Вече са минали цели 14 дни от т.н. нова година. Какво се е променило, питам аз. Нищо съществено. Хората са си същите, проблемите са си същите, купоните са все такива ненормални, аз също. Имаме си ново апаратче за електрофореза, което ми скъса нервите преди малко. Не мога да улуча колко точно агароза да му сложа, че да ми е хубав гела. Крайния резултат ще видим утре вечер.
Много радостно вчера, след като изпихме прилично количество бира, с мойта жена Марина се запътихме към една от пързалките в София. Наехме си кънки и се запътихме към леда с надеждата да не се върнем целите в синини. Благодарение на старата ми страст към ролери, блейдове и други нещица на колела, доста бързо свикнах да се лъзгам и скоро вече набирах скорост по леда. Марина, обаче, почти не се отдели от ограждението, опитвайки се да се научи да не пада така често. Беше голям смях. Караш си, опитваш се да избегнеш човекопотока. Странно е защо някои хора решават да се движат в "насрещното платно". Оказва се че внезапно прегръщашщ непознати младежи. Не че се оплаквам. Повечето бяха симпатични. Когато се прибрах видях , че имам много красива синка на дясното коляно за спомен.
Продължавам да пиша дипломната си работа , уж. Ще видим до къде ще я докарам.
Мъже няма! Което не е лошо, даже е чудесно, понеже така се радваш изцяло на себе си. Нещо съм сбъркана аз, поне майка така ми каза последния път когато си говорехме. Добре е винаги да имаш под ръка родителското одобрение.
Masy Gray е много готина ще знаете!
А Алена пише , че за родените на 02,01, каквато съм аз, тази година ще е най- трудната от песледните няколко и следващите девет. Оптимистично също като прогнозата на Орешарски "2008 ще е по- тежка от 2007, но за сметка на това по- лека от 2009"! Някак изведнъж започвам да си пея една стара песен на Милена. Опитах се да светя като крушка, опитах се да ходя на въже...... Да живее СССР!
понеделник, януари 14, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Feed (xml)
3 коментара:
Тая Алена ако е познала нещо досега, аз ще си късам дипломата. Хабер си няма тази жена, ама й е готино да се показва по телевизията.
Елетрофореза казваш? Навява ми неприятни спомени това. Мисля, че с такова ми вкарваха нивалин в ръката на физиотерапията. От нея имам три изгаряния, които по всичко личи, няма да изчезнат като белези. Или беше електрофореза, или йонофореза, ама май беше първото. Не знам каква е допирната точка с твоя занят, тъмна Индия.
Колкото до промените през новата година, януари винаги ми се е струвал най-задръстения месец. Никога нищо не се случва, само студ на кутийки, гадни изпити и мразовити сутрини ставане рано. Добре, че почти го преполовихме вече...
Нямам идея защо са те мъчили тебе с тоци. Елфчетата ( както ги пиша аз в протоколите си за ужас на всички) ги ползваме да си разделяме и визуализираме пробите.
Всъщност днес с една колежка си говорехме, че животът ти не се променя докато един ден не осъзнаеш, че си на 40, имаш 2 деца + 1 за мъж (ха-ха) и започваш разговора с изречението "Когато завършвах училище през 85-та ..." примерно.
Много оптимистичен поглед към живота имате с тази ваша колежка :)
А за електрофорезата - овързваха ми ръката с едни кабели и ми пускаха ток със слабо напрежение (може и да греша термина, никога не съм разбирала физиката особено, а най-много мразех тока от целия раздел), чрез него в ръката ми влизаше лекарството, за да стигне директно до нерва. Имаше някаква полза, макар и минимална, поне си възстанових почти напълно двигателната способност на 4 и 5 пръст, само дето изтръпването така и не изчезна.
Публикуване на коментар