Днес сутринта гледах " Сблъсък " по бтв. Обикновено не го правя. Една от спорещите беше Поли от "Бързи пари". Интелигенто момиче, а в онова предаване само си хаби потенциала. Та гледайки шоуто не можех да не се запитам "сешоар ли съм"?
Влюбвала съм се, веднъж. Беше преди доста време, но беше истинско. Разделихме се понеже така беше писано. А след като не ми се е случвало втори път, дали съм прекарено претенциозна или просто не съм "сешоар"? Просто чакам светкавицата...явно просто не съм сешоар.
Дам мисля че е така. Не мечтая за семеен живот. В моментите, в които съм се представяла с деца то те са били съседските или тези на сестра ми. хех майчинското чуство май ми липсва. Мисля си, че не съм създадена за това. Аз съм упорит сешоар,който не иска да се занимава с ничия коса, а предпочита да пробва...хех примерно да пасира зеленчуци. Не не аз съм пасатор преоблечен като сешоар. Обречени ли сме ако не можем да бъдем сешоари. Не може ли просто да бъдем друга марка... с по- различни функции, с по- различни предпочитания към коса или цвят? Би било жестоко...иначе ако не можем да обичаме страстно и постоянно, а имаме желание да сме щастливи обичайки по- друг начин и други неща различни само от евентуалните ни партньори...прави ли ни това по- лоши сешоари?
Отказвам да бъда лош сешоар. Наистина.
Според биологията всички животински видове сме тук само, за да запазим генетичната си информация. Това включва ли любов? Включва секс със сигурност , но любовта...И може ли да се даде еднозначна характеристика на това чуство....на което и да е чуство...
Има ли изобщо една истина? Тогава вероятно може да сме различни сешоари. Може. Хех кой може да ми каже?
Така де ...всичко си е вятър работа
неделя, август 13, 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
4 коментара:
Признавам, че не разбрах метафората със сешоара, може би защото и аз не обичам да гледам "Сблъсък". Но вероятно ще се учудиш ако разбереш колко много хора не са сешоари. За щастие, живеем в такива времена, че вече можеш да си позволиш ти да го решаваш това. Ти да избереш да имаш деца или да нямаш. Ти да избереш каква да бъдеш.
А относно това за любовта... може би просто очакваме прекалено много от нея и за това в крайна сметка неизбежно се разочароваме.
Да трябваше да обясня идеята на Поли. Както сешоара е създаден да суши коси, така и хората са създадени да търсят и да вярват във вечната любов.
Не че не вярвам във вечната любов, ин и ян и т.н. Обаче ако имаш само една половинка, като се има предвид населението на земята, шанса да го/я срещнеш клони сериозно към нулата. Тогава вероятно разочарованието се поражда от неизбежното задоволяване на нещо подобно, но не и идентично със евентуалния ни най- подходящ партньор.
И на мен ми се иска да го вярвам това с половинката, но всъщност идеята не тръгва от ин и ян, а от един текст на Платон, който след като прочетох, направо се отвратих. Текстът е част от "Пирът" и накратко доста свободно си се говори как се раждали освен нормалните двойки, и... да ги наречем хомосексуалистите... абе, не ми допадат тези идеи много много.
Ох,вечна любов?!Искам да вярвам,ама като на практика не се получава...Разводите са огромна цифра,а браковете са едва два пъти повече.Това е статистика за Бг.В тази картина къде виждате вечна любов?Айде оставете романчетата на "Арлекин" и да стъпим в реалността.Ужасно е,но няма как в нашия живот да вярвам в тая глупост.Както е казано:"Няма нищо вечно".
Публикуване на коментар