Стискам си палци

Малко ме е страх за утрешния ден. Исках да се чуя с майка ми, но няма да е безпокоя повече за днес. Погледнах си хороскопа, но е толкова опоскан, че профанските ми знания не помагат никак.
Ако беше по- нормален период от денонощието сигурно щях да посвиря, но уви. И без това съседката иска да ме провеси отнякъде като съхнеща цигулка. Така ги подреждат и в магазините. Винаги са ми изглеждали като мъртавци...сякаш казват "свали ме оттук и аз ще свиря за теб...помогни ми да оживея".
Защо трябва да се срещам с този човек? Уф! Мразя това чуство. Чуство на страх.Не е страх, а притиснение премесено със съмнение за положителен изход от ситуацията.
Не мога да повярвам, че дланите ми се изпотиха.
Ще трябва да си стискам палци :) Да видима дали ще ги потроша от стискане.