А зад облака се криело слънцето

Студено е! Може би понеже е зима. Е честно казано май няма начин да съм доволна от времето.
При всяко положение съм по- спокойна. Стигнах до някои заключение сама за себе си и мъглата в главата ми започна да се разсейва. Не че нещо се е променило. Просто свикнах с мисълта, че няма да се промени и нищо не мога да направя. Някъде бях чела, че е цяло изкуство да умееш да приемаш съдбата си.
Слушам някакви странни парчета и интересното е,че те започват да придобиват някакъв смисъл за мен...Много неочаквано...Така де, никога не е късно да станеш за резил.
Шефката ми е в Прага, но работата си върви. Тези дни се замислих за това, че ако не е работата ми сигурно щях да съм пълно ку-ку. Дано само всичко тук да е ок.
Митко ще му правим прощъпулник в четвъртък. Трябва да измислим какви предмети да наредим. Ако сложим обаче мобилен телефон или каквато и да е друга техника... е просто другите предмети няма да имат шанс. Такива са съвремените деца.