Албена и Максим

Преди малко мина представянето на Албена и Максим на първенството в Париж. Бяха невероятни.
Видето е на същия танц, но на друго първенство.
Уф, искам да напиша колко се гордея, че се състезават за България и още хиляди неща, но просто мисля да замълча и да се усмихна :)

Стратегия на транспортното самозадоволяване

Градския транспорт в София, предполагам и в другите по- големи градове, като цяло може да се опише с две думи "голямо adventure".

Миналата вечер по покана на мои приятели от студ. град предприех "кръстоносен поход" към въпросното място. Дори мислех да мина пеша по Витошка, но нали беше късничко и незнайно защо реших, че с тролея ще е по- безопасно. В тролей № 5 се запознах с младеща , такава кавато е тя след 9 часа. Дам, и аз бях говедо, но то не беше скачане, викане, палене на разни нещица. Стреснах се от шумотевицата и когато се обърнах видях че те не са по- големи от 12- 13 годишни. Защо ли се чудя като в последно време постоянно се говори за това как се държат дечицата в училище, събличащи се момичета пред стаята на директора, побоища, дори убийство на 8 годишно дете от негов връсник...
Когато слезнах от тролея и хванах 94 вече бях по- спокойна. Дам... на една от спирките до мен седна човек на около 50 години. Вперил в поглед в момичето срещу мен, което беше със симпатично деколте и къса пола, той започна да се гърчи странно. Първоначално реших, че е с болестта на Паркинсон или просто има някакво друго неврологично заболяване. Учудващо, тиковете му престанаха, когато срещу нас седна едър, симпатичен младеж. Да , правилно се сещате, оказа се, чечовека обръщаше внимание на определени свои органи , прикривайки се зад "тикове". С момичето се спогледахме. Май и двете схванахме в един и същ момент за какво става въпрос, но не посмяхме да станем.Аз лично, понеже не знаех какво ще изригне...
Едва ли има човек на който да не му се е случвало да се опитат да го опипат в градския транспорт или да забележе как някой " обръща внимание на себе се" пред цялата тълпа. На мен ми се е случвало, веднъж дори забих шамар.
Когато кандидатствах бях на гости при сестра ми. Един следобед, докато пиехме кафе, поглеждайки през прозореца видях как един младеж се беше качил на прозореца и изпъчил гърди, развяваше мъжкото си достойнство. Тряба да е било поне 8 -ми етаж. еми озъптете си нагона, бе хора! Струва ли си да се размажеш за едната чекия? Оказа се, че наши приятелки , щедро надарени от природата, са се пекли на покрива същия ден...ето го и стимулатора. Та чекиджиите са навсякъде...по паркове и градинки, между етажите, в градския транспорт...Оказва се че новата цена на билетчетата от 70 ст. включва и допълнителни екстри....
Абе, нямате ли си бани?

Голямото гъбаркане

В понеделник трябваше да се видя с един човек... Не бях много навита. По- скоро смутена дали ще се представя добре пред такъв авторитет. По пътя ми се обидах обаче, че въпросния господин не може да ме приеме, понеже имал друга задача за момента и се налага да изчакам. Разбира се се съгласявам, нямам избор. Леко ми олекна, но само за момента. Просто се удължава периода до срещата, но проблема не изчезва.
Реших че все пак деня ми не трябва да е напълно загубен и отидох във факултета да се запиша за магистратурата. Пред стаята на любимата ми секретарка вече имаше "един концерт" народ и списък с 48 човека, които са преди мен. записах се и аз и седнах в кафето. Влезнах при милата ми секретарка едва в 5 без 20. За пръв път в живота си я съжалих. Наистина изглеждаше като пребита. Винаги ужасно се заяжда с нас и се чуди как да ни усложни ежедневието. Ама явно днес и беше дошло толкова в повече, че даже нямаше сили да се дзвери.
Вторник трябваше да бъда на една лекция организирана от НМБ относно обновлението в млекопреработването по европейските стандарти. Вмъкнах се МЗГ използвайки прословутата си прилика със систър, намерих тъпата стая 400, която верно е забита в най- шибания коридор, който е на майна си райна и се стига с некъв си асансьор дето е след ъгъла, който...уф. Мацката която ме покани на тази лекция я нямаше. Чакам да се появи, ама уви. Лекцията почна и вместо очаквания скучен разговор за квотите оня започна да ни осведомява за рибовъдството. Оказа се че само аз мисля, че за мляко ще си говорим. Изнесох се бясна след първата почивка. Въпросната мацка ме гъбарка вече за 3-ти път сигурно...ами повече няма да и се вържа. Изобщо не ме интересува дали ще ми предложи работа или не. За такъв шеф трудно ще се работи. Едва ли щеше да и коства нещо да ми пише един мейл поне да не се разхождам.
Днес ни беше първата сбирка на магистрите. Малко ми е тъжно. Липсват ми колегите от бакалавъра. Тези тук всички са молекулярни биолози и се познават помежду си. Малко се чуствам отритната. Освен това ми изглежда доста по- страшно от бакалавъра. Таз дипломна работа ме стряска ужасно. Дано се справя. Уф ! Дори не мога да се ориентирам за евентуална тема или поне насока.

Стискам си палци

Малко ме е страх за утрешния ден. Исках да се чуя с майка ми, но няма да е безпокоя повече за днес. Погледнах си хороскопа, но е толкова опоскан, че профанските ми знания не помагат никак.
Ако беше по- нормален период от денонощието сигурно щях да посвиря, но уви. И без това съседката иска да ме провеси отнякъде като съхнеща цигулка. Така ги подреждат и в магазините. Винаги са ми изглеждали като мъртавци...сякаш казват "свали ме оттук и аз ще свиря за теб...помогни ми да оживея".
Защо трябва да се срещам с този човек? Уф! Мразя това чуство. Чуство на страх.Не е страх, а притиснение премесено със съмнение за положителен изход от ситуацията.
Не мога да повярвам, че дланите ми се изпотиха.
Ще трябва да си стискам палци :) Да видима дали ще ги потроша от стискане.

Лелини истории

Нямам търпение да приближи декември. Става студено, това е кофти, но в началото на декември чакаме едно сладурче. Днес му донесаха леглото. Знам че ще плаче и живота ще бъде свързан предимно с миене на дупета и сменяне на памперси. Не знам как мога да го обичам като единствената представа за Него е дебелото коремче на сестра ми и доста неястни снимки от ултразвук. Искам вече да купувам бебешки дрешки и дрънкулки. Няма да го направя,поне не и до средата на месеца, защото съм страшно суеверна.
Дам, още не се е появил, а вече ме разтапя :)
Дано всичко е наред и да мине безпроблемно.