Преди няколко дни, съвсем ненадейно, се сетих за едни мой приятел. Признавам си, имах тръпка към него. Разбира се, нищо не съм предприемала (той пък хич) понеже си имах сериозен мъж тогава. Аха , приблизително в този период, без това да е било причината беше началото на края на тази ми връзка...
Сетих се колко е готино чувството да си мислиш за него...като много нежна песен на Skin или Macy Grey или пък някоя от емблематичните балади на Guns n roses :). Даже не знам как се сетих, дори малко се дразня. едва ли някога ще го видя пак, така че това си е един вид загуба на време :)
Иначе всичко друго е Хаос. Не че по- горното клони към някаква подредба...
Та така. Нещо не мога да си подредя къщичката, а така се старая.
Този ми понеделник ще е като бягане с препядствия, и съм малко скептично настроена към способностите си да скачам. Предвиждам блъскане в стена, което никак няма да е весело, но все някой трябва да го прави. Дам...
Все пак щом от хаоса се е зародило всичко сигурно ако пачакам някво време може и тук да се случи такава случка.
събота, март 10, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
4 коментара:
Дали пък не е било грешка, че не си предприела нещо относно този човек? :)
Напълно си права! Напоследък осъзнавам, че като цяло вземам кофти решения. Във всяко отношение. Иначе давам хубави съвети!
То общо взето е така при всеки - лесно му се удава да съветва, но рядко следва собствените си съвети :)
А късно ли е вече?
По принцип никога не е прекалено късно за нищо...или може би само в един случай, но този не е такъв. Ако нещо трябва да се случи, то ще се случи :)
Публикуване на коментар