много е трагичен, милия гурканчо, като цяло пълна скръб и трагедия. Ама това не означава, че не заслужава обич? И като описах външността си и нещата, които не ми харесват, дори чисто физически, а честно, за това не ми е пукало никога, исках само да подчертая, че аз не съм идеална и няма как животът ми да е идеален. Няма пълно щастие...Понякога никакво щастие няма, но и това е резултат. Както казваше един мой любим и единствен дипломен ръководител " това, че веществата ти не са активни, не означава, че няма да си защитиш. Отрицателният резултат не е ли резултат?". Ама трябва да се борим. Далеч съм от мисълта, че здравето и наличието на 4те ти крайника е достатъчно основание да ставаш сутрин и да продължиш живота си ентусиазирано.
Децата са най-чистита същества. И в радостта си и в злобата, в страданието. Още не умеят да прикриват емоциите си и да лъжат, да театралничат. Даже могат и да си мрънкат без да получат критична бележка. Трябва ли между другото да се извинявам, че съм тъжна? Трябва ли да го крия? Не лъжа ли по този начин? Та думата беше за децата...С какво те са заслужили страданието на поредната химиотерапия или друга интервенция? Представи си, че малката Дарина никога няма да може да стане на 25 и да страда за това, че май е загубила себе си в двупосочното движение на мечтите си. А може би нейното страдание е помогнало на друг да се открие. Всеки има роля в тази плетеница от души, колкото и странна да е тя.
Азирафел, пожелавам ти усмивки и поводи за тях. Но не знам защо си криеш името.
петък, март 06, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
2 коментара:
Има една книга - "Пътят на душите", не знам вече дали не съм ти споменавала за нея, в която като цяло се говори за преражданията на човешката душа, но дори и да не вярваш в тези неща, пак можеш да навържеш написаното със смисъла на земния живот. Та, това, което наистина много ме впечатли в тази книга е, че само там прочетох, че ти не си се родил, за да се забавляваш и да ти се случват основно приятни неща, а точно обратното, защото само в болката и страданието има някакво съзряване и мъдрост. Че душата ти предварително си избира живот, в който ще се случи нещо определено, което да й помогне да научи, да се усъвършенства. Доста е тъжно като цяло, но поне е по-добре от никакъв отговор.
А и с една приятелка често си говорим за щастието и двете стигнахме до извода, че то е много трудно осезаемо, защото това, което го нямам аз, а тя го има - мъж до себе си, не я е направило по-щастлива. Нито пък това, което аз имам, а тя няма - финансова обезпеченост, ме е направило мен щастлива. Може би е имало момент на пълна задоволеност, но той е продължил толкова кратко във времето в сравнение с моментите на обезверение и чудене как да се излезе от дадена ситуация, че понякога дори можеш и да го забравиш в равносметката. Работата е там, че ако си човек на съвсем първично ниво, на когото са му достатъчни ракийката, салатката, мъж, когото да може да дои за пари и работа, на която може да стоиш на едно място цял ден, много лесно ще си щастлив. Но не съм сигурна, че бих искала да съм такъв човек, дори цената на това да е щастието.
И понеже вече хептен се отплеснах и го ударих на философстване, ще си кажа и това за таро картите, дори и хората да го смятат за глупост. Ако си теглиш карта всеки ден и проследиш кога ти се падат Големи Аркани, ще видиш колко точно пъти си била подложена на изпитание и си минавала през периоди, в които е имало какво да научиш, ти или душата ти, без значение. А ако си направиш и труда да видиш в какви периоди се падат тези карти, ще видиш, че винаги са в най-трудните и скапани дни. Обаче не всичко е в черно, защото измежду тях има и такива, карти, които говорят за постигане на пълнота, на душевно равновесие и баланс, дай Боже всекиму :)
Не исках да прозвучи толкова сериозно, още повече, че дори не съм си допила първото кафе за деня, но явно ме е прихванало нещо от тоя Фокнър, дето се разлива и той по хиляда страници :) Пък и ти ме предизвика със сериозната тема!
Знам я тази книга. Хубава е, чела съм я поне два пъти. Дам, в страданието си израстваме.
Ама ще си намериш мъж.
Искам да метна едни карти, ама е много трудно. Митака постоянно се мотае и решава, че трябва да къса всичко, което е пред погледа му. Опасничко си е.
Публикуване на коментар