Голямото гъбаркане

В понеделник трябваше да се видя с един човек... Не бях много навита. По- скоро смутена дали ще се представя добре пред такъв авторитет. По пътя ми се обидах обаче, че въпросния господин не може да ме приеме, понеже имал друга задача за момента и се налага да изчакам. Разбира се се съгласявам, нямам избор. Леко ми олекна, но само за момента. Просто се удължава периода до срещата, но проблема не изчезва.
Реших че все пак деня ми не трябва да е напълно загубен и отидох във факултета да се запиша за магистратурата. Пред стаята на любимата ми секретарка вече имаше "един концерт" народ и списък с 48 човека, които са преди мен. записах се и аз и седнах в кафето. Влезнах при милата ми секретарка едва в 5 без 20. За пръв път в живота си я съжалих. Наистина изглеждаше като пребита. Винаги ужасно се заяжда с нас и се чуди как да ни усложни ежедневието. Ама явно днес и беше дошло толкова в повече, че даже нямаше сили да се дзвери.
Вторник трябваше да бъда на една лекция организирана от НМБ относно обновлението в млекопреработването по европейските стандарти. Вмъкнах се МЗГ използвайки прословутата си прилика със систър, намерих тъпата стая 400, която верно е забита в най- шибания коридор, който е на майна си райна и се стига с некъв си асансьор дето е след ъгъла, който...уф. Мацката която ме покани на тази лекция я нямаше. Чакам да се появи, ама уви. Лекцията почна и вместо очаквания скучен разговор за квотите оня започна да ни осведомява за рибовъдството. Оказа се че само аз мисля, че за мляко ще си говорим. Изнесох се бясна след първата почивка. Въпросната мацка ме гъбарка вече за 3-ти път сигурно...ами повече няма да и се вържа. Изобщо не ме интересува дали ще ми предложи работа или не. За такъв шеф трудно ще се работи. Едва ли щеше да и коства нещо да ми пише един мейл поне да не се разхождам.
Днес ни беше първата сбирка на магистрите. Малко ми е тъжно. Липсват ми колегите от бакалавъра. Тези тук всички са молекулярни биолози и се познават помежду си. Малко се чуствам отритната. Освен това ми изглежда доста по- страшно от бакалавъра. Таз дипломна работа ме стряска ужасно. Дано се справя. Уф ! Дори не мога да се ориентирам за евентуална тема или поне насока.