Витоша

Това е моя курс. Часто от него. Там сме на лятна практика на Витоша. Беше весело, най- веселата ми практика. Когато се качвахме, объркахме пътя. Удължихме разходката. Целта там беше да съберем растителни видове и да направим хербарии. Не помня къде оставих моите. Може да съм ги хвърлила. Иначе беше много забавно. Предстоеше ни сесия и за това може би всички гледахме да се забавляваме повечко. 2 години по-късно нещата са странни. Искам пак да съм 2-ри курс
Когато се качихме на х. Алеко се запознахме с част от спасителите. Доц. Узунова ни разказваше интересни и забавни неща.
И на следващата година имах практика, но тя беше производствена. Така че не беше много забавна, но все пак...

Дамммммм

Мисля си дали можеш да си оптимист когато живота ти не е красив. Понеже аз съм си черногледа. НЕ за живота като цяло, а просто за моя.
Чудя си се просто. Дали е възможно само когато живота те шмули, ама здравата, да виждаш хубавите неща и да успяваш да им се радваш. Вероятно хората, които имат повече ...някак не го отценяват. Плачат и се тюхкат за глупости.мрънкат. опитват се да докажат, че като цяло живота е отврат. Да, казаха ми, съм " краен оптимист" понеже казах че трябва да вярваш в светлината и да се опитваш да вървиш напред.поне да пробваш! Странно ми е как успявам да давам кураж. Казват, че не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Явно имам тогава. Или го раздавам та за мен не остава?
Кой знае?

Meine Geige

Das ist meine Geige. Als ich Kind war da spielte ich gern. Jetzt-nur manchmal. Heute ich war traurig.Und nur durch meine Geige ich fuhlte mich einbisschen besser

Къде е Бог?

Пред една от църквите в София, които често посещавам , често има един възрастен човек. Просяк. Тази сутрин, когато наведена над сандъчето с пясък палех свещчки за починалите ми баби и дядо, чух някаква тиха молитва. Погледнах и този същия човек пускаше монети в сандъчето, където се събират помощи за храма.Не знам какво да кажа.
Преди няколко дни в разговор на бира с приятели се опитваха да ме убедят, че хората сме лоши и брутални и в нас няма нищо уникално, няма я Божествената искрица. Но докато има хора, които отделят от милостинята си за да помогнат на една друга кауза вярвам, .... просто вярвам, колкото и болка да ми причинява това.

Почивка

Днес времето е чудесно.Трябваше да съм в Пловдив, но... предпочетах да си остана вкъщи и да решавам учебните си проблеми.Сигурно така е правилно. Ама не е кефско :( Сега се правя една дълга почивка. Колко ли дълга може да се направи тази почивка?!?!?!
Скоро ще започнат баловете.Безкрайна шумотевица от радващи се деца!Училището е свършило. А като се замисля...хъх май е по- добре да поплачат, че най- безгрижния период от живота им си отива. Нищо! КАк ми се ще да съм в училище, да се прибера вкъщи и да имам готов обяд...два часа моткане из учебниците... урок по цигулка...два часа моткане с някой познат, репетиция с оркестъра :) забавно е. Братовчедка ми е до мен, две от най- близките ми приятелки - на съседния пулт. Като цяло е веселба. След това редовната цигара на пейките :) Толкова съм пораснала, че чак и цигарите отказах. После вкъщи.Дочитах квото е останало недочетено и отново някъде навън. ... и така до следващата сутрин (разбира се след като съм поспала де) когато в 7 часа Викито минаваше през нас да ме вземе за училище. МОже би детството трябва да е поне ...30 години :)