Дамммммм

Мисля си дали можеш да си оптимист когато живота ти не е красив. Понеже аз съм си черногледа. НЕ за живота като цяло, а просто за моя.
Чудя си се просто. Дали е възможно само когато живота те шмули, ама здравата, да виждаш хубавите неща и да успяваш да им се радваш. Вероятно хората, които имат повече ...някак не го отценяват. Плачат и се тюхкат за глупости.мрънкат. опитват се да докажат, че като цяло живота е отврат. Да, казаха ми, съм " краен оптимист" понеже казах че трябва да вярваш в светлината и да се опитваш да вървиш напред.поне да пробваш! Странно ми е как успявам да давам кураж. Казват, че не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Явно имам тогава. Или го раздавам та за мен не остава?
Кой знае?