Пред една от църквите в София, които често посещавам , често има един възрастен човек. Просяк. Тази сутрин, когато наведена над сандъчето с пясък палех свещчки за починалите ми баби и дядо, чух някаква тиха молитва. Погледнах и този същия човек пускаше монети в сандъчето, където се събират помощи за храма.Не знам какво да кажа.
Преди няколко дни в разговор на бира с приятели се опитваха да ме убедят, че хората сме лоши и брутални и в нас няма нищо уникално, няма я Божествената искрица. Но докато има хора, които отделят от милостинята си за да помогнат на една друга кауза вярвам, .... просто вярвам, колкото и болка да ми причинява това.
петък, май 12, 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар