Знаете ли какво? Днес си резервирах билета за Дрезден. Не се радвам, леко ми е безразлично, но не ми е и тъжно вече. Няма да е лесно, но поне ще имам пари! Мамка му, ама и това си има значение. От три дни чета книжка на немски по тролеите. Ем кеф ще! Изглеждам наЧЕТЕна. Всичко, мили другарчета, е една голяма лъжа и измама. Тва дето щете лъжат тук еми по-добре докато те лъжат да ти дават добра заплата. Финито! Да му тегля една майна на веселия ми живот, достоен за селска постановка в къщата на Хасан - кварталният ром, който предпочита домашна ракия правена от кашон.
И кво мрънкам аз? Здрава съм, права съм, имам добро образование. Грозновата съм ама кво пък? Ти да не се имаш за красив? Пък и то истинската красота не се виждала с просто око. И мрънкам понеже ми дават докторантско място в Германия, ей тъй, щот съм печета. Нямам гадже и едва ли ще имам в близките 20 - 30 години. Онзи младеж, дето се посвалихме у немско залитал по друга мома в момента. Еми да са живи и здрави...И аз не бих си паднала по себе си с тези ми любовни дръжки и прекрасния си нос! Няма изобщо да споменавам изкелифенчения си характер.
А какво е проблем? Проблемът идва когато детето ти е болно, държавата не дава пари! Ракът е проблем, и други трудно лечими болести също. А имах един приятел -истински циник, който така се преродил покрай тези "душици", които питат дали ще ги оперират когато "купчинката с пари стигне до тавана"! Има някои неща, които наистина си струват притеснението! А ние няма какво да му се плашим на тази живот, а просто да го живеем! Поне докато можем...!
четвъртък, март 05, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
3 коментара:
Значи в крайна сметка се оказах прав, че е имало друг младеж. Да знаеш, лъжата е едно от нещата, които наи-много мразя у хората. Но както и да е.
А сега защо мрънкаме? Еди какъв си ти бил носът, кой щял да те хареса еди каква си и еди каква си? А когато се намери някой, който да те хареса такава каквато си и да те обича истински от цяло сърце, ти какво направи? Успешно се постара да убиеш всяко едно чувство. Както и да е - минало свършено. Айде успех в Германия!
Вел, да ти кажа ли, то и на мен носът ми е крив, брадичката ми стига пет минути преди мен на среща и още куп глупости, но когато попаднеш на подходящия човек, за него това няма да има никакво значение. Е, разбира се, и той няма да е Брад Брат. Отделно, дето мъжете са едни такива странни същества, дето за толкова години еволюция не можаха да схванат, че когато една жена пише редовете, които ти си написала, има нужда да чуе: "Напротив, ти си много красива" от някого, на когото му пука, а не да й обясняват как не трябвало да мрънка. Те като мрънкат, че са слабаци или страхливи, как иска да чуят: Не, миличък, ти си моят герой.
А колкото до другото, не знам защо така се получава, но да не си нещастен (разбирай болен, сакат, на ръба на мизерията и т.н.) не е равносилно на това да си щастлив, по дяволите. Затова си мрънкай на воля, да знаеш, че винаги ще има кой да те чете и да удари едно рамо при нужда. Горе главата, ще намериш някой германец, приличен такъв, и ще имаш две руси дечица, а на закуска ще им правиш щрудел! :) Това специална оферта от кристалната ми топка :)
Исках само да изкоментирам, че сърдечно благодаря за коментарите (два броя благодарностти съответстващи на броя коментари. Който не е коментирал може да побърза. И на него ще благодаря!) ама стана много дълго и ...
Публикуване на коментар