Дрън дрън

Кога ли човек наистина разбира предназначението си в този свят, истинското си призвание. Според автора на Алхимика трагедията е, че това се случва много рано и човек няма силите и нужната смелост да последва мечтата си до край, да следва личната си легенда. Въпреки че сърцето му постоянно му напомня за това. После сърцето му се изморява да напомня за пътя ...изморява се и замлъква. Може би в този момент порастваш достатъчно, за да си избереш някоя прагматична професия :) или не... и така губим връзката със сърцето си. Попадаме в т.нар. ежедневие, рутина, скука , зрялост.
Според някои мои съвсем бегли познания в областа на астрологията, това се случва на около 24 при юпитерово завръщане ако се не лъжа разбира се...или чак на 29 за сатурновото такова. Сатурн...управляващата ми планета. Няма да споменавам, че откакто се подвизава в лъв, а и преди това в рак ми иде да я взривя. ...въсщност при това положение въпроса е : защо, по дяволите, на нас ни се налага да избираме професията си на 18? Хех
Всъшност по- склонна съм да вярвам, на Паулу Коелю, разбира се и на астрологията, но...Смятам, че една част от нас винаги го знае.
Нищо не е случайно. Казва се, че Бог праща такива изпитания каквито можеш да преодолееш. Всяка стъпка има своето значение и логическо място. Защо понякога обаче става толкова трудно да се бориш? Защо цветето, което откриваш след поредноо прескочено препядствие понякога не е това, което ти искаш да видиш?
Разбира се въпросите са хиляди, а отговори липсват. Такава ти бира съдбата :) Като няма кво друго да се каже...Може пък самите въпроси да са по- важни от отговорите.
Залеза е прекалено красив в момента за да продължавам с безмислените разсъждения. Само времето ще покаже, кое е било правилно.